Малките и стартиращите фирми с бърза писта за еврофондовете

евро

Стартиращите предприемачи и малките и средните предприятия получават бърза писта за еврофондовете през 2014-2020 г. Няколко дейности и сектори ще се финансират приоритетно –  информационни и телекомуникационни технологии (ИТ), творчески индустрия и туризъм, здравни услуги, нови материали, лаборатории. Това става ясно от одобрената Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК). Видно от заглавието, тя залага повече на връзката с науката. Сред новите инструменти за финансиране са ваучърите. Друга новост е възможността за съвместно кандидатстване от няколко предприемачи Предимство и инвестициите в изостанали райони, особено в Северозападна България

Кои са основните акценти?

Повече пари за малките предприятия

Над 720 млн. евро ще получат малките и средни предприятия по два инвестиционни приоритета – предприемачество и капацитет за растеж. За тях са предвидени 51% от общия ресурс. Приоритетни сектори са определените в Националната стратегия за МСП, както и здравеопазването и услугите, свързани със застаряване на населението
На практика за големите предприятия остават мерките за технологично развитие, енергийна ефективност и отчасти иновациите.
Малките предприятия в земеделието вече няма да се финансират по тази програма, а ще трябва да разчитат на ПРСР. Това ще ги изправи пред тежка конкуренция за ресурс (програмата бе намалена), особено с оглед на увеличения брой общини, които ще кандидатстват по селската програма, твърдят от Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП).

Стартиращи предприятия
Предвижда се предоставяне на инвестиционна и консултантска помощ на общо 500 стартъпа по инвестиционен приоритет 1.1 Технологии и иновации (от общо 850), както и финансиране на стартиращи предприемачи по приоритет 1.2 Подкрепа на предприемачеството – общо 6179 нови предприятия. Тук се включват млади предприемачи, жени и хора над 50 години. Новорегистрираните предприятия ще трябва да преминат обучение по основни умения и разработване на бизнес-план в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
„Съмнителната полезност на безвъзмездната финансова помощ за стартиращи иновативни предприятия по ОПРКБИ е публична тайна. Множеството успешни такива проекти бяха осъществени от изкуствено създадени старт-ъпи от съществуващи иновативни малки и средни предприятия.,” твърди обаче БАКЕП. Много такива проедприятия са били замразени след края на проекта или са се влели в учредилите ги фирми.

Иновативни предприятия
За технологични развитие научноизследователска дейност и иновации са предвидени близо 21% от средствата по ОПИК, или над 295 млн. евро. Тук се включват проектите по най-популярната мярка за технологично развитие и целия приоритет 2.
Освен това и по приоритет 1 на Ос 1 ще се финансират ИТ услуги, приложения за онлайн търговия, изграждане на информационна структура на предприятията.
Общо 850 предприятия ще получат подкрепа за иновативни дейности. От тях 320 фирми ще бъдат финансирани за проекти, предполагащи сътрудничество с научни организации.
Ще се финансират научни изследвания в предприятията, обучения във връзка с внедряване на иновации, покупка на активи. Освен това ще се финансира създаването, и приложението на технологии за подобряване качеството на живот и повишаване ефективността на работа (социални иновации).
С ваучъри ще се финансират научни изследвания, разработка на продукти и промишлен дизайн, трансфер на технологии, управление на иновациите, инженеринг, пазарни проучвания, тестване, сертификация.

Ваучъри
Основната подкрепа е чрез ваучърите за иновации, включително разработка на нови продукти и научни изследвания. Чрез ваучъри ще се финансират още проекти по сертифициране по Ос 1. Схемите за ваучери са по-лесни за кандидатстване и отчитане в сравнение с традиционните схеми.

Стари любимци
Клъстерите и творческите индустрии запазват предпочитанията на авторите на програмата, въпреки че ползата от насърчаването им е съмнителна. От текста на новата програма оставя впечатление, че акцентът при творческите индустрии е върху дигиталната икономика. Подкрепата е насочена към предприятия издателска индустрия, софтуерна индустрия, музикална индустрия, медийна индустрия, филмова индустрия, рекламна индустрия, дизайн – индустриален, мебелен, моден, графичен, медиен, уеб-дизайн и др., архитектура, вкл. дейности по вътрешно обзавеждане и ландшафт и др. Според БАКЕП обаче досега са финансирани предимно тв продуценти, телевизии и интернет медии, които не допринасят за експротната насоченост и добавена стойност на българската икономика.”

Според авторите на новата ОП клъстерите помагат за конкурентоспособността, интернационализацията и сътрудничеството с науката. Интересното тук е, че старите клъстери ще получават приоритет според един от вариантите на програмата.

ОБЩА РАМКА

В новия период програмата ще разполага 1,414 млрд. евро, като 85% от сумата ще дойде от ЕС, а 15% – от държавния бюджет.
Той се разпределя, както следва:

Ос 1 Иновации, предприемачество и растеж: 9549 предприятия ще си поделят над 1 млрд. евро, което прави средно по 106 хиляди лева.*
Ос 2 Енергийна ефективност: 370 предприятия ще кандидатстват за 356 млн. евро, което прави по 961 хиляди евро на проект.*
* По всяка от двете оси е предвиден по един голям проект – следващите фази на София Тех парк и на интерконекторната връзка със Сърбия, което изкривява средната стойност.
Ос 3 Техническа помощ: Това са предимно мерки за повишаване на капацитета на управляващия орган, семинари и обучения, както и информиране на потенциалните бенефициенти. От БАКЕП отбелязват, че при повечето мерки на досегашната програма са били подадени между 3 и 10 пъти повече проекти от наличното финансиране. Това показва, че няма смисъл да се харчат пари за повишаване на капацитета и информирането на бенефициентите.

Технологии, иновации и предприемачество
По първата ос на програмата ще се финансират проекти за технологично развитие, за иновации и за интернационализация.
С цел развитие на иновационна инфраструктура ще се подкрепят сертифициращи лаборатории, лаборатории за доказване на концепции, изпитателни лаборатории (общо три), както и „София Техпарк“.
Ще се плаща за изложения, сертификация, меркетингови проучвания и пр. Очаква се да бъдат подкрепени 2270 предприятия с цел излизане на външни пазари.

Енергийна ефективност и използване на ресурсите
За подобни проекти са определени 25% от средствата по програмата
С 320 млн. евро ще бъдат финансирани проекти, които да намалят излъчваните вредни емисии в производствения процес.
Наред с познатите проекти за ефективност ще се финансира намаляване на ресурсоемкостта, и технологии за влагане на отпадъците като суровина в ново производство, както и безотпадни технологии и производство на „зелени продукти“. Предприятия от услугите няма да кандидатстват за проекти за енергийна ефективност. Заложени са и дейности, свързани с енергийна сигурност, което всъщност е интерконекторът със Сърбия.
Сред възможните инструменти се включват заемни/гаранционни финансови инструменти за инвестиционни проекти, свързани с ресусрсната ефективност.
***
Все още няма яснота за финансовите инструменти. Този въпрос се очакваше с повишен интерес предвид критичните изказвания на ръководството на Министерство на икономиката и енергетиката към инструментите за финансов инженеринг по „Джереми”. Според проекта подкрепата може да бъде предоставяна под формата на безвъзмездна финансова помощ (вкл. ваучери), награди, възстановима помощ и финансови инструменти, или комбинация от тях.

Цели
– Повишаване на иновационната дейност на предприятията с минимум 4% до 2023 г.
– Насърчаване на предприемаческата активност с минимум 2 % до 2023 г.
– Засилване експортния потенциал на българските МСП с минимум 10%
– Повишаване на износа от 41% от БВП през 2013 г. на 51% от БВП през 2023 г.
– Намаляване на енергийната интензивност на икономиката с минимум 5% до 2023 г
– Повишаване на ресурсната ефективност на МСП с минимум 0.25% до 2023 г.

Фирмите са намалили задълженията си през 2012 г.

Ще се намали допълнително срокът за разплащане на държавата към бизнеса, заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров на семинар в рамките на Информационната кампания за забавянето на плащанията. Паневропейската инициатива се финансира от Генералната дирекция „Предприятия и промишленост“ на Европейската комисия. Евродирективата за борбата със забавянето на тези плащания може да постигне реален ефект, когато малките и средните предприятия (МСП) са достатъчно информирани за своите права, което е и целта на проявата.

„Работим и по това да стане по-скоро реалност събирането по електронен път на задълженията на бизнеса към бизнеса“, подчерта Димитров. Убедени сме, че държавните компании трябва да са пример в това отношение, каза още той. Израз на тази отговорност бяха предоставените допълнително 116.1 млн. лв. бюджетни средства за разплащане на просрочените задължения на държавата. Част от българските фирми вече успяват да овладеят задлъжнялостта си. По данни на БТПП за 2012-а спрямо 20011 г. фирмите са успели да намалят средно с 55% задълженията си.

Зам.-министърът припомни, че проблемите и интересите на МСП са особено актуални за правителството като важен партньор. Тези компании са движеща сила на икономическата динамика, представляват 99% от всички предприятия у нас и осигуряват 77% от местата за работещите. Делът на добавената стойност, създадена от българските МСП, надхвърля средните показатели за Европа. При подготовката на всички закони МИЕ е в постоянен диалог с бизнеса, за да се направи анализ за въздействието им върху всички заинтересовани групи.

Провеждамe политика, която създава благоприятни условия за разгръщане потенциала на МСП. Тя цели намаляване на административната и бюрократичната тежест, улеснява ги при търсенето на нови пазари, осигурява условия за равностоен достъп до финансови средства, поясни зам.-министърът. Тези принципи са заложени в проекта на стратегията за насърчаване на МСП 2014-2020, която е в съответствие с основните тези на Законодателния акт за малките и средните предприятия (Small Business Act).