Fitch: Корпоративна не засяга валутния борд

евро

БНБ постави Корпоративна ТБ под специален надзор, което ще тества нейната рамка за спасяване и преструктуриране на банки, коментира Fitch Ratings. Рейтинговата агенция на оценява КТБ.
Според нея размерът на капиталовата дупка и степента, в която акционерите или държавата ще я покрият, са неясни и ще бъдат оценени от новия мениджмънт, назначен от БНБ (квесторите – бел. ред.). Ако рекапитализацията включва държавна помощ, по правилата на ЕК, акционерите и притежателите на подчинен дълг ще понесат загуби преди наливането на държавни пари. Корпоративна ТБ има около 200 млн. лв. подчинен дълг в края на първото тримесечие. Но са възможни изключения от правилата за държавна помощ, когато финансовата стабилност е под риск или ако капиталът, нужен да бъде предоставен от държавата, е относително малък. Действията на властите досега бяха фокусирани върху поддържането на секторната стабилност и защита на вложителите, които означава, че включването на големите облигационери изглежда малко вероятно на този етап.

Повечето български банки, които оценяваме, са чуждестранна собственост, така че техните рейтинги отразяват подкрепата от банките-майки. Ако спасяването на КТБ бъде повлияно от духа на директивата за възстановяване и преструктуриране на банки, Fitch ще ускори ревизията си на рейтингите на подкрепа на българските банки (Support Rating Floors), които оценяват вероятността банките да получат подкрепа от държавата.
Агенцията припомня, че в рекапитализацията на КТБ ще участват фонда за гарантиране на депозитите и Българската банка за развитие (ББР). Рейтингът на ББР – BBB- със стабилна перспектива отразява нашето виждане, че високата капитализация на банката не предполажа нужда от капиталова инжекция от нейния собственик, което да предизвика проблематично разследване за държавна помощ. Но включването й в спасяването на Корпоративна ще увеличи обхвата на търговските дейности на ББР и може да доведе до преглед на нашия рейтинг на подкрепа за държавната банка, пишат от агенцията.

Реакцията на БНБ цели и отчасти да предотврати спекулациите за стабилността на паричния съвет, пише още Fitch. “Не вярваме, че той е под заплаха, тъй като БНБ поддържа достатъчно валутни резерви, за да го подкрепя – около три пъти над паричната база (М0).
Проблемите в КТБ подчертават и концентрацията и корпоративното управление на рисковете, като това са доста общи характеристики на местните банки в Централна и Източна Европа. Според медийни публикации изтеглянето на пари от Корпоративна е било значително само за няколко дни, което показва висока концентрация.
Изтеглянето на депозити от КТБ е изолирано, според БНБ и не вярваме, че развитията, свързани с нея, ще нарушат финансирането и ликвидността на други български банки.

[related limit=“3″]

Контролиран взрив ли е затварянето на Корпоративна ТБ?

Цветан Василев

Дали внезапното затваряне на една от най-големите банки в България е рядко и непредвидимо събитие (тип Черен лебед) или е резултат на планирана операция, целяща отмъщение и назидание за пред останалите финансови институции?

През последните дни могат да се прочетат всякакви сценарии, някои фантастични. Затова е важно е да се насочи вниманието към съществените въпроси. Основният е дали ликвидната криза е предизвикана нарочно или банката е съпътстваща жертва на войната Пеевски-Василев и стоящите зад тях. Отговорите могат да бъдат страховити.

Ако е вярно, че Корпоративна търговска банка съзнателно е била доведена до специален надзор, това е доста зловещо. Подигравка с институциите е когато конфликтът между двама души разклаща цялата държава и оставя стотиции хора без достъп до заплатите им. Независимо дали харесваме или не Цветан Василев, идеята, че някъде в държавата съществува властови център, който може да организира затварянето на толкова голяма банка само, за да удовлетвори егоистичните си интереси, помита и най-слабите надежди за ред, законност и устойчиво развитие. На прицела са както правителствата през последните години, които допуснаха концентрацията, така и съдебната власт, която организира абсурдни показни акции и разследвания по нескопосани обвинения за подготвяно убийство на Делян Пеевски.

Не по-малко абсурдна е другата хипотеза, според която особеният надзор цели да представи руската ВТБ в ролята на спасител и така да допусне руски капитали във финансовата система. Банката, в чийто надзорен съвет влезе Симеон Дянков, е активен купувач на български дълг.

Ако пък се потвърдят медийните твърдения, че проблемът с Корпоративна е съществувал от години, но не само, че не е бил забелязан, ами дори е бил отлаган чрез парите на държавните компании и увеличения на капитала, ще се наруши доверието в БНБ и КФН. Това ще има последици за финансовия сектор, тъй като именно високото доверие в централната банка бе една от причините страната да премине безпроблемно през финансовата криза след 2008 г.

Индикациите от последните дни сочат към бърз изход от кризата. Въпреки това тя няма да остане без последици.

Четвъртата банка

корпоративнаОфициалните отчети на Корпоративна ТБ по никакъв начин не предвещават поставянето й под специален надзор. Банката дори увеличи печалбата си до 13 млн. лева през първото тримесечие. Към 31 март тя разполага с парични средства и салда по сметки в БНБ от 907 млн. лева (само ПИБ има повече). В същото време „Банкеръ“ твърди, че през последната седмица са изтеглени близо 700 млн. лева.
Спазени са изискванията на БНБ и неслучайно централната банка до последно обясняваше, че състоянието на кредитната институция е стабилно. Напрегнатото изражение на управителя на БНБ Иван Искров по време на пресконференцията за затварянето на Корпоративна, обаче засилва опасенията, че може да има и нещо друго. Дали е така, ще покаже одитът. Дотогава е редно да се ограничим с официалния отчет, заверен от КПМГ.

Корпоративна ТБ е на четвърто място по сума на активите, а делът й в банковата система е около 8.3%. Преди десетина години, тя дори не беше в десятката.

Към 31 март само 1.27% от кредитите на банката са класифицирани като лоши – тоест просрочени или отписани като загуба. Това е значително по-малко от средното за банковата система.

Големият риск при банката е високата концентрация на депозити и особено на кредити към дружества, контролирани от едно лице (или от държавата).

Корпоративна, която от години предлага най-високата лихва по влогове на граждани, е привлякла общо 6.67 млрд. лева към 31 март. От тях 4.5 млрд. лева са депозити на граждани, няма информация колко от тях са над гарантираната сума от 100 000 евро. Депозитите на държавни предприятия са 120-140 млн. лева. Твърди се, че именно тяхното изтегляне е довело до кризата, като държавата по този начин се е възползвала от вътрешната си информация. Останалите са депозити на фирми, подчинен срочен дълг и др.

За сравнение, във Фонда за гарантиране на влоговете има над 2.1 млрд. лева (не 1 млрд. лв., каквото твърдение се появи). Това не значи, че средствата във фонда ще бъдат недостатъчни, каквито интерпретации се появиха. Той има право да привлича средства, както и ще разчита да осребряването на активите при евентуален фалит.

Отпуснатите кредити са за 5.3 млрд. лева, предимно за предприятия. Непропорционално много са заемите в евро – над 73 на сто. В отчетите на Корпоративна банка няма факти, които да създават съмнение, че банката е раздала масово лоши кредити.

Собственият капитал на банката е 622 млн. лева. В статия отпреди седмица „Капитал” твърди, че кредитите към фирми на Пеевски са 700 млн. лева и надвишават собствения капитал. Не намираме потвърждение за това число в отчетите на дружествата, свързвани с Пеевски. Основните от тях са „Булгартабак”, „Водстрой 98”, „Техноекспортстрой“, медиите на Ирена Кръстева. Всички кредити на „Булгартабак холдинг” са 130 млн. лева, но не е ясно колко са към Корпоративна, която изглежда е обслужвала разплащателните сметки. Известна представа дава съобщението на самия „Булгартабак холдинг” от тази седмица, според което „“само изплатените лихви и такси на банката през последните 3 години са над 4.5 млн. лева”. Това число не предполага всички заеми на холдинга да са били към Корпоративна. А дъщерните му дружества почти не са кредитирани от банката на Василев (големите им заеми са към други банки). Кредитите на „Водстрой” към Корпоративна според последния му отчет са 25 млн. лева, възможно е да са се увеличили в резултат на експанзия, но отчетът за 2013 г. още не е обявен. „“Техноекспортстрой“ няма кредити според последния му отчет от 2012 г. (доста странен и заверен с особено мнение заради непотвърдени вземания от свързани лица). Нова българска медийна група няма заеми от банки според отчета за 2012 г., а нейната майка – Балканска медийна компания дължи на банки 6.6 млн. лв. към 2012 г. Освен това заемите от банки на  ИПК „Родина 1” кредит са нараснали от 39 млн. лева през 2011 г. на 66 млн. лв. към края на 2012 г.. Възможно е да има и други компании, гравитиращи към семейството на Пеевски, така че сумата да e доста по-голяма. Въпреки това по-реалистична изглежда оценката на „Дер Щандарт“ (това е вестникът, в който преди време Василев нападна президента Росен Плевнелиев) за 130 млн. евро. Към този момент обаче размерът е неизвестен.

Самият Василев в интервюто си за bTV призна, че „има набор от фирми, които се обслужват от КТБ, и техните собственици са номинални. Крайният собственик е скрит.“ Той добави, че е финансирал сделката за ИПК „Родина” (тъй като се интересувал от земята) и покупката на „Монитор”.

Отново „Капитал” твърди, че през 2011 г. заемите от Корпоративна към свързани лица, включително фирми на Пеевски и фирми на служители на Цветан Василев, надхвърлят 1 млрд. лева. Част от тази информация се появи и други вестници, а в статия на „Монитор” от 20 юни (деня на затваряне на банката), озаглавена „Капиталът на КТБ помпан с пари на вложителите”, се допълва, че увеличението на капитала на Корпоративна през миналата година е станало чрез кредити от банката. Тази информация също не може да се потвърди, но изигра роля за паниката.

Контрата остава в регулаторите

Задължение на БНБ е да следи дали банката нарушава изискванията за максимален размер на кредитите към свързани лица и дали не е пропуснала да отчете просрочени кредити и да ги провизира. Затова с интерес ще чакаме доклада на квесторите и обещания външен одит.

Прави впечатление, че банковата общност не подкрепи публично Цветан Василев, но бе единодушна в твърдението, че ситуацията е под контрол. Банкерите обикновено са информирани хора, но също така и предпазливи.

Друг съществен въпрос е дали „Корпоративна” е изолиран случай и дали съмненията ще се разпространят и върху други финансови институции. Възможно ли е регулаторите да не са са следили стриктно ограниченията за кредити към свързани лица и за притежаване на нефинансови предприятия и в други банки? Това, впрочем, също е аргумент за бърз и контролиран изход от кризата (най-вероятно продажба чрез увеличение на капитала в полза на определено лице).

Освен под надзора на БНБ, Корпоративна търговска банка е и под надзора на КФН. Комисията има много по-големи права от това да спре търговията с акции на банката. Въпросното увеличение на капитала, за което година по-късно „Монитор” реши да прави разкрития, е одобрено в началото на 2013 г. от КФН. Комисията също така има правото и задължението да санкционира за пазарни манипулации, както и да изисква допълнителна информация.

Не ни остава друго освен да се надяваме, че Корпоративна ще послужи като урок и ще доведе до подобряване на регулациите и тяхното прилагане, така че да няма повече вложители и дребни акционери в прединфарктно състояние.