Парламентът гласува вечни концесии

Банско

Законът за концесиите – един от последните актове на отиващия си парламент, предизвика критики от ляво и от дясно. Основният повод за недоволство е възможността да се гласуват концесии с максималко удължен срок. Това стана известно като вечни концесии, макар че законът предвижда държавата или общините да обосновават срока и над 35 години да се иска разрешение от парламента.

Новата уредба бе предложена от правителството още през април и мина без особени обструкции, тъй като въвежда европейска директива. От ПП  „Зелените“ поискаха президента да наложи вето.

„Пределно ясно е, че законът е поръчан от силните на деня с цел да бъдат „бетонирани“ придобитите от концесионерите права за вечни времена. Така национален парк като Пирин може да бъде владян за вечни времена от „Юлен“ АД с минимална възвращаемост към държавата и никакъв контрол. А в евентуален случай на разтрогване на договора държавата ще трябва да изплати всички инвестиции заедно с цялата планирана възвращаемост“, се казва в писмото на „Зелените“.

Срещу закона се обядиха от „Солидарна България“ (от чиито среди е началникът на кабинета на президента – Иво Христов), които намират закона за лобистки и посочват, че той е изготвен от адвокатска кантора (аутсорсването на законодателна дейност и различни стратегии не е необичайно). Разширяването на обхавата му е друга тяхна критика.

Във вторник парламентът гласува закона, според който има три вида концесионни договори: концесия за строителство, за услуги и за ползване на държавна или общинска собственост. Той обединява разпоредби от досегашния закон на концесиите и закона за публично-частното партньорство. 

При концесията за ползване всички рискове се прехвърлят на концесионера с изключение на риска от пълното погиване на обекта на концесията, докато при новите два вида концесии – за строителство и услуги се прехвърля само оперативният риск. По настояване на министерството на енергетиката концесиите за пренос за газ и енергия бяха изключени от обхвата на концесиите за услуги.

Максималният срок на концесията ще се определя от концедента (държава или общини) с обявлението за откриване на процедурата. За строителство и услуги законът не предвижда ограничения, тъй като предметът им бил твърде широк. За тях досега важеше законът за ПЧП. Законът казва, че срокът се определя според това кога финансовата обосновка предвижда концесионерът да възвърне разходите си.

Но максималният срок на концесия за ползване (традиционната концесия)  не може да бъде по-дълъг от 25 години, освен ако със специален закон не е предвиден друг срок. Когато максималният срок на концесията е над 50 години, определен въз основа на финансово-икономическия модел на концесията, да бъде получено разрешение от парламента. При гласуването на второ четене правната комисия прие този срок да бъде 35 години.

За плажовете срокът е до 20 години. Това също невинаги е пречка – например, на едно от последните си заседания правителството на Бойко Борисов гласува удължаване на срока на концесията на Аркутино с още пет години – до 2027 г. поради това, че концесионерът е направил непредвидени в договора инвестиции. Подобна практика имаше и в предходни години.

Текстът за сроковете предвизвика бурни дебати в комисия. Но бе защитаван от представителите на ГЕРБ, както и от министерството на транспорта. Неговият представител Красимира Стоянова заяви, че при концесия за услуга или строителство може да се окаже, че дори минималните разходи, които са необходими за поддържането на обекта на концесия, да не могат да бъдат възвърнати за един срок от 25 години.

„Колкото е по-дълъг срокът, толкова прогнозите стават по-неточни. Това е принципният въпрос. Пак казвам, те са неточни от гледна точка на прилаганите технологии. Убеден съм, че след 50 години колите няма да се движат по земята или няма да са тези коли, които са сега. И ние да предвидим някакви бъдещи икономически условия спрямо сегашните си дадености просто не е точно. Колкото отдалечаваме срока, толкова правим прогнозата по-неточна, особено в края на изтичащия срок.“, реплика депутатът от БСП Чавдар Георгиев.

Голяма част от промените са ориентирани към строителството на магистрали (ТОЛ системата) и друга инфраструктура. Според закона в обхвата на концесиите за строителство и за услуги са включени и така наречените несамофинансиращи се концесии, несамофинансиращи се договори, които сега са уредени като договори за публично-частно партньорство със Закона за публично-частното партньорство. При тези концесии няма плащания от страна на потребителите (както би било при една концесия за платена магистрала), поради което държавата или общините ще плащат на концесионера.

Директивата за концесиите въвежда праг от 5 225 000 евро, като концесиите, които са над този праг, са с трансграничен интерес, а съответно всички останали концесии за строителство и услуги, които са под този праг, както и концесиите за ползване, са дефинирани като концесии без трансграничен интерес.

Законопроектът предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерският съвет и за общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.

Законът се допълва с въвеждането на процедурата състезателен диалог и състезателна процедура с договаряне.

Депутатите бяха приели на второ четене предложение на БСП да се въведе минимален размер на концесионното възнаграждение от 3% от приходите от концесията, без ДДС, но това бе прегласувано и отхвърлено по настояване на КРИБ.

Законът не важи за сондажите за нефт и газ – т. нар. търговско откритие при проучване на подземни богатства не попада в обхвата на Закона за концесиите, тъй като това се урежда от Закона за подземните богатства и подзаконовата нормативна уредба.

Концесиите за добив на минерални води ще се предоставят по реда на Закона за водите, като изключването бе направено по предложение на КРИБ, но важат някои изисквания за подбор на кандидати.