АЕЦ, ограда и държавни кредити

В опит да мотивира настояването си към ЕС за 160 млн. евро за справяне с бежанската вълна, премиерът Бойко Борисов в неподражаем стил намеси дълговете на НЕК, руснаците и американците. Парите са нужни „незабавно“, каза той, без да пояснява за какво точно.

„Винаги съм казвал на съветите (срещите на лидерите на ЕС – б.р.), че имаме огромни затруднения, но изпълняваме дълга си към ЕС и пазим границата. Само че тази година дойдоха две големи плащания – 1,2 милиарда за американските централи и сега ще се вземе решение за 1,3 милиарда за руските централи. Няма кой бюджет да издържи на тези пари“, обясни министър-председателят в присъствието на подкрепящия го премиер на Унгария Виктор Орбан.

Драматизмът на това изказване, предназначено повече за местната публика, все пак е преувеличен. Както често се случва, Борисов смесва аргументи, сравнява несравнимото, понякога обърква числа или прави голям проблем от дребни суми (простъпки), а пропуска по-едрите. Затова е труден за критичен разбор.

Поисканото от ЕС не е сума, която би срутила бюджета. Проблемът е, че не знаем за какъв период е изчислена и какво покрива. Съдейки по изказването на Борисов и предишни изявления на вицепремиера Румяна Бъчварова, тя вероятно включва допълнителни възнаграждения и ремонт на техника, но не и прословутата ограда (правителството обяснимо не иска този раздут разход да е под контрола на ЕС)*. Не разбрахме и какви ангажименти е готова да поеме България на предстоящата среща в Братислава.

Все пак 160 млн. евро не е огромна сума, а във фискалния резерв има 12 млрд. лева. Той би удържал както на очертаващото се ударно харчене на бюджетния излишък през последните месеци на годината, така и на погасяването на облигациите, емитирани от първото правителство на Борисов.
Разбира се, не е редно България да поема за сметка на националния си бюджет защитата на границите на ЕС, но премиерът някак няма самочувствието да изтъкне този аргумент или да обяви по-големия риск от превръщането на страната в буферна зона. Вместо това се оплаква, че плаща на американци и руснаци и затова нямаме пари.

По този начин Борисов набързо признава дефицитите на НЕК като задължение на бюджета, каквото те – поне засега, не са. „Няма мое, няма твое, всичко е Берое“, както твърдят агитките в Стара Загора. („Берое“ впрочем също е като примка на шията на държавната енергетика, по-конкретно „Марица Изток“ 2, която все повече затъва в загуби).

Дупката в НЕК или т. нар. квазифискални дефицити не са откритие от последните дни. Отдавна пишем, че тя застрашава бюджета (виж тук), а сега подобна оценка даде и EIU.

От конкретното изказване на премиера и предхождащите изявления на вицепремиера Томислав Дончев и енергийния министър Теменужка Петкова не става ясно как все пак ще бъде осигурено плащането на дълга на НЕК към „Атомстройекспорт“. Възможно е бюджетът да рекапитализира БЕХ, а той отново да финансира НЕК. За да се случи това, е необходимо разрешение за държавна помощ от ЕК, а регистърът на държавните помощи не показва да има нотификация от българска страна. Има и други варианти – например, да се отпусне заем. Това призна преди дни и вицепремиерът Томислав Дончев в тв интервю, като допълни, че тепърва ще се реши как да се осигурят 600 млн. евро на НЕК, „като един от вариантите е кредит“. От друго изказване на Петкова стана ясно, че схемата ще търси одобрение в парламента. Това може да стане и чрез държавна гаранция на БЕХ, ако инвеститорите вярват, че той може да понесе още дълг.

Енергийният холдинг доста трудно си осигури заем, с който да се разплати от името на НЕК с американските централи (виж тук). Така и не стана ясно обаче защо премиерът Борисов отнася това към плащанията, извършени през годината – пари от бюджета за разплащане с „Марица Изток“ 1 и 3 не са излизали.

Това не е маловажно отклонение. Когато правителствата не могат или не искат да си направят сметката и не умеят да претеглят аргументи, накрая се стига до милиардни дългове като тези към американските и руските „централи“.

Допълнение: На 20 септември говорител на ЕК поясни, че одобрените средства за България са за охрана на границата и и мигрантски центрове. Не се предвижда с тях да се строи ограда.

Климатичните промени и миграцията

суша

В Концепция на политическото модният напоследък германски философ Карл Шмит твърди, че когато са изправени пред криза, либералните демокрации ще оставят настрана конституционните тънкости, за да оцелеят. Публиката ще се съгласи с едно посегателство срещу либералните ценности, защото кризата е състояние на изключение, което изисква отчаяни мерки.

Но кризата с бежанците не е временен проблем, а дългосрочен. Масовата миграция е новата нормала, това е нещо, към което трябва да се адаптираме, а не е проблем, който може да бъде решен, твърди британският вестник „Гардиън”.

Една от причините за това е глобалното затопляне, а то е предизвикано от индустриализацията. Страните, които имаха най-голям принос за замърсяването, трябва да поемат своята отговорност за имигрантската криза, твърди „Гардиън”, изразявайки една очевидно малцинствена позиция.

Има много прогнози за влиянието на климатичните промени върху миграцията, а най-известните и оспорвани данни са на проф. Норман Майерс, който твърди, че климатичните промени ще накарат 200 милиона души да се преселят до 2050 г.

Още в книгата си „Разпадане: Как обществата избират да се провалят или да успеят”, Джаред Даймънд посочи, че в най-екологично застрашените места в света е най-вероятно да има конфликти, които след това да генерират бежанци.

Ново изследване от март 2015 г. твърди, че точно това се случва в Сирия след сушата от 2006 г. (виж тази графика) Проф. Ричард Сийгър обяснява, че не сушата е предизвикала конфликта, но тя е усилила влиянието на други фактори, така че е премината границата. Сега Сирия има най-големият брой бежанци в света. Но към Европа са се отправили и много хора, бягащи от Африка или от Пакистан. Те бягат от глада и това скандализира много от европейците.

Покачването на температурите не само влошава условията на живот, а намалява размера на обработваемата земя и предизвиква продължителни засушавания или наводнения, което има тежки последици за реколтите. Освен това глобалното затопляне води да повишаване на морското ниво. Скоро днешните проблеми на бежанците може да ни се видят нищожни в сравнение с броя на бегълци, подгонени от недостиг на храна и вода.

То води до миграция, конкуренция за ресурси и конфликти, твърди и докладът “Оценка на риска от климатичните промени”, който група учени, финансисти и експерти по военни рискове публикуваха през юни.

[floated align=“left“]Растящите температури и повишаването на морското ниво намаляват размера на обработваемата земя и дават основания на хората да воюват.[/floated]

Дори средно глобално затопляне от 0.8 градуса по Целзий от Индустриалната революция до наши дни е значителен проблем.

Това може да има последици дори за страни, които сега смятаме за стабилни.

Държавите в Близкия Изток и Северна Африка са под особено голям риск, като недостигът на вода се комбинира с бърз ръст на населението.

В Подсахарна Африка, която вече има най-високия дял на гладуващи, средните температури дори растат още по-бързо.

Увеличаването на изоставени територии ще увеличи риска от тероризъм, твърди докладът, в който са участвали 40 експерта от 11 страни. Сред неговите автори са представителят по климатичните промени в британското външно министерство Дейвид Кинг и съветника на Барак Обама Даниъл Шраг.

Дори Пентагонът промени реториката си в доклад, публикуван през октомври. Ако преди американските военни разглеждаха климатичните промени като тактическо предизвикателство и се концентрираха върху укрепването на морските си бази и подобни задачи, сега те ги смятат за непосредствена стратегическа заплаха. „“Тези развития могат да подкопаят вече уязвимите правителства, които са неспособни да се справят ефективно, или да поставят на изпитание стабилни сега правителства, както и да увеличават конкуренцията и напрежението между страни, които се бият за ограничени ресурси. Тези празнини в управлението може да създадат възможности за екстремистки идеологии и условия, които насърчават тероризма.“

Според друго изследване на Валери Мюлер от Международния институт за политики по храненето, когато нарастват горещините, вероятността от миграция сред мъжете е 11 пъти по-висока. Тя изследва влиянието на показатели, свързани с околната среда, върху движението на пакистанците. Други събития, свързани с климата, като наводненията, имат по-слабо влияние. Това се обяснява с влиянието на горещините и сушата върху поминъка на заетите със селско стопанство.

[floated align=“right“]Това, което изглежда като малки промени в климата, би имало огромни последици.[/floated]

На конференцията на ООН в Париж през декември ще се обсъждат мерки за намаляване на глобалното затопляне с 2 градуса, тоест до безопасни нива. Мнозина смятат, че тази конференция е последният шанс за единни действия. В зависимост от мащаба и продължителността на тези мерки, температурите през 2100 г. ще бъдат с 5 градуса по-високи, а морското ниво – с 0.4-1 метра по-високо. Това означава продължителни и чести засушавания, горещи вълни, наводнения и болести по културите.