„Видекс“ – на печалба и със сертификати за безопасност

Горни Лом

“Видекс” АД е изплащала щедри възнаграждения на тримата членове на съвета на директорите – мажоритарният собственик Валери Митков, синът му Емил Митков и Ирина Миткова. Компанията, чийто цех край Горни Лом се взриви, е разполагала със сертификати за безопасност и е работила е на печалба.

Отчетът не подкрепя твърденията, че печалбата от утилизацията на мини е малка. Той оставя впечатление за предприятие в добро финансово състояние, снабдено със всички сертификати и отговарящо на всички нормативи.

През миналата година дружеството е отчело продажби от 4.4 млн. лева, включително от наеми и транспортни услуги. През 2012 г. те са били 5.5 млн. лева. Печалбата за 2013 г. е 105 хил. и се увеличава леко.
Износът е 27% от продажбите на дружеството. Сред неговите клиенти са „Лъки инвест”, „Булкем”, свързаното дружество „Видекс Арм” и НИЖП. Очевидно утилизацията и производството на боеприпаси не е единствена дейност, тъй като според отчета дружеството е изпълнител на ремедиацията на замърсени площи в ОЦК и на изготвянето на геомеханична и хидрогеоложка оценка на най-застрашените обекти на повърхността на затворените дейности в Мини Перник ЕАД.

Разходите за персонала са 2013 г. са 1.2 млн. лева, в това число само заплати и възнаграждения – 1033 хил. лв. Известно е, че в цеховете край Горни лом са работили 80 човека, но вероятно дружеството има и други наети. То е извършвало и други услуги, имало е база в Сеславци.
Според вицепремиера Йордан Христосков последната изплатена надница е за 240 лв. Работниците обаче разказаха пред репортери, че в началото на годината, когато е имало повече поръчки и са им начислявали извънреден труд, заплатите са достигали и 1000 лева.

Правят впечатление щедрите разходи за възнаграждение на Съвета на директорите – 342 хил. лева. Предишната година те са били 462 хил. лева.

Видекс притежава Сертификат ISO 14001 за управление на околната среда, Сертификат ISO 9001 за качество, Сертификат OHSAS 18001 за безопасни условия на труд, както и сертификат за безопасност CE.

В деня на взрива работниците са проверявали дали може да се изпълни нормата от 100 мини на човек, разказаха хора от фабриката пред БНР и Дарик. Затова и директорът е бил в цеха. Разказите на работниците оставят впечатлението, че те са били под натиск да обработят по-бързо последната поръчка.

Лицензът на завода за боеприпаси „Миджур“ е отнеман два пъти – през 2007 и 2010 г., каза пред Нова ТВ служебният вътрешен министър Йордан Бакалов.
Той заяви, че при второто отнемане на лиценза – през 2010 г. становището на МВР е било, че „Миджур“ трябва да бъде затворен, но съдът е уважил жалбата на предприятието. От осем издадени акта от Инспекцията на труда през последните години само два са влезли в сила, останалите са отменени или се обжалват, обясниха от ведомството.

По закон утилизацията се извършва от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси. Няма специални изисквания за утилизация. Това разрешение се издава от директора на НС Полиция, като едно от изискванията е да се представи списък на лицата, които ще имат достъп до взривни вещества. Има специални изисквания към цеха, МОСВ трябва да е одобрила площадката, а за търговията с оръжие пък се иска отделен лиценз.

Ужасът в Горни Лом и поуките от него

взрив, пожар

Взривът в Горни Лом, при който загинаха 15 души, слага край на последната останала илюзия, че живеем в добре уредена страна. Трагедията разкрива практики, характерни за Третия свят.

Проклятието на евтиния труд

Основната причина за случилото се в Горни Лом е бедността.
Трудът в някои райони на България е толкова евтин, че е по-изгодно хора, а не роботи да разглобяват снаряди.* Дори в Африка не го правят ръчно. Всички подобни трагедии стават в райони, в които хората нямат друго препитание.

„Минимизирането на риска предполага използването на скъпи технологии, но ние предпочитаме това да става на ръка, с жива сила”, коментира пред Нова Марин Иванов, бивш директор на военния завод „Терем”. Той каза, че държавният завод преди е отказвал подобни поръчки от Гърция, защото са опасни.

Обратното съотношение между цената на ръчния и машинния труд е знак за изостаналост.
Добре е да се знае от авторите на стратегии и рекламни кампании, които акцентират на евтиния труд като конкурентно предимство.

Работниците в Горни Лом са рискували ежедневно живота си за 240 лв. (което също е закононарушение).
Много хора бяха шокирани да научат, че има такива заплати. Те нямат и малка представа за мизерията в провинцията. Имам новина за тях – в някои села работят и за 150 лв. на месец. Впрочем това може да се научи дори от телевизора – в репортажите за трагедията в Мизия, можеше да се чуе, че в този край 2-3 лв. на ден са много пари.
За повечето, които напират към следващия парламент, и за част от техните избиратели 240 лв. са дневните джобни. Това е огромна пропаст и не съм сигурна, че осъзнаваме последиците й.
Ако животът с 240 лв. на месец е извън възможностите на въображението ти, не можеш да бъдеш добър управник на хора, които издържат семействата си с подобна сума. Такъв управник не може да си представи на какви отчаяни действия е способен бедният човек и се дразни, когато той пренебрегва бюрократичните му изисквания, като например, задължението да иде до града, за да се разпише някъде. Бедността променя всичко.

Тя не се лекува с еврофондове и социални помощи. Големият проблем на изостаналите райони е, че те почти винаги са феодални владения на местни величия, чието единствено достойнство е, че се разбират с партиите. Не можеш да започнеш никакъв частен бизнес и да предложиш работни места без благословията на местния наместник.

Плашеща неспособност за управление на кризи

Тази година наблюдаваме зрелищния провал на държавата в управление на кризи на всички нива. При трагедията в Аспарухово институциите се скараха публично за това кой е бил по-бърз. Държавният резерв се оказа напълно неподготвен за такива ситуации – вода и лопати имаше само по отчет, но не и на място. Все още нямаме пълна яснота за причините за трагедията в Мизия. Порой край Бургас доведе до друга трагедия. В продължение на два часа млада жена очакваше помощ. Не знаем можело ли е да бъде спасена.

Не бе направен преглед на техническата, кадрова и организационна обезпеченост и процедурите за реакция на различните служби, имащи отношение към управлението на кризи – „Пожарна безопасност и защита на населението“, армията, Държавния резерв, ДАНС и т.н.

В Горни Лом може би не е имало шанс за хората от самото начало. Засега не ни остава нищо друго освен да се доверим на шефа на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Николай Николов, който малко след полунощ обяви, че при липса на индикации за живи хора не е уместно да се рискува животът на тримата доброволци, които са били готови да влязат. Със сигурност ще чуем още версии.

Един друг въпрос не ми дава мира: Ами ако е имало шанс да има живи хора към 18-19 часа? Не сме сигурни, че институциите са могли да реагират бързо. Взривът е станал около 17:00 часа. Горни Лом е на два часа път от София и на още толкова от Плевен, където е разположена „котката” на Военна полиция. Въпреки това нито „котката”, нито безпилотни самолети и роботи бяха на място още вечерта, по светло. Повлия и решението на ръководството на МВР (може би изплашено след ювелирната акция в Лясковец) да чака картбланш от прокуратурата.

Горни ЛомИнституциите са знаели, че там е опасно

Кошмарът се състои в това, че това е поредна експлозия в завода в Горни Лом. Там вече има две жертви на предишни взривове. Защо този завод изобщо е оставен да работи?

Неправилно съхранение на взривни вещества, старо работно оборудване, липса на втори изход, работа без инструктаж – това са част от нарушенията, констатирани от Инспекцията по труда в Горни Лом. Били са наясно.
Те бяха наясно и с причините за трагедията в Ораново. Там отчетоха 160, а по-късно направиха още 14 предписания. Мината още си работи, не се е чуло да е укрепена, въпреки активното свлачище. Според прокурорите злополуката, която миналата година отне 4 живота, е „резултат от трудно прогнозируемо съчетание по място и време на различни минно – геоложки и производствени условия”.

За Горни Лом имало и четири акта от КО (служба, която според последващи коментари на експерти не е имала капацитета да контролира работата с такива взривове).

Бройките отразяват изкривената представа за свършена работа на държавните институции. Тази мания се набива на очи във всички институции – брой съставени актове, брой проведени обсъждания, брой изпратени писма, но много рядко ще срещнете индикатор за резултат от тази дейност. Невъзможно е да има ефективно управление без добри индикатори.

Бърза юридическа справка показа, че има 11 нормативни акта за контрол над боеприпаси и превоз на опасни товари. Вероятно и тази бройка присъства в някой отчет, но не и данни за отговорността на институциите, които само констатират нарушения. Освен това има Закон за безопасни условия на труд и ред наредби и инструкции към него. Инспекцията на труда е имала пълно право да затвори барутната фабрика, както и куп други предприятия от черните хроники.
Докога хората ще плащат с живота си заради това, че някой не иска да плати с оставка?

* Полк. Валентин Радев обясни, че след инцидента в Челопечене е имало идея както за изграждане на национален център за обезвреждане, така и за покупка на машина на Германия, която е струвала 10 млн. евро. Машина има в „Дунарит“, но тя не е за противопехотни мини.