Съдът на EС „пренаписва“ закона за ДДС

Данъци

Решения на Съда на ЕС предизвикаха сериозна промяна на някои разпоредби на закона за ДДС, което най-после е решило да се съобрази с директивата. Това става ясно от публикувания втори проект за промени в закона. С него се въвежда и режимът на касово отчитане на ДДС, от който могат да се възползват малките фирми.

Променят се разпоредбите, които приравняват на възмездна доставка безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги за лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на данъчно задълженото лице. Това бе една от най-несправедливите разпоредби в закона, която освен това противорече на европейската директива.

По нов начин ще се определя данъчната основа при внос, като предвижда, че облагаемата стойност е митническата стойност, която се увеличава с присъщи на внос разходи, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, доколкото не са били включени в нея. Първо местоназначение е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, или където стоките се претоварват. Въвежда се нова разпоредба за доставка на свързани с внос услуги. Доставките на услуги, свързани с внос, ще се облагат с нулева ставка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.

Няколко промени следват директно от решения на Съда на Европейския съюз, което е първа стъпка за съобразяване със съда, след големия пробив по повод правото на приспадане на данъчен кредит след делото Боник и заплахата от наказателна процедура след намеса на адвокат на Михаил Екимджиев.

Съществена е промяната, засягаща финансов лизинг, като са регламентирани критерии в кои случаи сделката по лизингови договори следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. Тя е резултат на решение на Съда на ЕС (СЕС) по дело C 118/11„ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД. В това дело става дума за автомобили, наети по силата на договор за наем или договор за лизинг, които са били използвани за да се осигури превозът на неговия управител от местоживеенето до местоработата му. Според съда, ако активът е заприходен от предприятието, независимо, че се използва едновременно за професионални и за лични цели, „дължимият при придобиването на този актив ДДС по принцип подлежи изцяло и незабавно на приспадане”. Необходимо е да има връзка между използването на колата и дейността на предприятието.

Според СЕС автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги.

С проектозакона се изменя и дефиницията на финансов лизинг, като се добавя второ условие, свързано със сбора на вноските. Според новото определение – „фактическото предоставяне на стока на лизингополучател за разпореждане с нея по договор за лизинг, с който се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху стоката, и изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката към края на договора или сборът от вноските по договора за лизинг, с изключение на доставките на финансовите услуги по чл. 46, ал. 1, т. 1, е практически идентичен с пазарната стойност на стоката към датата на предоставянето й за разпореждане.” С преходните разпоредби се казва, че „когато в договора за лизинг е уговорена опция за прехвърляне на собственост върху стока и тя фактически е предоставена преди влизането в сила на този закон, за който договор са изпълнени условията по чл. 6, ал. 2, т. 3 от този закон, се счита че данъчното събитие на доставката на стоката възниква на датата на влизане в сила на закона“. Той трябва да се начисли до 31 март 2014 г.

Законопроектът регламентира нови правила за формиране на данъчната основа.

Във връзка с решение на СЕС по дело C-549/11 „Орфей България“ ЕООД е променена разпоредбата за определяне на данъчна основа при бартер. Тя се изразява в размера на стойността, която получателят по доставката, която е насрещната престация по другата доставката на вещи, приписва на очакваните от него стоки или услуги, и която стойност съответства на сумата, която той е готов да изразходва за доставката.

Има и промяна в определянето на данъчната основа при дерегистрация, съгласно постановеното с решение на СЕС по дело C-142/12 „Христомир Маринов“. Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги при дерегистрация, е балансовата стойност на активите по смисъла на приложимите счетоводни стандарти, или данъчната стойност по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане на активи.

Срокът, в който регистрираното лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията активи, се променя от тримесечен на 12 месечен с цел уеднаквяване на сроковете за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит с тези по чл. 72 от ЗДДС.  Това следва от решение на СЕС по дело С-385/09 „Nidera Handelscompagnie“,

Във връзка с намаляване административната тежест за регистрираните по ЗДДС лица и в съответствие с решение по дело С-77/ 01 „Empresa de Desenvolvimento Mineiro SGPS SA (EDM)“ на СЕС, законопроекта въвежда разпоредби за данъчното третиране на неперсонифицирано дружество. Извършеното от съдружниците в съответствие с договорените дялове в договора за учредяване на неперсонифицирано дружество не представлява доставка. Единствено предприетите операции повече от договорените като дял, които включват плащания за надхвърлящото дела представляват облагаеми доставки.

С промените се въвежда и режим на касово отчитане на ДДС. Отчитането на ДДС по специалния режим за касова отчетност ще позволи на лицата, които го прилагат да го отчитат към бюджета при плащането по доставката от техните клиенти. Едновременно с това е регламентирано, че при прилагане на този режим правото на приспадане на данъчен кредит за данъчно-задължените лица, които го прилагат, ще възниква от момента, в който ДДС върху доставените им стоки или услуги е платен на техния доставчик. Режимът не е задължителен т.е. малките и средни предприятия имат право да направят избор за неговото прилагане. Обхватът на този режим е дефиниран по следния начин: предвиден е максимален праг на годишен оборот за прилагане на режима до 500 000 евро или тяхната равностойност в национална валута и изискване доставките по режима да са с място на изпълнение в страната.

Законопроектът въвежда нова правило за определяне на данъчно събитие и данъчна основа при вътреобщностно придобиване на стоки с продължително изпълнение повече от един месец. При тях данъчното събитие възниква в края на всеки календарен месец.

По-ранен проект за промени в закона въвежда принципа на обратното начисляване за доставките на зърно и технически култури.

Прочетете още [related limit=“4″]