Орязват субсидиите за едрите арендатори

Земя

Едрите фермери възразиха на проект за наредба на земеделското министерство, която предвижда преразпределение на директните плащания, така че се увеличават субсидиите на малките стопанства. Тази мярка бе очаквана, но при реформата на Общата селскостопанска политика ЕС даде право на правителствата сами да решат как да ограничат земеделските субсидии за едрите стопанства.

Въпреки че решението е политическо, то бе въведено тихо, чрез проект на Наредба за изменение на Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, пуснат за обществено обсъждане. Тя съдържа новости в следните области: екологични плащания, активни фермери, млади фермери, малки стопанства и преразпределително плащане.

Спорът е за въвеждането на т. нар. „преразпределително плащане”. В резултат на прилагането на старата система на плащане на площ се получи несправедливо разпределение на подпомагането, а именно: свръхсубсидиране на земеделски стопанства, обработващи големи площи и недофинансиране на уязвими стопанства, обработващи малки площи в секторите животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство, аргументира се министерство на земеделието. Идеята е да се намалят различията в подпомагането между отделните сектори в земеделието.

В резултат на това се предвижда малките и средни стопанства, с площ до 300 декара да получават по-високо ниво на подпомагане от средното. Схемата за преразпределително плащане може да бъде приложена по 2 различни начина: еднаква ставка за всичките първи хектари или различна ставка за първите хектари с определено деление по избор на държавата. България избира първия вариант, което означава всички стопанства, включително големите да получат по-голяма субсидия в рамките до 30 ха (300 дка). Стопанствата с площ над 10 000 декара ще получават по-малко подпомагане от средното.

Сметките на МЗХ показват, че преразпределителното плащане за първите 300 декара ще бъде по 15 лв. на дка. Така за най-малките фермери субсидиите ще достигнат 45 лева. Всички стопанства над 1500 декара ще получат увеличение на субсидията си, което достига 36% за най-малките, показват разчетите на ведомството. По-големите стопанства ще понесат съкращаване на плащанията до 8.7 на сто.

субсидии

От 2015 г. европейското законодателство изисква подпомагането по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) на един бенефициент в размер над 150 000 евро да се намалява с поне 5%, припомня МЗХ в анализ, разпростанен преди общественото обсъждане, което ще се проведе в сряда следобяд. Посочената цифра е минималната възможна за прилагане, а съществува опция и за пълно спиране на плащанията по СЕПП над цитираната сума. При прилагане на Схемата за преразпределително плащане с бюджет от поне 5% от средствата за директни плащания може да не бъде прилагано намалението от поне 5% за сумите по СЕПП над 150 000 евро. През 2014 г. като преходна година не се прилага изискването за намаление на плащанията от 5%, обясняват от МЗХ.

Едрите производители възразяват, че именно големите стопанства осигуряват добавена стойност и прилагат съвременни технологии.

20 души си делят лъвския пай от субсидиите

Проблемът за концентрацията на субсидии предимно при едрите фермери засяга целия Европейски съюз. В България обаче той е особено остър.
Данните на ЕК показват, че в целият Европейски съюз (ЕС) около 40,9 млрд. евро са изплатени на 7,5 млн. бенефициенти като директни плащания през 2012 г., което представлява около 70% от подпомагането, осигурено от ОСП. Общо за ЕС 80% от получателите на директни плащания са получили само 17% от подпомагането.

земеделски субсидииВ България около 89% от бенефициентите на директни плащания получават директна субсидия до 5 000 евро. За финансова 2012 г. 54 500 фермери са получили директно подпомагане в размер до 500 евро като общо за тях са разпределени 9,7 млн. евро. В същото време на 20 бенефициенти е разпределена директна субсидия в размер над 500 000 евро на обща стойност от 21,6 млн. евро. Директни плащания с размер за едно стопанство в границите на 500-1 250 евро са получили 13 390 човека, като общият размер на субсидията за тях е едва 10,5 млн. евро. Тоест 20 души получават приблизително колкото 68 хиляди. По този начин за финансова 2012 г. в България около 81% от бенефициентите на директни плащания са получили 7,25% от средствата за директни плащания с размер на подпомагането за едно стопанство до 2 000 евро. За финансова 2012 г. в България около 80% от директната субсидия за страната отива при 6% от заявителите за директни плащания. Данните показват и явно засилване на концентрацията (графика).

Прочетете още – С колко поскъпна земята

Вестниците: До 24% лихва по бързите заеми

Новини, Медии

Таван на лихвите по бързите заеми слага парламентът с промени в Закона за потребителските кредити. Той ще бъде 24%, съобщава „Стандарт“. В момента има случаи, в които лихвите стигат до 400 процента. Промените ще бъдат внесени до ден от депутата от „Коалиция за България“ и председател на партия „Български социалдемократи“ Георги Анастасов.

„Капитал“ разказва много любопитна история днес. Ето я в резюме. С решение на ВКС Уникредит Булбанк трябва да плати обезщетение заради това, че е продала обезпечение по неиздължен кредит евтино. Става дума за купена от „Месокомбинат – София“ канадска машина за производство на колбаси, която плаща с кредит от 630 хил. долара, изтеглен от Хебросбанк през 1992 година. Оборудването е доставено, но никога не е пуснато в експлоатация, защото е енергоемко. Булбанк, в която се вля „Хеброс“ успява да продаде само части от машината за 140 хил. лева. Комбинатът фалира, а синдикът открива документ от фирма „Елпин“, която е искала да купи машината за 4.4 млн. лева. Интересна подробност е, че тази фирма е свързана с Марио Николов, известен повече покрай аферата „САПАРД“. На това основание се приема, че банката е накърнила интересите на длъжника.

Русия и Европейската комисия ще намерят решение на въпросите около „Южен поток“ и Третия либерализационен пакет. Това става ясно от думите на постоянния представител на Русия в ЕС Владимир Чижов. Той смята, че най-късно до 2016 г. Москва и Брюксел ще успеят да се споразумеят за това как ще работи газопроводът, когато реално започне дейността му, пише още „Капитал“.

Таксите за разрешително за строеж, съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти да се определят централно и да са еднакви за всички 264 общини. Това предложение на министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов е включено в третия пакет на правителството за намаляване на административната тежест, обявен вчера, пише в. „Труд“. Темата е и в „24 часа“.
Банкоматите ще продължат да работят без проблем и след 8 април, когато Майкрософт спира поддръжката на тяхната операционна система Windows XP, сигурни са експертите.
Опасенията за проблеми при транзакциите се появиха, след като стана ясно, че едва 5 на сто от всички банкомати в света имат готовност да преминат веднага на по-съвременен софтуер. Успокоително прозвуча информацията, че антивирусната защита е гарантирана до юли 2015 г. След този срок всички устройства трябва да преминат на по-новите програми. В България това ще стане през следващите 12 месеца, пише „24 часа“.

Новата програма за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъде напълно одобрена вероятно през септември. Това обяви вчера заместник-министърът на земеделието Явор Гечев по време на първото заседание за годината на Парламентарната комисия по земеделието и горите. Страната ни е получила разрешение за предварително съгласуване на част от програмата от Европейската комисия. Първата такава мярка ще бъде „Млад фермер“, която най-вероятно ще бъде отворена през май, съобщава „Сега“.