Новата разделителна линия в ЕС

европейски

Увеличаването на подкрепата за леви и десни антиевропейски партии в страни като Великобритания, Франция и Гърция ще лиши Европейския парламент от ясно мнозинство.

Очакват ни странни съюзи и седмици на политически препирни, пише FT. Според вестника, както и според The Economist ЕС в крайна сметка е изправен пред широка коалиция.

Но може да се стигне и до продължително буксуване в работата на парламента и Европейския съвет, където лидерите на 28-те членки ще решават кой ще бъде следващият председател на ЕК. Въпреки че ЕНП ще има най-много депутати това не предрешава победата на предварително посочения за неин кандидат Жан-Клод Юнкер. Вчера правителствените лидери на 28-те страни не казаха „да“ на тази кандидатура. Преди това обаче Юнкер получи подкрепа от председателския съвет на Европарламента.

Европейски парламент

Про-ЕС: Анти-ЕС – 2:1

По-голямата част от медийното внимание остава концентрирана върху възхода на популистките партии, въпреки че картината на континента не е навсякъде еднаква. В Германия „Алтернатива за Германия“, която се обявява срещу еврото, но не и срещу ЕС, не се очаква да спечели повече от няколко места. В Италия Матео Ренци постигна голяма победа (40%) над Движението „5 звезди“ на Бепе Грило. Националистите се представиха зле в Холандия и Финландия, допълва The Ecnomist.

Резултатът е, че проевропейските партии ще имат две трети мнозинство.

Във Франция, Великобритания и Дания обаче евроскептиците взеха най-много гласове. В Гърция, където мерките на строги икономии бяха най-жестоки, антиевропейският вот се раздели между крайнолявата Сириза, която спечели гласуването, и крайнодясната „Златна зора“.

Европа се променя, пише британското списание – разделителната линия вече не е между лявото и дясното, а между  про-европейци и анти-европейци. Нощта принадлежи на политици като Марин Льо Пен, която излъска имиджа на Националния фронт във Франция и разби партиите на Никола Саркози и на Франсоа Оланд . Националният фронт се очаква да спечели около една трета от 74-те места, отредени за Франция, въпреки скандала с расистките коментари на бащата на Марин – Жан-Мари Льо Пен, който предложи имиграционният проблем да бъде решен чрез вируса Ебола . Едната половина на френско -германския мотор на европейската интеграция изглежда, че тегли в обратна посока, с непредвидими последици за целия европейски проект .

Трудни формации

За да спечелят влияние в новия парламент, те трябва да съставят политически групи с депутати от поне седем различни държави членки. Дори тогава вероятно националистите ще се разделят на три, дори четири различни групи. Британската сензация Найджъл Фараж заяви, че няма да се обедини с Марин Льо Пен. Неговата UKIP и сега е в отделна група в парламента – Европа на свободата и демокрация. Льо Пен вероятно ще оформи нова група заедно с холандския си съюзник Герт Вилдерс. Датската народна партия, която спечели първо място, също се дистанцира от г-жа Льо Пен, намеквайки , че предпочита съюз с британските тори.

Десноцентристката Европейска народна партия, в която е ХДС на Ангела Меркел, но не и британските консерватори на Дейвид Камерън (те са в малката група на консерваторите, чието оцеляване още не е сигурно и към които твърди, че се е насочил Николай Бареков), ще остане най-голямата група в Европейския парламент (ЕП). ПЕС ще увеличи с малко мандатите си, благодарение на ширещото се недоволство от мерките на строги икономии.

Така единственото мнозинство, на което може да се разчита за прокарване на закони, ще бъде „широка коалиция“ между тях – по германски модел.

Нито групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, който понесе тежко поражение както във Великобритания, така и в Германия, нито Зелените, четвъртото най-голямо „семейство“ в ЕП, ще са достатъчно големи.

Абсолютно мнозинство от 376 от парламентите 751 гласовете е необходимо да се одобри новият президент на Европейската комисия (номиниран от правителствените лидери). Предвид националните разделения в политическите семейства, по-стабилно мнозинство изисква 400 евродепутата.
По този начин цифрите сочат към широка коалиция на християндемократите (ЕНП ) и социалистите ( ПЕС) , може би с примес на либералите ( АЛДЕ) и Зелените, твърди The Economist.

Според списанието номинираният от ЕНП кандидат за председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по-вероятно ще оглави Европейския съвет. От друга страна, Мартин Шулц – кандидатът на ПЕС, не се предава и твърди, че е в по-добра позиция да формира коалиция.

След почти петчасовата среща на върха във вторник германският канцлер Ангела Меркел заяви, че макар ЕНП да е най-силната политическа сила и Юнкер е неин кандидат, нито една партия няма сама по себе си мнозинство, което означава, че трябва да бъдат разгледани повече кандидатури. По този начин тя подкрепя колегата си Дейвид Камерън, който е твърдо срещу Юнкер. Европейският съвет (тоест националните правителства) по принцип не харесва идеята, заложена от Лисабонския договор, която даде по-големи права на Европейския парламент при избирането на председател на Европейската комисия. Това е още една линия на разделението между 28-те страни в ЕС и Брюксел.

ЕС без Европа

Що се отнася до популистите, те очевидно се представиха най-добре там, където гневът срещу местния политически елит бе най-голям. Това бе колкото бунт срещу традиционните национални партии, толкова и срещу отвлечената идея за „Европа“, коментира FT.

В старите държави членки много избиратели все още не са се примирили с действителността, с това, че ЕС много се е разширил.  Политиците в много страни – не на последно място във Великобритания, страстен поддръжник на разширяването на съюза – не успяха да обяснят последствията от това на собствените си избиратели. „Аз не искам Великобритания да напусне ЕС . Искам Европа да напусне ЕС „, казва лидерът на UKIP Найджъл Фараж.

Кой спечели – левите, десните или политическите инженери?

избори

ЦИК обяви окончателните резултати от евроизборите. ГЕРБ води на БСП с повече от 11 процентни пункта.
ГЕРБ е първа с 30.396%, следвана от Коалиция за България – 18.937%. На трето място се нарежда ДПС 17.261%, като разликата с БСП е под 40 хиляди гласа. България без цензура, ВМРО, Гергьовден и ЗНС имат 10.661%, а Реформаторският блок – 6.453%. Движението АБВ преминава бариерата за парламентарни избори с 4.021% (но не събира нужните 5.88% за евродепутатско място). „Атака“ пада под 3%, изпреварена от Националния фронт за спасение на България с 3.05%.

2 239 000 избиратели са гласували, от тях 26% с преференции. От ЦИК потвърждават, че в резултат на преференции са разместени листите на БСП и Реформаторския блок.

Ето какво показва сравнителният анализ с предходните избори:

Избирателната активност (35.5%) е рекордно ниска. В същото време обаче разпиляването на гласове (на графиката е показан общият сбор на партиите под бариерата за парламентарни избори) е по-малко в сравнение с предходните избори и е близко до средното. Гласовете за победителя (ГЕРБ) са сходни с подадените на предишните парламентарни избори като процент, но не и като брой гласоподаватели (виж и следващите графики).

евроизбори

По-интересният въпрос е как са се преразпределелили гласовете. За да се елиминира влиянието на политическия инженеринг, както и на роенето и прегрупирането на партии, обобщихме резултатите както следва:
изборитепроценти гласове

Данните показват упадък на националистическите и протестни партии.
БСП е другият голям губещ. Като цяло левият вот (Коалиция за България плюс АБВ и други леви партии) расте спрямо 2009 г., но намалява в сравнение с 2013 г. Едно обяснение е, че на парламентарните избори през 2013 г. Коалиция за България мобилизира избиратели извън твърдия си електорат. За сравнение на изборите за парламент през 2009 г. най-голямата лява партия имаше 748 хиляди гласа, но при по-висока избирателна активност, отколкото сега. А през 2005 г. 1.13 милиона души й дадоха изборната победа.
Десните избиратели извън ГЕРБ намаляват. Спадът спрямо 2009 г. обаче не е толкова голям, ако се отчете и ГЕРБ.
Възходът на „България без цензура“, ВМРО и компания не изглежда толкова значим, ако се съпостави с ВМРО, както и с временните формации, продукт на политически инженеринг, които изчезнаха от политическия пейзаж. Освен това партията на Бареков очевидно черпи сили от упадъка на партии като „Атака“, които мобилизираха вота на недоволните.

33% от гласувалите на тези избори хора с висше или полувисше образование са подкрепили ГЕРБ, 21% – БСП, 12% – Реформаторския блок, 9% – ББЦ, 6% – ДПС, 3% – „Атака“, показват данни на „Алфа рисърч“.
За ГЕРБ са гласували най-много избиратели до 30 години – 26% от всички гласували, както и от 31 до 60 – 30%. ДПС има 25% млади гласоподаватели.
37% от хората над 60-годишна възраст са подкрепили левицата, а 28% – ГЕРБ.