Банките под обсада

Витор Констансио

В началото на юли, когато светът на финансите се опитваше да чете по устните на президента на ЕЦБ Марио Драги, на уебстраницата на банката бе публикувана речта на неговия заместник Витор Констансио „Предизвикателства пред банковата индустрия”, произнесена на конференция в Мадрид. Беше й обърнато много по-малко внимание.

Тази статия (както е по-правилно да се нарече) съдържа задълбочен преглед на тенденциите, които променят света на финансите, коментар за очакваните регулаторни промени, както и на актуалните дискусии за ролята на банките. Въпреки че не може да се интерпретира като насока за краткосрочните мерки на централната банка (довиждане, спекуланти), тя е важна отправна точка.

По-долу са систематизирани някои от по-важните идеи:

Бъдещето на банките е злободневна тема, особено след кризата, която струваше скъпо както като преки фискални разходи, така и като съпровождащи разходи за реалната икономика. През 2008-14 брутната подкрепа за финансовия сектор от правителствата в еврозоната достигна 8% от БВП; произведеният продукт в еврозоната е с 20% под нивото, което би имал, ако трендът от предходните 15 години се бе запазил.

Регулаторите се впуснаха в амбициозна международна програма за регулаторни промени след кризата. Банките в еврозоната заздравиха капитала си, средният показател за базов собствен капитал от първи ред (CET1) на значимите институции е нараснало от 7% през 2008 на 13% в края на 2015 г.

Кризата не е резултат само от поведението на банките, но и от сенчестия банков сектор, който Констансио определя още като основана на пазара кредитна система. Това не са просто небанковите финансовите институции, а включва финансови услуги, които са резултат от разширяването на секюритизацията; трансакции, финансирани от ценни книжа (SFT), включително репо сделки; управление на обезпечения; трансформиране на риска чрез трансакции, които включват деривативи – от суапи за кредитен риск до лихвени и форекс суапи. Някои от тези дейности могат да се осъществяват както от регулирани банки, така и от нерегулирани институции.

Тези дейности водят до създаване на пазарно-базирана кредитна система, осигурена от краткосрочно финансиране от пазара. Те водят до създаване на ликвидни инструменти, които са форма на пари, която не се отчита в регулярните парични агрегати.

Експанзията на кредитни активи, финансирана с краткосрочни ценни книжа (репо-сделки) доведе до голям ръст на левъриджа (кредитно усилване или степен на задлъжнялост) във финансовите операции и създаде вериги от вътрешна ликвидност, което бе в центъра на кризата.

Възникването на тази нова кредитна система бе свързано с появата на кешови обединения, търсещи по-сигурно място за съхранение на парите от негарантираните депозити. Обезпеченото кредитиране и репо сделките, както и суапите бяха разработени за тази цел.

Международните регулации се фокусират върху банките. Това влошава т. нар. от Чарлз Гудхарт „граничен проблем”. Главното основание да се регулират банките е, че те когато отпускат кредити, банките създават пари, като създават кореспондиращите депозити. Тази дейност включва значителна трансформация на ликвидността, тъй като депозитите са много по-ликвидни от кредитите. В скорошна книга Мервин Кинг нарича това свойство „ алхимия на банкирането”.

Небанковите институции също трябва да се регулират, за да се преодолеят уязвимостите, създадени от експанията на кредитното усилване – придобиване на активи, финансирани от краткосрочни задължения, които играят същата роля като парите.

През 2008 г. общите активи на банките в еврозоната бяха 33 трилиона евро и се понижиха до 28 трилиона евро в края на 2015. Активите на паричните фондове и другите видове инвестиционни фондове са нараснали от 5.6 трилиона евро до 11.4 трилиона евро през 2015 г. или 40% от активите на банките.

Конкуренцията увеличава ефективността и намалява транзакционните разходи при финансирането на икономиката. Но създава и предизвикателства.

Финтех заплаха

Освен от небанкови институции банките срещат конкуренция от компании от сферата на финансовите технологии (финтех).

Платежните услуги са област, в която банките могат да загубят пазарен дял. Други дейности включват управление на спестявания и инвестиции чрез интернет като услуги по управление на портфейли чрез алгоритми, групово финансиране или директно капиталово финансиране на проекти, P2P заеми. Според скорошно изследване на McKinsey през 2010-2014 във финтех индустрията са вложени 23 млрд. долара. Появиха се обаче първите инциденти с лоши кредити, тъй като биг дейта и алгоритмите също могат да се провалят. Отново според McKinsey, от 10 до  40% от приходите в основните дейности по банкиранеот на дребно и от  20 до  60% от печалбите ще бъдат изложени на риск до 2025 г.

Конкурентите ще откъснат малка част от тези бизнеси, а загубата на банките ще дойде предимно от натиска върху маржовете.

Констансио коментира и частните пари като Биткойн, които са възможност за банките. Но смята, че няма да се мине без централна роля по осигуряване на окончателния сетълмент и валидиране на репутацията и квалификацията на участниците в мрежата.

Несигурност за финализирането на регулациите

Много от мерките вече бяха приложени след кризата – бяха увеличени капиталовите изисквания (повечето банки вече покриват Базел 3), бе въведен коефициент на левъридж и бяха установени нови правила за ликвидност.

Коефициентът на ликвидно покритие (LCR), който бе въведен през октомври 2015, изисква от банките да държат достатъчно количество лесни за продажба активи (не само ДЦК – б.р.), за посрещнат ликвидните си нужди в продължение на 30 дни. Коефициентът на стабилност на финансирането (Net Stable Funding Ratio) ще влезе в сила на по-късен етап, но повечето банки в еврозоната вече го покриват. То ще изисква банките да заместят краткосрочното финансиране с по-дългосрочно, което е по-скъпо (но по-устойчиво. Този коефициент оценява необходимото стабилно финансиране в по-дълъг времеви хоризонт – една година, така че банката да може да устои на стрес, например, ако се стигне до паника сред кредиторите, които могат да са други банки или до продажба на активи на пожар – б.р.).

Остават още няколко инициативи, които да бъдат финализирани. Базелският комитет за банков надзор вече даде да се разбере, че общите капиталови изисквания няма да бъдат съществено увеличени. Окончателното решение ще се вземе през есента след оцента на въздействието. Няма да има Базел 4.

Друг дискутиран въпрос е за третирането на експозиициите в суверенен дълг, който също добавя несигурност. ЕЦБ е съгласна да се промени сегашната система, при която ДЦК се третират като безрисков актив; второ, ревизията не трябва да създаде турбуленции на пазарите, на които суверенният дълг се използва широко като репо сделки и краткосрочни парични пазари. Трето, това трябва да е международен стандарт.

Миналата година на международно ниво бе постигнато споразумение по повод на сумарния капацитет за поемане на загуби (TLAC) на глобалните системно значими банки. То трябва да се приложи в Европа, където директивата за възстановяване и преструктуриране на банки предлага подобна концепция – минималния изисквания за приемливи задължения (MREL). По предварителни оценки и възможна интерпретация на регламента на ЕК, МREL ще доведат до необходимост на подчинен дълг от 560 млрд. евро. Това високо ниво е поради предположението, че съществуващите старши облигации, които нямат клауза за субординация, няма да се смята, че покриват MREL. Високи изисквани нива на подчинен дълг и капитал няма да бъдат лесно абсорбирани при сегашните пазарни условия.

Среда на ниски лихви

За да  разберем защо лихвите са толкова ниски, е полезно да се обърнем към концепцията за равновесната/неутралната лихва. В сравнение с годините преди кризата, оценките на равновесната лихва реална лихва рязко се понижават по време на кризата и продължават да спадат след това. Сега те са на отрицателна територия, както и в САЩ.

Сенчестото банкиране

Необходимо е се въведат регулации за небанковите институции и пазарно основани операции. В две сфери вече се полагат усилия. На глобално ниво Бордът за финасова стабилност тъкмо публикува работен доклад за структурните слабости в сектора за управление на активи. В Европа Европейският банков орган подготвя нов три-степенен пруденциален режим за инвестиционните компании. Той ще покрие значителен брой небанкови институции, които предлагат инвестиционни услуги. Системно значимите небанкови институции ще прилагат изцяло Регламента и директивата за капиталовите изисквания.

Друг аспект на борбата с рисковете, произтичащи от сенчестото банкиране, се отнася до макропруденциалните изисквания за марж и дисконтиране на обезпечения (margins and haircuts). Те са важни за нарастване на кредитното усилване чрез деривативи и SFT и са силно проциклични. При деривативите първоначалният маржин определя колко голяма експозиция може да се създаде срещу определен капиталов инструмент. Размерът на дисконта при обезпеченията по SFT, особено при репосделките, определя какво финансиране могат да получат пазарните участници срещу дадено обезпечение. При подем, ниската волатилност и избягване на риск, както и конкуренцията водят до ниски маржове и дисконти, което увеличава ливъриджа. Когато цикълът се обърне, по-високата волатилност и бягството от риск увеличават изискванията за марж и отбивите, което води до натиск за деливъридж. Това създава порочен кръг.

Друга важна мярка за намаляване на крайното нарастване на ливъриджа в сенчестото банкиране може да е въвеждане на пруденциални коефициенти на ливъридж.

Очаквайте отделна публикация за „Алхимията на банките“