Какво свърши новото ръководство на БНБ

Димитър Радев

Преди три месеца парламентът избра за нов управител на БНБ Димитър Радев. Това бе краят на дълъг период на съмнения в способността на централната банка да управлява рисковете пред банковата система.
Радев спечели състезанието с подробен план, към който до голяма степен се придържа. Ключовите елементи в него бяха реформирането на Банковия надзор, прегледа на качеството на активите на банките и стрес тестовете и прилагането на директивата за преструктуриране на банки (ще рече – тези мерки, които трябва да се вземат, за да се спаси една банка, ако това е оправдано).

Въпреки че изборът на нов управител се радваше на висок интерес, скоро след като той бе избран и след като не последваха други управленски промени в БНБ, интересът заглъхна.

Той бе подновен за кратко с публикуването на заплатата на бившия управител Иван Искров (но не и бонусите). Много по-важни въпроси не предизвикват голям интерес.

Реформа на банковия надзор

Оценката на банковия надзор, извършена от МВФ и Световната банка, предизвика слаб интерес в медиите, въпреки твърде интересните констатации.

БНБ прие становище по независимата оценка за състоянието на банковия надзор на БНБ, изготвена от Международния валутен фонд и Световната банка. Във връзка с това бе обявен плана за реформиране и укрепване на банковия надзор на БНБ.

Документът , който съдържа предимно административни мерки, предизвика критики сред специалистите, тъй като е твърде общ и не отговоря на конкретните слабости, посочени в доклада. Реформаторският блок възрази остро срещу това, че в него няма и дума за единния банков надзор. Присъединяването към Банковия съюз е политическо решение от 2014 г., но предишният състав на БНБ, а и МФ тихо се противопоставяха на това.

Този план би трябвало да отразява и бележките от одита на Сметната палата, който бе възложен от парламента. Резултатите от проверката бяха представени на БНБ, но се очаква да бъдат публикувани за широката публика до края на октомври.

Една от знаковите промени бе освобождаването на Нели Кордовска като шеф на дирекция „Банков надзор“. Освен нов директор на ключовата дирекция, БНБ трябва да назначи и директор на звеното за преструктуриране на банки, което бе създадено с новия закон и ще бъде на пряко подчинение на управителя.

Стрес тестове

Официално стартира процесът по прегледа на качеството на активите в търговските банки. Като първа стъпка БНБ обяви конкурс за независим външен консултант по организирането и провеждането на прегледа. Постъпилите три оферти ще се оценяват в продължение на цели два месеца, така че чак през декември може да видим реални първи стъпки в тази посока.

До този момент нямаме информация за методологията за оценка на качеството на активите, както и за това какви допускания ще се заложат при стрес тестовете. Стрес тестовете ще бъдат проведени след прегледа на активите и след като станат известни отчетите за 2015 г. Ако се окаже, че някоя банка няма достатъчно капитал, за да издържи при даден негативен сценарий (стрес), тя ще трябва да предложи план за попълване на този дефицит, одобрен от МФ.

БНБ бе критикувана за това, че забавя процеса. Възможно е това да се прави, за да се даде възможност на банките да се подготвят за прегледа на активите, който ще предхожда стрес тестовете през 2016 г. Този процес е важен не само за тези, които искат да научат дали КТБ е била изолиран случай. Според експертите, банките ще останат предпазливи и ще поддържат сравнително висок лихвен марж, докато не приключат стрес тестовете.

Заплати

Една дългогодишна тайна бе разбулена. Митичната заплата на бившия управител Иван Искров и членовете на УС на БНБ. Така стана ясно, че те са получавали през периода юли 2014 г. – юни 2015 г. следните основни и допълнителни възнаграждения – 16 546.05 лева за Иван Искров и по 14 983.21 лева за Калин Христов и  Димитър Костов.

Бяха отменени възнагражденията за участие в заседанията на Управителния съвет за управителя и подуправителите. Възнагражденията на членовете на Управителния съвет станаха процент от средното месечно възнаграждение на ръководителите на банките в България, както следва: 70% за управителя на БНБ; 60% за подуправителите и 20% за другите членове на Управителния съвет.

Месечните възнаграждения на членовете на Управителния съвет бяха определени в следните размери:

– 15 368 лева за управителя;

– По 13 173 лева за подуправителите;

– По 4 391 лева за другите членове на Управителния съвет.

Лицензи

Едно от първите решения на новия подуправител на управление „Банков надзор“ бе да откаже на „Индустриален холдинг – Доверие“ АД да придобие дял от   99.53% от капитала на „Токуда Банк“ АД. Мотивите не бяха оповестени публично, така че не е известно дали причината е във финансовите възможности на кандидата или подновената активност на прокуратурата по темата.

Още за прозрачността

Разкриването на заплатите на членовете на УС отклони вниманието от факта, че БНБ престана да публикува информация, която предоставяше преди. Така от надзорната статистика изчезна справката за кредити и депозити по банки, както и справката за необслужваните кредити. Беше спрян и ежедневеният бюлетин, който освен информация за финансовите пазари, показваше промените във валутните резерви и фискалния резерв.

Стъпка в положителна посока е, че списъкът на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици на банка, стана публичен.