Съдът вече разваля някои прихващания

КТБ

Съдът вече е развалил няколко прихващания, свързани с КТБ, показа проверка на economix.bg. Те са за сравнително малки суми. Според информация на МФ към 15 януари атакуваните прихващания са на стойност 304 млн. лева.

Едно от най-интересните решения, засяга пет прихващания, направени от „Промишлено строителство холдинг“, макар че те са на стойност многократно по-ниска от общата сума на прихващанията на това дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от от Закона за банкова несъстоятелност (отпреди промените през ноември 2014г.), кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. А според настоящата редакция на ал. 3 на чл. 59 от ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно редакцията на ал. 4 на същия член кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Следващата ал. 5 (в редакцията й преди изменението), недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.

ПСХ твърди, че е направил цесия преди отнемането на лиценза на „КТБ“ АД – 6 ноември 2014. Според съда докато не бъде получено уведомление в банката, то не е настъпила неговата изискуемост спрямо длъжника. До този момент новият кредитор на банката не би могъл да иска изпълнение от банката и следователно не би могло да направи валидно волеизявление за прихващане.
Четири от договорите за цесия са с нотариална заверка, тоест те са с достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК. Тази дата предхожда 06.11.2014г., поради което по тях ответникът е придобил вземанията преди горепосочената дата и не е приложима презумцията по чл. 59, ал. 4 от ЗБН, пише в решението. Спорен е въпросът относно момента на сключване на петия договор за цесия от 05.11.2014 г., който договор е оспорен от банката като антидатиран. Той не е с нотариална заверка, а уведомлението за цесия е постъпило на 19.11.2014 г. „В тази връзка макар договорът за цесия да няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК, то съдът намира, че не се установи по делото, че същият е антидатиран и сключен на дата, различна от посочената в него“, пише в решението.
По всички договори за цесии уведомленията в КТБ са подадени след 06.11.2014г., поради което независимо от това, че ответникът като цесионер е придобил вземането по-рано, то вземането договорите за цесия „е изискуемо спрямо длъжника – банката след уведомяването й“.
Следователно за всеки един договор за цесия следва да се прецени дали придобилият вземането е знаел, че банката е неплатежоспособна , като съдът уточнява, че няма предвид специални познания, а „знанието на средностатистическия гражданин/ търговец за неплатежоспособност на банката“. Моментът, когато всички български граждани са научили за неплатежоспособността на банката съвпада с обявяването на решенията на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014г. за поставяне под особен надзор и допълващото го решение № 74 от 22.06.2014. По този начин съдът не се съобразява с датата на неплатежоспособността на банката, установена с решението за несъстоятелност, която бе обжалвана.
Следователно вземания, придобити с цесия след юни 2014г., са придобити при наличие на знание у кредитора за неплатежоспособността на банката. В единият от договорите – от 24.10.2014г. клаузите дори са обвързани с обявяването на банката в несъстоятелност и откриване на производството по несъстоятелността.
Затова съдът намира, че прихващанията, извършени от ПСХ с вземания, които е придобил по договори за цесия от 17.09.2014г., 24.10.2014г. и 05.11.2014г. са извършени при знание от страна на ответника за неплатежоспособността на банката. Следователно същите са относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността по силата на чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност. Предвид горното по отношение на тези три прихващания се отменят.
Но останалите два договора, сключени преди юни 2014г., когато банката е затворена и е взето решение за поставянето й под специален надзор, не предполагат, че страните са знаели за евентуалната неплатежоспособност. Така за тези две прихващания евентуалните искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Би било интересно да се види решение по договори за цесия с дата отпреди 20 юни 2014 г., ако същите не са нотариално заверени.

В друго дело – срещу Драгановски М, съдът е уважил главния иск – за обявяване на нищожност и е оставил без разглеждане искането да се прогласи недействителност на основание чл. 59., ал. 3. Става дума за вземания, придобити с договор за цесия, сключен на 15.10.2014 г.. И за цесията, и за прихващанията е постъпило уведомление в банката на 18.11.2014 г. В мотивите си съдът тръгва в друга посока и решава, че „Погасяването (на кредит чрез прихващане – б.р.) обективно съставлява изпълнение на парично задължение на банката  в момент, следващ отнемане на лиценза й и затова е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността по изричната разпоредба на чл.3, ал.3 ЗБН.“ Този член предвижда, че от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност не могат да се извършват разпоредителни сделки с изключение на извършването на обичайни разноски.