Частичният необлагаем минимум и структурата на доходите

Пари

Нископлатените работници в транспорта, културата и спорта са най-големите каръци за 2014 г. Техният минимален осигурителен праг през 2014 г. е точно 341 лева – с един лев над необлагаемия минимум. Това означава, че ако се осигуряват на минималния праг, те ще получават нетен доход с 28 лева по-нисък, отколкото тези, които получават 340 лева и на които ще се връща платения данък, съгласно новите идеи на правителството. Разликата от едно левче спрямо минималната работна води до този нелеп резултат.

Общо 66 осигурителни прага, договорени за 2014 г., са в диапазона 341-378 лева, което означава, че съответните категории работници ще получават по-малко, отколкото тези, които се водят на минимална работна заплата.В много предприятия (например, в текстилните и консервни фабрики, в мелниците и пр.) има прагове, равни на МРЗ и малко по-висок минимален осигурителен доход за някои служители, които по този начин ще получат по-малко от колегите си. За да запазят относителната структура на заплатите, работодателите ще трябва да увеличат възнагражденията на хората, които получават от 341-378 лв., поемайки за своя сметка и увеличените осигуровки. Допълнителният разход достига 6 лв. на работник, ако се предполага корекция само до 378 лева.

Натиск върху работодателите

Не знаем дали хората от кабинета и подкрепящите идеята депутати са обсъждали примери като горния. Възможно е ефектът върху структурата на заплатите да е нарочен и да цели да окаже натиск върху работодателите да увеличат ниските доходи. Може да се търси своеобразна сделка между правителството и бизнеса: Ние даваме 150 млн. лева за тези, които се осигуряват на минимална работна заплата, вие поемате увеличението на останалите. Първоначалната реакция на бизнеса, очаквано, беше негативна. С по-голям интерес ще следим последващата му реакция.

Въпреки това е смущаващо, че не се представят разчети и то не само за това колко хора ще бъдат засегнати от тези изкривявания. Възможно е изобщо да не е правен анализ за ефекта от мярката, тъй като ще бъде засегнат чак по-следващия бюджет. Но отрежението върху бюджета не е единственият аргумент

Има няколко неща, които трябва да бъдат изяснени, преди да се пристъпи към частичен необлагаем минимум.

За плоския данък и неравенството в доходите

Първоначалната реакция срещу въвеждането на отложен необлагаем минимум бе критика на едро и с клиширани аргументи. Той дойде предимно от икономисти, които са ужасени от отпадането на плоския данък.

Идеологическата дискусия за и против плоския данък е оглушителна и безкрайна като религиозен спор. Затова имаме нужда от рамка и от област на минимално съгласие – а именно, че е нужна известна форма на подпомагане или облекчения спрямо тези, чиито доходи не покриват жизнения (251 лв.) или социалния минимум.

От прагматична гледна точка нещата се свеждат до избора дали това да става чрез системата на социално подпомагане или чрез данъчни облекчения. В първия случай имаме не само подоходен, но и имуществен критерий, отчитат се и демографски фактори, както и способността на лицето само да се грижи за себе си. Проблемът е, че тази система е по-бюрократична и субективна. Данъчната система е  по-евтина и ефективна, но засяга само доходите на работещите, като рядко се грижи за други (социални) фактори.

Според много икономисти и работодатели, данъчната политика трябва да е неутрална, а социалната политика да се провежда изключително чрез системата на социално подпомагане. Това е правилно по принцип, но има два проблема. Социалната политика е насочена изключително към ниските доходи и хората в неравностойно положение. Хората с доходи, които са малко над прага остават сами на себе си. Вторият проблем е свързан с мотивацията, а това е въпрос на данъчна политика. Социалната политика произвежда клиенти, чиито интерес е да не повишават доходите си, за да не загубят гарантирания минимум.

Макар да изглежда далечен, стои и  проблемът за социалната мобилност, който е основният проблем на неравенството (Парадокс е, че в България няма нито едно сериозно изследване по тази тема, която е една от най-важните в съвременната икономическа политика.) Социалната мобилност изисква равен достъп до образование и намаляване на регионалните различия, тя изисква също стабилна средна класа.

Това е и основният проблем на плоския данък във вида, в който е въведен у нас. Той не е неутрален, а по същество е регресивен. Заради тавана на осигурителния доход, хората, които получават брутна заплата над 20 000 лева, плащат около два пъти по-малко удръжки от хората със средни доходи. По същество имаме плосък данък само за доходи от 341 до 2400 лева.

данъкЧрез отложения необлагаем минимум се добавя още едно изкривяване – този път за най-ниските доходи (графика).

Това изкривяване се получава, защото прилагането на необлагаем минимум за всички би струвало много повече на бюджета (виж по-нататък). Така с изцяло фискални аргументи хората, получаващи средни доходи, се поставят в по-неблагоприятно положение.

Хората, които получават средни доходи са в относително губеща позиция и защото са изключени от системата за социално подпомагане. Например, детските добавки се полагат при доход до 350 лева на член от семейство. Нито е справедливо, нито е логично да се въведе частична данъчна преференция без да има възможност за съобразяване с мерките на социалната политика.

Фискални аспекти

Въвеждането на пълен необлагаем минимум ще лиши бюджета от над 500 млн. лева (според заместник министъра на финансите Людмила Петкова), според други оценки – 650 млн. лева. Числото изглежда огромно, но не и на фона на социалните разходи

Оценката на МФ например е съпоставима с размера на помощите за деца, които, разбира се, се получават и от хора без доходи.

Няма информация как са правени тези оценки и определено липсва информация за оценката на фискалните ефекти от въвеждането на необлагаем минимум. Необходимо е МФ да представи разчетите, както за предлаганото частично решение, така и за въвеждане на необлагаем минимум за всички при ставка на данъка от 10%, 11% и 12%.

Технически аспекти

Предлагането техническо решение като че ли не е най-доброто: За да не бъде засегнат бюджетът за 2014 г., се предлага връщане на данък след подаване на декларация през 2015 година. Това е свързано с допълнителни разходи за данъкоплатците, а и за данъчната администрация (макар че тя ще бъде компенсирана за платените такси чрез безлихвения кредит). Но на фона на проблема с доходите до 378 лева, това неудобство не изглежда толкова съществено.

Необлагаемият минимум не е убийство на свещена крава. Има поле за дискусии по темата, но е нужен цялостен подход и изчистване на детайлите. Въвеждането му в предложения вариант ще има странични ефекти.