Банката на банките: Ирационални рекорди на борсите

евро

Банката за международни разплащания предупреди в годишния си доклад, че еуфорията на финансовите пазари няма връзка с действителността. Дни преди индексите на Уолстрийт до достигнат нови рекорди банката на централните банки призова правителствата да се отърват от политиките, които създават риск от неустойчив ръст на пазарите.

Докато глобалната икономика се бори да избяга от сянката на кризата от 2007-09 г., капиталовите пазари са „изключително приповдигнати“, отчасти поради ултра-хлабавата парична политика, заяви базираната в Базел институция. Водещите централни банки не трябва да попадат в капана на повишаване на лихвите „твърде бавно и твърде късно“, казва БМР, призовавайки политиците да сложат край на постоянното нарастване на задлъжнялостта и ангажиране с реформи за стимулиране на производителността.
В годишния си доклад, Банката за международни разплащания също предупреди за рисковете в развиващите се пазари. Тя предупреди за възможни банкови кризи в редица юрисдикции, включително и най-вече Китай.
„Особено за страните в късните етапи на финансовия бум, изборът сега е между риска от изтегляне напред на низходящата фаза на цикъла или по-голямо страдание на по-късен етап“, според БМР. Банката е известна със скептичното си отношение относно ползите от ултра-стимулиращите монетарни и фискални политики. Тя смята, че възстановяването на капиталовите пазари и пазарите за недвижими имоти са изградени върху нестабилни основи.

В търсене на нов компас

Световната икономика показа окуражаващи сигнали през последната година, но слабостите остават и причините, довели да финансовата криза, остават непреодолени, смята БМР. За да се преодолее това, политиката трябва да отиде по-далеч от традиционния фокус върху бизнес цикъла. Тя трябва да се насочи към дългосрочното натрупване и преминаване на макроикономическите рискове, които характеризират финансовия цикъл, а дългът да се измести като основен двигател на растежа. Възстановяването на устойчив растеж ще изисква целенасочени политики във всички важни икономики, независимо дали са били ударени от кризата. Страните, които са засегнати най-много, трябва да завършат процеса на балансиране и структурните реформи.
Текущият ръст на световната икономика предлага ценна възможност, която не трябва да се пропилява, смята БМР. В редица икономики, които избягаха от най-тежките последици от финансовата криза, растежът е бил стимулиран от силния финансов подем. Политиката в тези икономики трябва да постави по-голям акцент върху контролирането на бумовете и изграждането на капацитет за справяне с възможния срив, и не може да си позволи да държи структурните реформи на заден план.

Глобалните финансови пазари под магията на паричната политика

Финансовите пазари са силно чувствителни към паричната политика – действителна и очаквана. Паричните стимули понижиха колебанията на пазарите и насърчиха търсенето на доходност. Високите оценки на акциите, тесните кредитни спредове, ниската волатилност и изобилието на емисии на корпоративни облигации сигнализираха за силен апетит за риск от страна на инвеститорите. На моменти през изминалата година, нововъзникващите пазарни икономики се оказаха уязвими към променящите се условия в световен мащаб; тези икономики с по-силни основи се представиха по-добре, но те не са били напълно изолирани от пристъпи на пазарни сътресения. До средата на 2014 г., инвеститорите отново показаха силна склонност за поемане на риск в търсенето на доход: повечето нововъзникващи пазарни икономики се стабилизират, световните капиталови пазари достигнаха нови върхове и кредитни спредове продължиха да се свиват. Като цяло е трудно да се избегне чувството на озадачаващо разминаване между подема на пазарите и основните икономически събития в световен мащаб.

Ръст и инфлация – двигатели и перспективи

Световният икономически растеж се ускори, докато инфлацията остава ниска. Въпреки това растежът в развитите икономики остава под предкризисните средни стойности. Бавният растеж не е изненада: сривът след продължителен финансов бум обикновено съвпада с рецесия, провокирана от изплащането на дългове, възстановяването от която е много по-слабо, отколкото в нормалния бизнес цикъл. Тази слабост отразява редица фактори: деформациите на предлагането и погрешното разпределение на ресурси, големи дългове, щети за финансовия сектори ограничени възможности за маневриране. Инвестициите в развитите икономики се задържат в резултат на корекцията на предходни финансови ексцесии и дългосрочните структурни сили. Междувременно растежът в нововъзникващите пазарни икономики се изправи пред насрещен вятър. Ниската инфлация в развитите икономики отразява не само бавния вътрешен растеж и ниско използване на вътрешните ресурси, но също така и влиянието на глобалните фактори. В по-дългосрочен план, повишаване на производителността е ключът към по-силен и устойчив растеж.

Дългът и финансовият цикъл

Финансовите цикли затварят самоподхранващи се взаимодействия между визприемането на стойността и риска, поемането на риск и финансовите ограничения, които се транслират в бумове и сривове. Финнасовите цикли продължават по-дълго от традиционния бизнес цикъл. Страните сега са в различни етапи на финансовия цикъл. В страните, най-засегнати от кризата през 2007-08 г., домакинствата и фирмите започнаха да намаляват дълга си спрямо дохода, но съотношението остава високо в много случаи. Обратно, икономики, които бяха засегнати по-слабо от кризата, се намират на етапа на силен финансов бум, което ги прави уязвими на рецесия и в някои случаи финансови сътресения. В същото време ръстът на новите източници за финансиране промени характера на рисковете. В тази втора фаза на глобална ликвидност, корпорациите от развиващите се страни набавят много от финансирането си от международните пазари и така се изправят пред риска от внезапно спиране. По-общо, страните могат да се озоват в капан на дълга: търсейки да стимулират икономиката чрез ниски лихвени проценти, те увеличават дълга и проблема с дълга.

БМРПаричната политика се опитва да се нормализира

Паричната политика остана много нерестриктивна и е изправена пред редица сериозни предизвикателства. Първо, в големите развити икономики, централните банки се борят с необичайно бавно възстановяване и признаци на намалена ефективност на паричната политика. Второ, нововъзникващите пазарни икономики и малките отворени напреднали икономики се борят с пристъпи на пазарни сътресения. Трето, редица централни банки търсят най-добрия начин за справяне с неочакваната дезинфлация. И накрая, гледайки в перспектива въпросът как най-добре да се калибрира времето и темпото на политиката за нормализиране заема важно място. Не бива да се подценява рискът от нормализиране твърде късно и твърде постепенно, предупреждава банката.