Кругман: Благоразумието пречи

пари

До неотдавна изглеждаше, че световната икономика започва да се възстановява след кризата през 2008 г. Но сега перспективите са мрачни и МВФ тихо снижава прогнозите си за ръста на глобалния БВП. През последните шест години нееднократно сме наблюдавали подобно развитие, отбелязва носителят на Нобелова премия Пол Кругман в редовната си колонка в „Ню Йорк Таймс”. Най-лошите новини идват от Европа, но в същото време се забавят и развиващите се пазари, а трябва да се безпокоим и за САЩ.

Защо се случва това? Лежащият на повърхността отговор е в повтарящите се грешки на правителствата – режима на икономии, когато икономиката се нуждае от стимул, параноичната тревога за инфлацията, когато по-непосредствената заплаха е дефлацията и т.н.

Но защо правителствата се спъват на едно и също място. Според икономиста стремежът към праведност убива световната икономика.

Фундаменталният икономически проблем е следният. В годините преди рецесията от 2009 г., светът преживя бум на кредитирането, основно в частния сектор, бяха отхвърлени предишните представи за благоразумие (за заемателите и кредиторите) и новото на дълга, което преди изглеждаше нездравословно, стана норма. След това музиката спря, потокът пари пресъхна и всички започнаха да търсят начини да намалят нивото на дълга и това е разумно от гледна точка на отделния човек. Но разходите за един са доход за друг, затова, когато всички се опитват да погасят задължеността едновременно, това притиска икономиката, излага Кругман една типично кейнсианска теза.

Отписването на прекомерните дългове помага да се реши въпроса. Понякога това се случва пряко, както в случая с Исландия, понякога – косвено, като правителствата намаляват лихвите и инфлацията понижава тежестта на дълга. Това, което е удивително през последните години е, че намаляването на дълговете беше нищожно. Големите икономики не само не облегчиха дълговото бреме, но положението на длъжниците се влоши заради намаляващата инфлация, която се колебае около нулата в Европа.

Според властите опрощаването на дългове би поощрило лошото поведение. В Европа политиката на икономии стана следствие не на анализ на ситуацията, на възмущението на Германия от това, че безотговорните длъжници не могат да осъзнаят последиците от своите действие. Тази стратегия не работи, твърди Кругман.

Независимо от съкращаването на частните и правителствени разходи, нивото на дълга расте, подчертава той и вероятно се намираме не по-далеч от капана на дълга отколкото преди пет години. Понякога да се отървем от бремето на дълга е в общ интерес, но вместо да разберат това, правителствата продължават „бичуването“, надявайки се на подобряване на моралните ориентири.