Неясните правила създават диви практики

Банско

През седмицата се случиха някои събития, които, взети заедно, показват, че отношението ни към околната среда и собствеността е като в Дивия Запад, само че скрито зад наредби, които се спазват както дойде.

По едно и също време властите забраниха дивото къмпингуване, за да опазят плажната ивица, но установиха, че не могат да спрат присвояването на десетки хектари от концесионера в Банско, за да опазят планината. И двата случая не са черно-бели.

Забраната за опъването на палатки извън определените за целта места, която се прилагаше в отделни общини като Несебър, стана национална с промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Дивото къмпингуване и паркирането на 100 м от плажа вече може да донесе глоба до 10 000 лева. Това бе аргументирано с опазване на реда, предотвратяване на пожари и контрол върху замърсяването. Не може да се отрече, че има нужда за регулации, и то не само по морето. Планините и зоните около реките също са препълнени с доказателства за културата и хранителните предпочитания на тези, които излизат сред природата само, за да пийнат и хапнат „на тeферич“. Но законови поправки и хайки за тези биваци не се е чуло да се предвидени.

Забрана за дивото къмпингуване съществува в много страни. Но е факт, че у нас няма регламент, по който да се поддържат тези места и да се осигуряват прилични санитарно-хигиенни условия. Дори да искаш да си събереш боклуците, общината не е осигурила възможност за това. А пък разрешените къмпинги обикновено са отдадени на хора, които са заинтересувани само бързо да си избият инвестицията. Затова повечето къмпинги западнаха с годините. Така последните законовите промени са на път да се превърнат в поредната законова норма, чието спазване не е осигурено с цялостен набор от правила, алтернативи, инвестиции и така модния напоследък административен капацитет. Така че са прави и тези, които провидяха в забраната поредна лобистка поправка, целяща да принуди хората, летуващи по морето, да плащат повече и комуто трябва. Кметът на Созопол, който бе порицан задето прегради пътя към плажа, сега сигурно се чувства реабилитиран.

Огражданията на общите земи, знаете, са един от начините за първоначално натрупване на капитал през 17 век в Англия, когато овцете изяли хората и по-късно, по времето на Дивия Запад. Този процес имал своите идеолози, според които общите земи правят бедните селяни мързеливи и ги карал да приличат на индианците.

Съвременните методи за ограждане са по-рафинирани. Вместо каубоите да опъват тел, адвокатите издигат стени от хартия.

И ако със закона за Черноморското крайбрежие държавата показа решимост срещу използването на плажовете от къмпингуващи, в случая с концесията на Банско тя изглежда напълно безпомощна срещу ограждането на гората за ски съоръжения. Оказа се, че не може да се каже със сигурност какви нарушения има по отношение на ски концесията. Правилно ли е измерването, как да се изчислят финансовите задължения, защо години след доклада на Сметната палата не са предложени коригиращи мерки? Дори площта на концесията не е ясна, да не говорим за крайния собственик на „Юлен“, защото едва ли някой вярва, че това е бедният кипърец Георгиус Георгиу. Единственото, което е установено със сигурност, е, че ако държавата едностранно прекрати договора, неустойката може да достигне до 100 млн. лв., според сметките на междуведомствената работна група (някои казват и повече). Едно от усложненията се дължи на промяната на Териториалния устройствен на ски-зона Банско през 2005 г. (преди десет години!), друго – както твърдят адвокатите на „Юлен“, идва от това, че преди ЗУТ не е изисквал ОВОС за обектите. Накратко – едното ведомство казва едно, другото – друго, а решение няма.
Този сюжет впрочем бе доведен до крайност в случая с тютюневите складове в Пловдив, където разногласията между ведомствата и една стара, недоведена докрай преписка позволиха да бъде съборена сграда-паметник на културата.

Неяснотите са рай за чиновниците и бизнесмените, които обичат сянката. Те позволяват хем да има правила и преписки, хем те да се нарушават, ако е нужно. И именно заради правната несигурност инвеститорите, които се хващат на хорото с българската държава, все повече ще са от типа на Георгиу.

Вестниците: Обещания за инвестиции

вестници

Европейската комисия ще изправи България пред съда на ЕС в Люксембург заради изграждането на ветропаркове в региона на нос Калиакра, който попада в „Натура“. Очаква се наказателната процедура срещу страната, която се точи повече от 5 години, да влезе в последната си фаза през октомври. Наказателната процедура е една от 14-те в сферата на околната среда. Тя беше открита, защото българските власти са допуснали реализирането на всички проекти, без да вземат предвид общия ефект от тях, съобщава „Труд“. Става дума за проекти на „Уинд енерджи“ и „Уинд Енерджи 3000“, които са на дъщерите на бившия шеф на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров и техни съдружници, допълва „Капитал Дейли“.

С представители на 20 големи фирми се е срещал в рамките на няколко месеца зам.-министърът на икономиката Красин Димитров, съобщава „24 часа“. Те са проявили интерес. В момента се работи по 7 инвестиционни проекта, които са в напреднала фаза на реализация. Единият е в сферата на високите технологии, с възможности за разкриване на 170 работни места, стойността му е за 40 млн. лв. 600 работни места ще се открият в сферата на електротехниката.
Най-големи инвестиции се очаква да бъдат в химическата и преработващата индустрия за 1,4 млрд. лева.

Базираният в Люксембург производител на водка Stock Spirits Group планира да навлезе в България, Украйна и Сърбия чрез придобиване на местни компании, съобщава „Капитал Дейли“. Тази фирма е най-големият производител на водка в Полша и Чехия.

„Стандарт“ извежда като водеща новина несъгласието на бизнеса с повишаването на минималната работна заплата. След разговори вчера по обед социалният министър Хасан Адемов заяви, че има съгласие от 1 януари 2014 година минималната работна заплата да се вдигне от 310 на 340 лева. Малко по-късно обаче от Българска стопанска камара заявиха, че все още е рано да се говори за съгласие и че дебатите тепърва предстоят. „Съотношението минимална работна заплата спрямо средната за страната не трябва да надхвърля 40%“, заяви Димитър Бранков, зам.-председател на БСК. В момента при 310 лева най-ниско месечно възнаграждение и 800 лева средно този процент е малко под 40 (39%).

Изпълнението на ОП „Околна среда“ е отчайващо, пише „Капитал Дейли“. 838 млн. лв за пречиствателни станции и за подобряване качеството на въздуха трябва да бъдат договорени или ще бъдат загубени. 59 млн. лв за системата за отпадъци на Велико Търново пък са под въпрос, тъй като все още няма сключен договор. Това съобщи екоминистърът Искра Михайлова при отчета за дейността си през първите сто дни на власт.