Източна Европа – новото убежище за инвеститори

Евро

Нововъзникваните икономики в Европа, които получиха тласък от възстановяването в еврозоната, бележат ръст на фона на бурята, която порази останалите развиващи се страни.
Фондовите борси в Централна и Източна Еропа бележат ръст от 1.2% през последните три месеца, сравнено със спад от 7.5% в развиващите се страни като цяло, според индекса на MSCI. Ръстът дори достига 2.3% , ако се изключат руските компании, които пострадаха от падащите цени на суровините, пише „Уолстрийт джърнъл”.
Освен това валути като полската злота и българският лев растат спрямо долара от май месец насам, докато индийската рупия и турската лира падната до рекордно ниско ниво, отбелязва вестникът, без да уточнява, че курсът отразява единствено поскъпването на еврото.
Изправени пред загуби на пазарите в Азия и Южна Америка, управителите на фондове печелят от активи от унгарския форинт и акции на чешките банки. Те смятат, че завръщането на Западна Европа към ръст след рецесията, продължила година и половина ще подхрани търсенето на коли, уреди и други стоки, произвеждани в Източна Европа.
Централна и Източна Европа е относително сигурно убежище сред възникващите икономики, заявява Хавиер Короминас, който отговаря за изследванията и валутните стратегии в Record Currency Management. Неговата фирма е започнала да купува унгарски форинти и полски злоти.
Короминас посочва факта, че Унгария има излишък по текущата сметка, като причина да купува форинти. Много от най-засегнатите страни, включително Турция и Индия, имат големи търговски дефицити и разчитат на чуждестранни инвестиции, за да покрият дупката. След като Федералният резерв се готви да сложи край на наводняването на финансовите пазари с евтини пари, инвеститорите се чудят как тези страни ще плащат за вноса и обслужването на дълговете си.
Въпреки, че еврозоната изглежда излиза от най-дългата си рецесия след Втората световна война, ръстът остава слаб, а безработицата – висока. ОИСР очаква икономиката на Полша да нарасне само с 0.9% тази година. Икономиката на Централна и Източна Европа може би не е достатъчно здрава, за да се предпази от бягство на инвеститорите, особено ако Фед затегне паричната политика. Възможността от ново обостряне на дълговата криза в еврозоната, също може да дестабилизира развиващите се пазари в региона.
Ние препочитаме Европа от другата страна на континента, тоест Великобритания и Норвегия, коментира пред вестника Пол Кристофър, главен инвестиционен стратег на Wells Fargo Advisor, управляваща активи за 1.3 трилиона долара.
Засега износът осигурява ръст на нововъзникващите пазари. Унгария постигна търговски излишък от 3.68 млрд. Евро през първото полугодие спрямо 3.62 млрд. Евро година по-рано. Полша отчете излишък от 574 млн. евро през юни спрямо дефицит от 1.09 млрд. евро година по-рано.

Чешката икономика се възстанови от продължила 18 месеца рецесия, като БВП отбеляза ръст от 0.7% през второто спрямо първото тримесечие на 2013 г.
Акциите на борсите в Централна и Източна Европа също са евтини спрямо отчетените печалби, което създава възможности за търсачите на добри сделки. Според MSCI цените в региона са паднали с 34% спрямо пика през 2011 г.
От началото на май инвеститорите са изтеглили около 230 млн. долара (нето) от фондове, които изкупуват предимно полски акции, според данни на EPFR Global. За сравнение в акции от Европа, Близкия изток и Африка са изтеглили 930 млн. долара за същия период.

„[Развиващите се европейски икономики] не бяха големите бенефициенти [от паричните стимули на Фед], така че не е изненада, че са били засегнати по-слабо“, казва Нийл Шиъринг, главен икономист в Capital Economics в Лондон.

[textblock style=“7″]Турската лира срина се срина до ново рекордно дъно спрямо еврото и долара във вторник, след като управителят на централната банка изключи повишения на лихвите. Лирата отслабна с повече от 1% спрямо долара и еврото, като доларът за първи път премина 2.03 лири, а еврото достигна 2.7163 лири.[/textblock]