Пътеводител на пенсионните фондове

пари

Какъв доход донесоха пенсионните фондове в годините след кризата и колко от него изядоха таксите им?

Изминалата година бе добра за пенсионните фондове, поне на теория. Макар че данните показаха известно забавяне на доходността им спрямо 2012 г., тя все още е по-висока от безрискови инструменти като ДЦК, както и от депозитите (можем да приемем, че те са практически безрискови до 100 000 евро).

Комисията за финансов надзор обикновено обявява средна доходност за двегодишен период и това внася известно объркване сред хората. Затова в таблицата е показана доходността по години.

[textblock style=“2″]Още от СПЕЦИАЛЕН ДОКЛАД[/textblock]
пенсионните фондове

Средната доходност на фондовете за втора пенсия (в които се осигуряват родените след 1960 г.) бе 4.7%, а на професионалните фондове – 5.2%. Доброволните фондове, които имат по-малки ограничения за инвестициите в рискови активи, донесоха 6.9% на осигуряващите се за трета пенсия.
Средно в акции са инвестирани една четвърт от парите на пенсионните фондове, затова е нормално доходността да изостава от ръста на фондовата борса. В тежки години това има своята добра страна, както пролича през 2009 година и дори през 2008 г., когато загубите на пенсионните фондове бяха много по-малки от катастрофалните 80% на фондовата борса.

Тези данни, макар и оптимистични, могат да създадат измамното усещане, че по пенсионните фондове са се натрупали повече средства отколкото са вноските и бъдещето е безоблачно

Нужни са няколко уточнения.
Доходността се изчислява на база на промяната на стойността на един дял във фонда. При известни опростявания това означава, че ако фондът е инвестирал например 30% в акции и те поскъпнат с 10% за месец, само от това нетната стойност на активите му ще нарасне с 3%. При непроменен брой на дяловете (тоест ако няма вливане и изтегляне на средства), с толкова нараства и стойността на един дял. Това е теоретична доходност, но тя се начислява ежедневно по партидите и служи за определяне на цената, на която можете да осребрите инвестицията в доброволен фонд или ако настъпи някое от условията за изплащане на пенсия.

Тази доходност показва с колко е нараснала инвестицията, само ако сте внесли накуп пари в края на 2012 г. и искате да видите с колко са се увеличили те след 12 месеца. Обичайната практика обаче е друга: повечето хора внасят средства ежемесечно. Нещо повече – осигурените в универсални и доброволни фондове, дори и да искат, не могат да спрат вноските в пенсионния фонд в годините, когато тази инвестиция е губеща.
Това предполага доста по-сложни изчисления. Не бива да се учудвате, ако парите, внесени през периода 2007-2013 г., са повече отколкото средствата, останали по сметката ви.

Стои и изключително неприятният проблем за таксите. Таксите, които пенсионните фондове събират, са изключително високи и дори в добри години те могат да изядат доходността.
Интересен въпрос е защо конкуренцията не води до снижаване на таксите? Има три групи причини за това. Първата е, че конкуренцията е ограничена – например, поради липсата на лесно достъпна информация за фондовете (много хора дори не знаят къде са сметките им за втора пенсия, нито могат да интерпретират данните), както и от факта, че рядко изборът на фонд е резултат на информиран личен избор. Втората група причини е свързана с неликвидността на българския капиталов пазар. На трето място, средният размер на натрупаните средства по една партида у нас е малък, което увеличава тежестта на постоянните разходи и оттам административните такси.

Въпреки това ще си позволим международни сравнения. Една добра отправна точка е това обобщение на ОИСР. Таксите в един от фондовете на „Вангард” са 0.16% при средно над 4% в България. По-близо до нас, задължителният фонд на ING в Румъния събира 0.05% месечно върху нетните активи (0.6% годишно) и 2.5% от всяка вноска. Тези такси са значително по-високи за доброволните им фондове – 0,1625% месечно върху нетните активи и 4.85% от всяка вноска.

У нас задължителните фондове имат сложна система на удръжки. Линкът съдържа обобщена информация за таксите на всички фондове ([ddownload id=“18555″ text=“Справка за Пенсионните фондове“ style=“link“]).

Най-накрая стои въпросът за риска на инвестицията, тъй като не забравяме правилото, че високият доход върви с висок риск. В таблицата във файла е посочен коефициентът на Шарп, който дава възможност да се сравнят резултатите на различните фондове, с отчитане на риска (Колкото по-висок е коефициентът, толкова по-добре).

Извън риска, измерен статистически от КФН, стои и рискът от неочаквани събития, особено в случаите на силна експозиция на фондовете към свързани лица.

Миналите резултати не са гаранция за бъдещето и, разбира се, стойността на инвестицията може да се повиши и печалби не са гарантирани.

Сравнение на доходите и удръжките за различните инвестиции

евро

Акциите на БФБ бяха безспорният инвеститорски хит през миналата година с над 42% доходност, при това без данъци и с малки такси. Пазарът на недвижими имоти изглежда достигна дъно. Дали е време да се извадят парите от банките? Това може да е подвеждащ въпрос, защото, както знаем, миналата доходност не е гаранция за бъдещето. Но все пак БФБ започна годината с ново повишение (17% досега) и според брокерите СОФИКС над 600 пункта е сигурна прогноза (това означава още най-малко 4% за следващите малко над 10 месеца).

Преценките зависят от личната склонност към поемане на риск. За да им помогнем, обобщихме данните за различните финансови инструменти за миналата година, като добавихме в сметката и това, което често се забравя – данъците, таксите и транзакционните разходи.

ДоходностТова позволява да видим, че доходността на доброволните пенсионни фондове все още не конкурира тази на депозитите, особено ако се отчете по-високият риск.

Данните, обявени от КФН, показаха доходност на фондовете за трета пенсия от 7.22%, която е осреднена за двегодишен период (2012 и 2013 г.). Само за миналата година доходността им е 6.36%. Таксите изяждат по-голямата част от натрупаните средства, дори и да не изтеглите парите си.

Повечето фондове имат встъпителна такса и такса за изтегляне, които са абсолютни суми и не играят голяма роля при по-големи вноски. Инвестиционната такса, която се начислява върху реализирания доход, варира до 10 на сто. Най-голямата такса е тази, която се удържа от вноските. За вноски, които лицата правят сами, тя е от 2.5% до 4.50%, като зависи от сумата. В примера е заложена средна такса от 3.7%, което съответства на вноска от 1000 до 10 000 лева.

Въпреки че по принцип човек трябва да има едно наум, когато гледа на имотите като на инвестиционен инструмент, добавяме и тях за пълнота. При дохода от инвестиции в имоти голяма роля имат данъците, а когато става дума за покупко продажба – и таксите във връзка със сделката. (Прочетете повече за данъците и таксите при покупка на жилище или земя). Посочената в таблицата доходност от наем не отчита амортизацията на имота, а цел опростяване  сме включили само разходи за ползването и годишен данък, но не и разноските, свързани с придобиването на този имот.

В таблицата не са представени данни за рентите, тъй като няма статистика за средния им размер през миналата година. Данните за селскостопанските райони показват, че в редица случаи доходът от рента е по-висок отколкото дохода от наеми след приспадане на данъци, особено като се отчете и факторът амортизация. Това дава сериозни предимства на инвестицията в земя.

Таблицата по-долу има своите условности. Тя включва не само инструменти с различен рисков профил, но и с различен времеви хоризонт.

Например, ако хоризонтът на инвестицията се увеличи на пет години, то пенсионните фондове биха се представили значително по-добре от безрисковите инструменти като депозити и ДЦК – разбира се, при положение, че запазят сегашната си доходност.

Доход за 2013 г., год. %
Инструмент/инвестиция Доход Данък Такси Чист доход
Инвестиция в земя 4.6% 2.50% 0.99% 1.1%
Имот – наем 5.23% 9% 0.39% 4.37%
Имот- продажба -1.21% 2.50% 0.99% -4.70%
Инвестиция в ДЦК, 1 год. 0.60% 0.60%
Банков влог, 6-12 месеца 5.32% 10% 0 4.79%
Доброволен пенсионен фонд, средно 6.36% 3.7% 2.6%
Акции, индекс Софикс** 42% 1-2% 40%

*Среднопретеглен лихвен процент по депозити в лева и евро за срок 6-12 месеца през януари 2013 г., периодът е избран с цел съпоставимост с останалите инструменти.
** Таксите се основават на маржовете между цените купува и продава при най-ликвидните акции, като точният им размер зависи от честотата на сделките и посредническите комисиони
Доходността от покупко-продажба на имоти е по данни на НСИ и САПИ, за наемите – изчисления за база среден наем според imot.bg на апартамент 68 кв. със средна цена от 100 000 лв. според данните на НСИ за София. Данъците и таксите за продажба на имоти се отнасят за София, както и местният данък и такса смет (отразени при наемите). Предполага се, че не се дължи данък върху сделките с имоти по ЗДДФЛ

Важно уточнение: След корекция от САПИ доходът е покупко-продажба на земеделска земя е променен на 4.6%.

Прочетете още – Пътеводител на пенсионните фондове