Какъв доход донесоха пенсионните фондове в годините след кризата и колко от него изядоха таксите им?

Изминалата година бе добра за пенсионните фондове, поне на теория. Макар че данните показаха известно забавяне на доходността им спрямо 2012 г., тя все още е по-висока от безрискови инструменти като ДЦК, както и от депозитите (можем да приемем, че те са практически безрискови до 100 000 евро).

Комисията за финансов надзор обикновено обявява средна доходност за двегодишен период и това внася известно объркване сред хората. Затова в таблицата е показана доходността по години.

[textblock style=“2″]Още от СПЕЦИАЛЕН ДОКЛАД[/textblock]

Средната доходност на фондовете за втора пенсия (в които се осигуряват родените след 1960 г.) бе 4.7%, а на професионалните фондове – 5.2%. Доброволните фондове, които имат по-малки ограничения за инвестициите в рискови активи, донесоха 6.9% на осигуряващите се за трета пенсия.
Средно в акции са инвестирани една четвърт от парите на пенсионните фондове, затова е нормално доходността да изостава от ръста на фондовата борса. В тежки години това има своята добра страна, както пролича през 2009 година и дори през 2008 г., когато загубите на пенсионните фондове бяха много по-малки от катастрофалните 80% на фондовата борса.

Тези данни, макар и оптимистични, могат да създадат измамното усещане, че по пенсионните фондове са се натрупали повече средства отколкото са вноските и бъдещето е безоблачно

Нужни са няколко уточнения.
Доходността се изчислява на база на промяната на стойността на един дял във фонда. При известни опростявания това означава, че ако фондът е инвестирал например 30% в акции и те поскъпнат с 10% за месец, само от това нетната стойност на активите му ще нарасне с 3%. При непроменен брой на дяловете (тоест ако няма вливане и изтегляне на средства), с толкова нараства и стойността на един дял. Това е теоретична доходност, но тя се начислява ежедневно по партидите и служи за определяне на цената, на която можете да осребрите инвестицията в доброволен фонд или ако настъпи някое от условията за изплащане на пенсия.

Тази доходност показва с колко е нараснала инвестицията, само ако сте внесли накуп пари в края на 2012 г. и искате да видите с колко са се увеличили те след 12 месеца. Обичайната практика обаче е друга: повечето хора внасят средства ежемесечно. Нещо повече – осигурените в универсални и доброволни фондове, дори и да искат, не могат да спрат вноските в пенсионния фонд в годините, когато тази инвестиция е губеща.
Това предполага доста по-сложни изчисления. Не бива да се учудвате, ако парите, внесени през периода 2007-2013 г., са повече отколкото средствата, останали по сметката ви.

Стои и изключително неприятният проблем за таксите. Таксите, които пенсионните фондове събират, са изключително високи и дори в добри години те могат да изядат доходността.
Интересен въпрос е защо конкуренцията не води до снижаване на таксите? Има три групи причини за това. Първата е, че конкуренцията е ограничена – например, поради липсата на лесно достъпна информация за фондовете (много хора дори не знаят къде са сметките им за втора пенсия, нито могат да интерпретират данните), както и от факта, че рядко изборът на фонд е резултат на информиран личен избор. Втората група причини е свързана с неликвидността на българския капиталов пазар. На трето място, средният размер на натрупаните средства по една партида у нас е малък, което увеличава тежестта на постоянните разходи и оттам административните такси.

Въпреки това ще си позволим международни сравнения. Една добра отправна точка е това обобщение на ОИСР. Таксите в един от фондовете на „Вангард” са 0.16% при средно над 4% в България. По-близо до нас, задължителният фонд на ING в Румъния събира 0.05% месечно върху нетните активи (0.6% годишно) и 2.5% от всяка вноска. Тези такси са значително по-високи за доброволните им фондове – 0,1625% месечно върху нетните активи и 4.85% от всяка вноска.

У нас задължителните фондове имат сложна система на удръжки. Линкът съдържа обобщена информация за таксите на всички фондове ([ddownload id=“18555″ text=“Справка за Пенсионните фондове“ style=“link“]).

Най-накрая стои въпросът за риска на инвестицията, тъй като не забравяме правилото, че високият доход върви с висок риск. В таблицата във файла е посочен коефициентът на Шарп, който дава възможност да се сравнят резултатите на различните фондове, с отчитане на риска (Колкото по-висок е коефициентът, толкова по-добре).

Извън риска, измерен статистически от КФН, стои и рискът от неочаквани събития, особено в случаите на силна експозиция на фондовете към свързани лица.

Миналите резултати не са гаранция за бъдещето и, разбира се, стойността на инвестицията може да се повиши и печалби не са гарантирани.