Малки корекции след прегледа на застрахователи и фондове

Малки корекции се налагат за част от застрахователите и пенсионните фондове след прегледа на активите им. Това стана ясно, след като Комисията за финансов надзор (КФН) публикува докладите с данни за резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове (ПФ) в България и прегледа на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и данни с резултатите от проведените стрес тестове на застрахователите и презастрахователите. Данните за резултатите от прегледите на застрахователи/презастрахователи и на пенсионните фондове са предоставени от независимите външни експерти и обобщени от международната консултантска компания „Регионален консорциум Ърнст & Янг”.
Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователните дружества се извършват на основание § 10 от ПЗР на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и в съответствие с одобрените от КФН и от Управляващия комитет (УК) методологии. В УК участват като членове с право на глас КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, а като наблюдатели представители от Министерство на финансите, Българска народна банка, Европейската комисия и Европейския орган за ценни книжа и пазари – ESMA.
Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите се проведоха в периода от 15 юли 2016 г. до края на януари 2017 г., припомня комисията.

Българският застрахователен сектор покрива повече от 100% от капиталовите изисквания

Нормативната уредба на Платежоспособност 2, която е в сила от 1 януари 2016 г., въвежда по-високи капиталови изисквания за застрахователната индустрия, както и различна нормативна уредба за отчитане и оценяване на рисковете. Пълният обхват на прегледа на балансите на българските застрахователи в първата година от въвеждането на режима Платежоспособност 2 осигурява конкурентно предимство на българската индустрия. Прегледът повишава надеждността в индустрията и позволява на дружествата и на КФН да насочат по-успешно усилията си към слабите места.
С цел да се осигури последователност на резултатите по отношение на застрахователните дружества, ръководителят на проекта положи значителни усилия да сравни и анализира портфейлите им инструмент по инструмент. Режимът Платежоспособност 2 и МСФО са стандарти, базирани на принципи и включват използването на преценка. Поради тази причина на практика не би могло да се извърши пълно сравнение. От друга страна, преценката следва да е подкрепена от достатъчно доказателства и да бъде обоснована с оглед на обстоятелствата в момента, в който е направена. Предвид това Управляващият комитет изиска от ръководителя на проекта да оцени ситуациите, в които икономическата реалност на подобни трансакции и събития не е била разбрана по еднакъв начин. Тази оценка на съответствието ще бъде взета предвид при прилагането на последващите мерки.
Преди изпълнението на процедурите по съответствие прегледът на балансите на застрахователите показва обобщено капиталово изискване за платежоспособност (КИП) съотношение от 154% и на обобщено минимално капиталово изискване (МКИ) съотношение от 308% за дружествата на индивидуално ниво. След провеждането на проверките за съответствие, извършени от ръководителя на проекта, агрегираното Капиталово изискване за платежоспособност (КИП) е в размер на 157%, а агрегираното Минимално капиталово изискване (МКИ) е 313% за дружествата на индивидуално ниво, като КИП за общозастрахователния сектор е 147%, а МКИ – 333%, докато за животозастрахователният сектор КИП е 235%, а МКИ – 238%, КИП за групи/подгрупи е в размер на 107%, а МКИ – 187%, като всички тези стойности са над пруденциалните изисквания.

За 13 дружества общата стойност на допустимите собствени средства, покриващи КИП и/или МКИ към 30 юни 2016 г. са били недостатъчни. За тези дружества в дефицит общата сума на дефицита на МКИ е била 25 млн. лв., а общата сума на дефицита на КИП – 50 млн. лв. Въпреки това следва да се отбележи, че тези дефицити са сравнително ниски по отношение на капиталовите изисквания и допустимите собствени средства в застрахователния сектор – агрегираното капиталово изискване е в размер на 1.2 млрд. лв., а агрегираните допустими собствени средства, които да покрият изискването – 1.9 млрд. лв.

От тринадесетте дружества, които са имали дефицит към 30.06.2016г., 7 застрахователя вече предприеха необходимите действия за увеличаване на собствените си средства до изискуемото ниво в съответствие с резултатите от прегледа на баланса. Друга част от останалите дружества също предприеха действия, които са довели до засилване на тяхната капиталова база, въпреки че това все още не е напълно достатъчно. Тези действия включват увеличаване на капитала, привличане на подчинен дълг, както и продажба на финансови инструменти. Предвид резултатите от последващите действия, дефицитът по КИП е стеснен до 17 милиона лева, а дефицитът по МКИ – до 22 милиона лева, към настоящия момент. В резултат на това ще бъдат наложени последващи действия от КФН за възстановяване на 5 застрахователя, които съвместно имат пазарен дял от 1,49% в премийния приход на пазара. Тези 5 предприятия ще имат 3 месеца, за да повишат собствените си средства за покриване на минималното капиталово изискване, както и още три месеца, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност. Два застрахователя ще трябва да представят доклади за напредъка на КФН, определящи предприетите мерки и постигнатия напредък за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност до края на 2017 г., като се възползват от преходния период, за да се съобразят с режима на Платежоспособност 2.

Прегледът на баланса разкри адекватност на нивата на техническите резерви на застрахователния сектор. В действителност прегледът доведе до предложения от страна на независимите външни експерти за намаляване на техническите резерви в общ размер на 209 милиона лева в сектора на общото застраховане и 22 милиона лева в сектора на животозастраховането.
Стрес тестът, който се проведе на застрахователния сектор е в своята финална фаза. Изследваните сценарии бяха: неблагоприятни пазарни условия (сценарии двоен стрес), стрес със земетресение, с наводнение и стрес с недостиг на резервите. Един от предварително дефинираните сценарии за живото (пре)застрахователните предприятия беше определен като стрес на риска от дълголетие. Обединение на всички стрес сценарии не беше необходимо, тъй като всички те се считат за независими един от друг. Предварителните резултати показват, че от всички сценарии за пазарен стрес тестването на неблагоприятните условия на глобално ниво има най-значително въздействие върху агрегираните собствени средства. Този сценарий имаше неблагоприятно въздействие върху общия баланс на участниците в стрес теста в рамките на 15.8 % (313 млн. лв.) от общото превишение на активите над пасивите. Стрес сценария с недостиг на резервите показа резултат от 14 % обезценяване на собствените средства, който в комбинация със свързаните с Гражданска отговорност сценарии води до най-големите загуби, като се има предвид доминацията на застраховката Гражданска отговорност в портфейлите на българските застрахователи. Стрес сценариите с недостиг на резерви, земетресения и наводнения доведоха до намаление в размер съответно на 5,8% и 8,9% в излишъка на активи спрямо пасиви. (Пре)застрахователните дружества показаха устойчивост на стрес сценария, свързан с дълголетие, с увеличение в размер на 0,7% в излишъка на активи спрямо пасиви на индивидуално ниво. КФН внимателно ще анализира резултатите на агрегирано и индивидуално ниво и ще предприеме необходимите мерки за увеличаване на устойчивостта на българската застрахователна индустрия.

Само 0.3% корекции за пенсионните фондове

Резултатите показват устойчивост на сектора по допълнително пенсионно осигуряване. Активите на пенсионните фондове са налични и се съхраняват от банките-попечители в съответствие с нормативните изисквания. Не са установени отклонения от приложимата регулаторна рамка по отношение на прегледа на инвестициите в свързани лица. Общото заключение на независимите външни експерти е, че пенсионноосигурителните дружества са спазили регулаторните изисквания (Наредба № 9 на КФН) при извършването на оценките на активите на пенсионните фондове.
Прегледът на активите на пенсионните фондове в България обхвана всички 18 фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсални и професионални) и всички 9 фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Общата стойност на проверените активи възлиза на над 93 на сто от активите на фондовете.
Резултатите от прегледа на активите на ПФ отчитат необходимост от корекции, които общо за сектора възлизат на 33 млн. лв. или 0,3 на сто от активите на проверените 27 пенсионни фонда към 30 юни 2016 г. Предлаганите към референтната дата корекции се отнасят до две категории активи, притежавани от част от пенсионните фондове, които се дължат на различия в подхода при оценяване на инвестиционните имоти, извършено от различните лицензирани независими оценители, и при определяне размера на рисковата премия за някои емисии корпоративни облигации, което се дължи на прилагания индивидуален и по-консервативен подход от страна на външните експерти.
КФН ще поиска от дружествата корекциите да бъдат отразени в изчисляване на нетната стойност на активите към референтната дата, като тези корекции следва да бъдат потвърдени от одиторска проверка в съответствие с принципите на международните стандарти за финансово отчитане и отразени във финансовите отчети на пенсионните фондове за 2016 г., отчитайки настъпилите последващи събития след 30 юни 2016 г., които оказват влияние върху последващата оценка на активите на пенсионните фондове.

Според председателя на комисията Карина Караиванова разкритите проблеми са основно във връзка със свързаните лица, необходимост от промяна в дефиниции, по-добро корпоративно управление. Индентифицирани са проблеми при оценките на инвестиционни имоти. За целта са необходими законодателни промени, каза тя. Подобен проект не успя да мине в последното Народно събрание.

Пенсионните фондове с доходност над 4%

пари, депозити

Средната доходност, постигната от универсалните пенсионни фондове през миналата година е малко над 4%, докато при доброволните фондове тя доближава 6%. Това показват изчисления на база стойността на един дял на фондовете, която се изчислява ежедневно.

Доброволните фондове поемат по-голям риск, което в условията на растящи пазари им носи по-добра доходност. През миналата година акциите на БФБ записаха ръст с 27%, докато например германският DAX се повиши със 6.87%.

В универсалните фондове се осигуряват родените след 1960 г., докато професионалните фондове са за работещите при условията на първа и втора категория.пенсионни фондове

Финансистът Любомир Христов, който е председател на Института на дипломираните финансови консултанти, обаче смята, че макар фондовете да имат по-висока доходност през миналата година, за по-дълъг период изостават от един индекс еталон. Той конструира този бенчмарк като комбинация от два индекса в съотношение 35 % акции (индекса STOXX Europe 600) и 65 % държавни облиганиции (индекса Euro Government Bond 10Yr Term Indeх.

За всички периоди, по-дълги от една година, – 3, 5, 10 и 12.5 години – доходността на всички видове фондове изостава от индекса-еталон. Така например, 1000 лв., вложени на 1 юли 2004 г., според изчисленията на Христов са станали в края на 2016 г. :

1890 лв. – ако са били вложени в портфейла-еталон и
1660 лв. – в доброволните фондове,
1599 лв. – в универсалните фондове и
1529 лв. – в професионални фондове.