Измерения на неравенството на доходите

Евро

Над 35% от доходите у нас се получават от 10 на сто от хората. Други 10% от българите се задоволяват с 2% от доходите. Това са сред малкото числа, които показват неравенството в доходите разбираемо и в пълнота. Данните са от справочника на ЦРУ, но са чак от 2007 г.

Не знаем какво се е случило със структурата на доходите след влизането ни в ЕС и след въвеждането на плоския данък. Но поне виждаме, че в първата година на членството в ЕС тя е била по-близка до тази в африканските страни (таблица). Според същите данни на ЦРУ, горните 10% от гражданите на ЕС са получавали 24% от доходите през 2011 г.

Темата за неравенството на доходите, въпреки наличието на голяма лява партия и въпреки клишето «най-бедната страна в ЕС», не е в светлината на публичния интерес, а данните не са добри. Ще се опитаме да обобщим известното.

Първоначална оценка на проблема

Няма скорошни данни, които да представят пълна картина за разпределението на доходите в България. Обикновено се посочват данни за най-бедните, до голяма степен благодарение на усилията на КНСБ да постави на дневен ред проблема за работещите бедни.

Според синдиката 500 000 души получават месечна заплата до 400 лева (това означава 22% от наетите). Според данни на Министерството на труда, обявени наскоро, около 462 000 души (една пета) получават доходи до 340 лева, в това число 262 000 – под 340 лева, колкото е новият размер на минималната заплата (според него това са заетите на 4 и 6 часа).

Освен това е известно, че около 90 000 души се осигуряват на тавана на осигурителния доход (има се предвид досегашния таван от 2200 лв. месечно). Няма пълни данни за структурата на заплатите.

Известната информация за неравенството в доходите се основава на проучванията на домакинските бюджети – един доста по-несигурен източник.

НСИ използва два измерителя на неравенството в наблюдението си на домакинските бюджети, но те не успяват да обхванат добре доходите на най-богатите. Единият е структурата на домакинствата и лицата в тях по годишен общ  доход на лице от домакинството. Този показател показва какъв процент от хората, попадат в определен диапазон от доходи, но скалата свършва до 6480 лв. годишен доход (540 лв. месечен). Според последните данни на НСИ (2011 г.) 11% от хората са получавали доходи над този размер. Въпреки че, домакинските бюджети по принцип имат тенденция към подценяване на доходите, това число дава някаква отправна точка. За същата година средният доход на лице от домакинство е 328 лв.

Другият измерител, който дава НСИ, е разпределението на дохода по децилни групи. Според това средният доход на горните 10% през 2011 г. е бил 9443 лв., а на най-ниската децилна група – 1118 лева годишно. Съотношението между средния доход на двете групи е 8.4 пъти.

доходиЕвростат дава данни за неравенството в разпределението на доходите, измерено чрез съотношението между доходите на 20% от населението с най-висок доход към доходите на най-ниския квинтил или 20% от хората с най-нисък доход (income quintile share ratio,  S80/S20 ratio). Общо за ЕС-27 през 2010 г. 20 % от населението с най-високи приравнени* разполагаеми доходи получават 5 пъти по-високи доходи от 20 % от населението с най-ниски приравнени разполагаеми доходи. Това съотношение значително варира между различните държави членки: от 3.4 в Словения и Унгария до 7.3 в Литва. В България то е 5.9, по-високо от средното за ЕС. Според по-стари данни, цитирани в едно проучване на КНСБ, през 2000 и 2006 г. това съотношение е било под 4, едно от ниските в ЕС.

Програмата на ООН за развитие също предоставя данни за квинтилното съотношение на доходите, които обаче се различават от показателя на Евростат. Те сравняват средния доход на най-богатите 20% със средния доход на най-бедните 20%. За България през 2000-2011 г. коефициентът е 10.2 – доста висок показател. Това означава, че ако средният месечен на доход на най-бедните е примерно 250 лева, то на най-богатите е малко над 2500 лева, като трябва да се държи сметка, че не става дума за наистина богати хора, а за една пета от населението, което е широка извадка. Обърнете внимание на разликата с НСИ. За сравнение САЩ, където проблемът с неравенството на доходите е широко дискутиран този коефициент е 8.5, а от съседните на България страни само Македония е с подобен показател (9.3). За Румъния той е 4.9, според ООН.

За измерване на концентрацията на богатството е по-подходящо да се работи с децили, както е в данните на ЦРУ. Освен това те са единствените, които казват каква част от доходите се падат на определена група (а не колко човека попадат в даден диапазон, както е при НСИ).

GINI-WBОпитът да се изследва неравенството чрез коефициентът на Джини  (Gini index)** не води до безспорен резултат. Според последните данни на Световната банка (2007 г.) този коефициент е 28.3 за България. (В доклад на Програмата за развитие на ООН обаче е посочено друго число за същата година  – 45.3, което се позовава на справочника на ЦРУ. Не е ясен първоизточникът на този показател.)

джиниСпоред данни на Евростат коефициентът е бил 33.6 за България през 2012 г. и се отнася за приравнения* разполагаем доход. Страната е на пето място в ЕС по неравенство на доходите. Коефициентът е бил най-висок през 2008 г. (графики).

Въпреки че данните са противоречиви и непълни, те са единодушни в едно –неравенството на доходите у нас е по-високо от средното за ЕС, а в някои случаи – и от съседните страни. Не разполагаме с данни, от които да може да се направи валиден извод за тенденцията.

[legend title=“Бележки“ style=“1″]

* При приравнения доход на домакинствата общия доход се дели на броя на приравнените членове на домакинство, при което първият член се смята за 1, вторият и деца над 14 години за 0.5, а малките деца за третинки. Данните на ЦРУ, които се основават на домакинските бюджети, също са коригирани с оглед на размера на домакинствата.

** GiniКоефициентът на Джини измерва степента, в която разпределението на доходите между хората или домакинства се отклонява от перфектно равномерното разпределение. Равномерно резпределение имаме, ако първите 10% получават 10% от доходите, 20% – 20% от доходите и т. н. (Технически това е областта между Кривата на Лоренц и хипотетичната  крива на абсолютното равенство, тоест синята част, изразена като процент на максималната област под кривата; кривата на Лоренц изобразява процентите от общия доход спрямо броя на получателите на доход – от бедните към богатите). Коефициент 0 изобразява пълно равенство, а 1 – пълно неравенство. Обикновено той се представя в проценти, като горната граница в този случай е 100.[/legend]

Неравенство в доходите

Страна Долни 10% Горни 10%
Австрия (2011) 4% 22%
България (2007) 2% 35.2%
Дания (2007) 1.90% 28.7%
Белгия (2006) 3.40% 28.4%
Естония(2004) 2.70% 27.7%
ЕС (2011) 2.90% 24%
Финландия (2007) 3.60% 24.7%
Франция (2004) 3% 24.8%
Германия (2000) 3.60% 24%
Гърция (2000 est.) 2.50% 26%
Унгария (2009) 3.10% 22.6%
Ирландия (2000) 2.90% 27.2%
Италия (2000) 2.30% 26.8%
Латвия (2008) 2.70% 27.6%
Литва (2008) 2.60% 29.1%
Люксембург (2000) 3.50% 23.8%
Холандия (1999) 2.50% 22.9%
Полша (2009 est.) 3.30% 27.1%
Португалия (1995 est.) 3.10% 28.4%
Румъния (2011 est.) 1.70% 19.8%
Словакия (2009 est.) 4.40% 22.4%
Словения (2011) 3.90% 19.8%
Швеция (2000) 3.60% 22.2%
Великобритания (1999) 2.10% 28.5%

Източник: CIA Factsheets