Троен критичен ден за енергетиката: оставка, иск и рискове

Енергетика

Русия засили натиска върху България заради строежа на АЕЦ „Белене“, докато ЕСО – поделението на НЕК, което управлява енергийната система, предупреди, че заради ниския товар рисковете стават неуправляеми. Междувременно целият състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране бе сменен.

Русия даде седмица на България да предприеме конкретни стъпки за рестартиране на проекта АЕЦ “Белене”. В противен случай Москва ще внесе иска за около 1 млрд. евро в Международния арбитражен съд в Париж.
Това предупреждение отправи в сряда вицепрезидентът на руската компания “Атомстройекспорт” (АСЕ) Генадий Тепкян на форум на „Булатом“ във Варна.

За БНР той уточни, че руската страна изисква конкретни действия за подписване на договор от българската страна, ако проектът „Белене“ се рестартира: Не е достатъчно просто да се декларира. Както предишното правителство, което всеки път казваше: „Да, започваме да строим.“, но нямаше практически стъпки. Когато такива стъпки се предприемат,навярно би могло да се прекрати и делото, каза Тепкян.

Миналата седмица премиерът Пламен Орешарски коментира в тв интервю, че  ”Атомстройекспорт” почти със сигурност ще спечели делото срещу България заради отказа от строителството на АЕЦ ”Белене“.

България е застрашавала сигурността не само на нашата, но дори и на обединената европейска енергийна система заради ниското потребление и изключването на мощности, съобщи Митю Христозов от ЕСО по време на конференцията „Българската ядрена енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“. Въпреки това от началото на тази година зелените централи са произвели около 50% повече електроенергия спрямо същия период на 2012 г. Производителите на кафява енергия също отчитат ръст – с 2.34%. В близко бъдеще се очаква да бъдат присъединени нови ВЕИ мощности между 300 и 400 мегавата.

Потреблението през май е паднало до 2200 мегавата, което е рекордно ниско.
За да се поддържа балансът ЕСО беше принудено да ограничава практически всички производители на ток. Затова ТЕЦ произвеждат с 30% по-малко, АЕЦ „Козлодуй“ – с около 12%.

Ако не се договори износ за Турция, трябва да се спре един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ от пролетта до есента или непрекъснатото да се спират и пускат ТЕЦ-ове. Вариант е да бъдат намалени мощностите и на двата блока в АЕЦ. Тези решения застрашават както технологичното състояние на централите, горивния цикъл на атомната централа и водят до финансови загуби, обясни Христозов. По-дългосрочен вариант е изграждането на нови акумулиращи мощности,  като ПАВЕЦ.

[quote style=“1″ author=“Author“]Допълнение на 6 юни: В интервю на Богомил Манчев в „24 часа“ обяснява защо спиранията са опасни: Базовите централи (ТЕЦ и АЕЦ) имат определен брой спирания за целия период на експлоатация. „Мисля, че за „Марица-изток 2“ са 200 за целия 30-годишен живот. А те само за една година са я накарали да спре 15-20 пъти. При често спиране срокът за експлоатация на тези централи се свива изключително много и загубите не можем да ги сметнем какви ще бъдат.“[/quote]

В момента пети блок на атомната централа е спрян за планов ремонт и трябва да бъде включен отново в системата до дни.

По-рано днес стана ясно, че председателят на ДКЕВР Евгения Харитонова е подала оставка, а преди това заявление за напускане са подали и останалите членове на комисията. Новият председател на ДКЕВР е Анжела Тонева, стана ясно по-късно, член на ДКЕВР от 2009 г.  и неин служител от 2001 г. Тя ще довърши мандата на Харитонова.

От постовете им са освободени и членовете на ДКЕВР Андон Роков, Костадин Балачев, Милена Миланова, Цветанка Андреева и Стефан Герчев, съобщи още правителството. С петгодишен мандат за членове на Комисията са избрани Илиян Хр. Илиев, Михаил Димитров и Еленко Божков. Другите трима членове на ДКЕВР са Илиян Б. Илиев, Милена Миланова и Димитър Димитров. Те ще довършат мандатите на Андон Роков, Костадин Балачев и Цветанка Георгиева, гласи дословно съобщението на пресслужбата.

Новината е актуализирана с името на новия председател на ДКЕВР.