Дясната алтернатива на плана Орешарски

В деня, когато обществото се фокусира върху „плана Орешарски“ групата експерти Macro Watch публикува доклад на тема „Варианти за икономическа политика. Предимства и недостатъци“. Докладът съдържа предложения за повишаване на растежа. Сред най-интересните предложения е продажбата на Общинска банка с цел финансиране на строежа на детски градини, отмяна на данъка върху лихвите, диференцирането на минималните осигурителни прагове, лична карта с чип за всеки гражданин и санкции за чиновниците, които размотават гражданите и бизнеса.
Докладът има четири акцента – безработицата, образованието, инвестициите и бизнес средата, публичните разходи и публичните услуги.
Това означава, от една страна, че именно в тези сфери са натрупани най-големи проблеми, и от друга, че проблемите зависят в много голяма степен от волята на политиците да влияят чрез промени, мерки и реформи.

Докладът е изготвен въз основа на обсъждания, проведени в периода октомври 2012 – март 2013 г. от експертите: Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Десислава Николова, Георги Прохаски, Димитър Чобанов и Георги Ганев.

Като мярка срещу безработицата се препоръчва премахване или намаляване на минималните осигурителни прагове. Възможно решение е и диференцирането им по райони, така че да бъдат по-ниски в бедните общини. Минималните осигурителни прагове се увеличаваха бързо в добрите времена за икономиката, но продължиха да се увеличават бързо и след началото на кризата, като от 2009 до 2013 г. кумулативното увеличение е над 50%, изчисляват авторите.
Редица мерки са насочени към повишаване на гъвкавостта на пазара на труда. Сред тях са ограничения за колективните трудови договори и промени в Кодекса на труда (по отношение на извънредния труд, работното време, почасовата работа, уволнения, и др.). Според икономистите това е по-трудно е да се направи в трудни за икономиката времена, но в добрите времена няма желание за подобни мерки.
Объсъждат се различни варианти за надбавката за трудов стаж – да стане доброволна, да се определя на ниво предприятие, да се замести от други стимули или да се ограничи до 6% от заплатата. Според Macro Watch увеличаването на минималната работна заплата до 1000 лева ще доведе до загуба на 1 милион работни места.
Специално внимание се обръща на участието на жените на пазара на труда, което е резултат и от проблема с детските градини. Затова експертите препоръчват продажбата на Общинска банка и използване на приходите за строеж на детски ясли и въвеждане на ваучъри (за децата, които не са класирани или съобразно подоходен критерий).
По отношение на образованието се разглеждат 36 мерки и от тях се препоръчват пет: атестиране на университетите от бизнеса, финансирането на университетите да зависи от резултатите, обвързване на средствата за квалификация с нуждите на пазара на труда, привличане на най-добрите ученици и студенти да стават учители и стимули за училищата, които отговарят на местния пазар на труд.
Акцент в препоръките за бизнеса са привличането на инвестиции в трудоемки сектори, въвеждане на спестовен елемент във всички осигурителни схеми, насочване на ресурсите към инфраструктура, която подобрява естествените предимства на икономиката. Предлага се още икономически и финансов анализ на капиталовите проекти и привличане на частни инвестиции в инфраструктура, макар да се отбелязва, че това може да доведе до искане на държавни гаранции. Едно от интересните предложения, разгладано в доклада, но не попаднало в препоръките е, автоматичното правило за пенсиите (шведски модел).
Очаквано най-много са предложенията за подобряване на бизнес средата. Те се фокусират върху електронни услуги, електронни плащания, лична карта с чип за всеки гражданин, ясни и кратки срокове за административните услуги, както и санкции за неспазени срокове и санкции за невъведени електронни услуги. Препоръчва се още оценка на въздействието (подобно нещо би трябвало и сега да се прави) и реформа на най-тежките регулации. Мерките по отношение на енергетиката са най-общи и се изчерпват с либерализация и енергийна ефективност.
В областта на публичните финанси по традиция десните икономисти настояват за по-малко държава. Те предлагат да се въведе фискално правило в конституцията за средносрочно балансиран бюджет (вкл. излишък в добри времена и умерен дефицит в лоши). Изследване на ИПИ от 2009 година анализирайки данни от ОИСР доказва, че оптималният размер на държавата, тоест размерът на правителствените разходи, който води до максимален икономически растеж, е не по-голям от 25% от БВП, аргументират се те. От друга страна, според Световния икономически форум, България е едва на 89-то място в света по показателя „прахосване на държавните разходи“. Затова част от мерките са концентрирани върху ефективността на публичните разходи с акцент върху електронното правителство, пълен преглед на публичните разходи на всеки 5 години и реално прилагане на програмното бюджетиране при отказ от финансирането на бюджетни структури на исторически принцип (на практика много бюджети се правят, като просто се индексират предходните).[fb_button]