Дясната алтернатива на плана Орешарски

В деня, когато обществото се фокусира върху „плана Орешарски“ групата експерти Macro Watch публикува доклад на тема „Варианти за икономическа политика. Предимства и недостатъци“. Докладът съдържа предложения за повишаване на растежа. Сред най-интересните предложения е продажбата на Общинска банка с цел финансиране на строежа на детски градини, отмяна на данъка върху лихвите, диференцирането на минималните осигурителни прагове, лична карта с чип за всеки гражданин и санкции за чиновниците, които размотават гражданите и бизнеса.
Докладът има четири акцента – безработицата, образованието, инвестициите и бизнес средата, публичните разходи и публичните услуги.
Това означава, от една страна, че именно в тези сфери са натрупани най-големи проблеми, и от друга, че проблемите зависят в много голяма степен от волята на политиците да влияят чрез промени, мерки и реформи.

Докладът е изготвен въз основа на обсъждания, проведени в периода октомври 2012 – март 2013 г. от експертите: Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Десислава Николова, Георги Прохаски, Димитър Чобанов и Георги Ганев.

Като мярка срещу безработицата се препоръчва премахване или намаляване на минималните осигурителни прагове. Възможно решение е и диференцирането им по райони, така че да бъдат по-ниски в бедните общини. Минималните осигурителни прагове се увеличаваха бързо в добрите времена за икономиката, но продължиха да се увеличават бързо и след началото на кризата, като от 2009 до 2013 г. кумулативното увеличение е над 50%, изчисляват авторите.
Редица мерки са насочени към повишаване на гъвкавостта на пазара на труда. Сред тях са ограничения за колективните трудови договори и промени в Кодекса на труда (по отношение на извънредния труд, работното време, почасовата работа, уволнения, и др.). Според икономистите това е по-трудно е да се направи в трудни за икономиката времена, но в добрите времена няма желание за подобни мерки.
Объсъждат се различни варианти за надбавката за трудов стаж – да стане доброволна, да се определя на ниво предприятие, да се замести от други стимули или да се ограничи до 6% от заплатата. Според Macro Watch увеличаването на минималната работна заплата до 1000 лева ще доведе до загуба на 1 милион работни места.
Специално внимание се обръща на участието на жените на пазара на труда, което е резултат и от проблема с детските градини. Затова експертите препоръчват продажбата на Общинска банка и използване на приходите за строеж на детски ясли и въвеждане на ваучъри (за децата, които не са класирани или съобразно подоходен критерий).
По отношение на образованието се разглеждат 36 мерки и от тях се препоръчват пет: атестиране на университетите от бизнеса, финансирането на университетите да зависи от резултатите, обвързване на средствата за квалификация с нуждите на пазара на труда, привличане на най-добрите ученици и студенти да стават учители и стимули за училищата, които отговарят на местния пазар на труд.
Акцент в препоръките за бизнеса са привличането на инвестиции в трудоемки сектори, въвеждане на спестовен елемент във всички осигурителни схеми, насочване на ресурсите към инфраструктура, която подобрява естествените предимства на икономиката. Предлага се още икономически и финансов анализ на капиталовите проекти и привличане на частни инвестиции в инфраструктура, макар да се отбелязва, че това може да доведе до искане на държавни гаранции. Едно от интересните предложения, разгладано в доклада, но не попаднало в препоръките е, автоматичното правило за пенсиите (шведски модел).
Очаквано най-много са предложенията за подобряване на бизнес средата. Те се фокусират върху електронни услуги, електронни плащания, лична карта с чип за всеки гражданин, ясни и кратки срокове за административните услуги, както и санкции за неспазени срокове и санкции за невъведени електронни услуги. Препоръчва се още оценка на въздействието (подобно нещо би трябвало и сега да се прави) и реформа на най-тежките регулации. Мерките по отношение на енергетиката са най-общи и се изчерпват с либерализация и енергийна ефективност.
В областта на публичните финанси по традиция десните икономисти настояват за по-малко държава. Те предлагат да се въведе фискално правило в конституцията за средносрочно балансиран бюджет (вкл. излишък в добри времена и умерен дефицит в лоши). Изследване на ИПИ от 2009 година анализирайки данни от ОИСР доказва, че оптималният размер на държавата, тоест размерът на правителствените разходи, който води до максимален икономически растеж, е не по-голям от 25% от БВП, аргументират се те. От друга страна, според Световния икономически форум, България е едва на 89-то място в света по показателя „прахосване на държавните разходи“. Затова част от мерките са концентрирани върху ефективността на публичните разходи с акцент върху електронното правителство, пълен преглед на публичните разходи на всеки 5 години и реално прилагане на програмното бюджетиране при отказ от финансирането на бюджетни структури на исторически принцип (на практика много бюджети се правят, като просто се индексират предходните).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *