Минималният осигурителен доход – няма сделка

Изненадващото увеличение на минималния осигурителен доход за 2016 г. с 8 на сто, на което economix.bg посвети две публикации, започва да се разбулва.

[ddownload id=“35377″ text=“Договорени прагове в 48 бранша“]

Според работодателите, които дадоха специална пресконференция, обявеният среден процент увеличение е пресметнат грешно от Министерството на труда и социалната политика. Този среден процент е важен, тъй като министърът има право да го наложи административно в секторите, в които няма договореност между работодатели и синдикати. Така бе приложено средно увеличение на минималния осигурителен доход през миналата година от 4% за цялата икономика.

Как economix.bg вече писа, това доведе до ръст на заплащането, който надхвърля ръста на икономиката, съответно БВП на един зает. Трябва да се има предвид, че увеличението на минималния осигурителен доход не засяга само получаващите най-ниски заплати, тъй като трябва да се спази йерархията на заплащане – например, ако заплатата на секретарката се повиши с 20%, а има такива ръстове на МОД, има опасност тя стане по-висока от заплатата на счетоводителката.

Затова работадателите настояват да не се налага това административно разпростиране на средното увеличение върху всички браншове или, ако това се направи, да се приложи по-малко средно увеличение.

Защо те твърдят, че договореният среден ръст е по-малък? Основната причина е, че на много места в споразуменията е записан праг, равен на МРЗ или направо 420 лв. В момента, след второто за годината увеличение тя е 380 лв., а от 1 януари се предвижда да стане 420 лв. Но това е проект, част от бюджетната рамка. Официално решение няма, трябва да се обсъди и в тристранката.

Според Министерството на труда средният процент на увеличение е 7,5 (според Асоциацията на индустриалния капитал, самото министерство пусна кратко прессъобщение, в което говори за 8%). Споразумението засяга 48 от 85 икономически дейност, в които общо са 1 958 000 лица. В секторите със споразумение са заети 1 175 000 работници и служители, което представлява 60 % от всички осигурени, за които се договаряни прагове.

Ако се запазят праговете в дейностите, в които няма споразумение, но там се въведе минимална работна заплата от 420 лв. догодина, тогава средният процент ще бъде 6,6 според Министерството на труда и ако се разпростре средният процент на увеличението на договорените прагове и се въведе 420 лв., тогава средният процент ще бъде 8,6 на сто, обясни Васил Велев от АИКБ.

Ако там, където в споразуменията е записано само МРЗ, се запише 380 лв. се получава 7% увеличение на МОД в секторите, където има сделка. Ако няма административно разпростиране на този проценти, то се получава среден процент от 4.8%.

Но работодателите настояват и там, където е записано направо 420 лв. (бъдещата минимална заплата), да се сложи 380 лв. или друго число между 380 и 420 лв., ако преди е бил договорен подобен праг. „При това положение се получава, че средното увеличение на минимално осигурителния доход в дейностите, в които има споразумение е 6,2. Ако не се разпростира този процент в дейностите, в които няма споразумение, ще бъде общо за всички 4,4 на сто. “

С две думи работодателите, настояват да се приложи средно увеличение за дейностите без споразумение от 4.4  на сто, което е по-малко от това, което се кани да наложи МТСП – 8 на сто.

Казусът възниква поради това, че договорянето идва преди да е одобрено увеличението на минималната работна заплата. А това увеличение се очертава да бъде сериозно – с 10.5% спрямо сегашното й ниво и с 16.6% спрямо нивото от началото на годината. Ако тристранката, например, не одобри увеличението на МРЗ, то договореното средно увеличение от 8% ще увисне.

Това може да бъде доста схоластичен спор, но въпросът всъщност е трябва ли МРЗ да се увеличава толкова силно, при положение че икономиката е във фаза на нисък растеж и близка до нулата инфлация.

Според нас бизнесът е в по-добра позиция в тази дискусия и е вероятно да убеди министъра на труда да наложи 4% увеличение в секторите без споразумение. Както economix.bg вече писа, в редица сектори фактическият среден осигурителен доход е по-нисък от съответния МОД, което вероятно се дължи на договори на половин работен ден или на това, че работодателите не са успели да осигурят заплатите, а само базата за изчисляване на осигуровки.

Представителите на работодателските организации също  разпространиха данни от проучване, което подкрепя нашия извод.

минимален прагОсвен това, нивото на минималната работна заплата, което доближава близо 50% от средната е едно от най-високите в ЕС. В някои сектори (хотели и ресторанти) и области (Видин, Благоевград, Силистра) минималната работна заплата е над 70% от средната.МРЗ

Ръстът на осигурителния доход притиска някои сектори

работници

Работодатели и синдикати договориха ръст на минималните осигурителни прагове, който надхвърля повечето показатели, отчитащи динамиката на доходите. Този ръст е 8%, като се отнася за половината сектори. В правомощията на министъра на труда е да реши дали същото увеличение на прага ще се приложи автоматично и за секторите, в които няма споразумение. Ръстът съответства на отчетения от НСИ ръст на средната работна заплата през второто тримесечие. Тя малко неочаквано нарасна със 7.9%, ускорявайки се на фона на увеличение на средните възнаграждения със 7.6% през първото.

На какво се дължи този ръст на заплатите? Има доста твърдения за недостиг на специалисти – от учители до инженери. Също така e налице очевиден подем в ИТ сектора, където заплатите са високи и са се повишили с 12%. Но този сектор няма голям дял в заетостта (ИТ услугите и далекосъобщенията дават работа на 3% от наетите). Дали е възможно други сектори, които осигуряват много работни места срещу сравнително по-ниско заплащане, да са допринесли за увеличението на средната заплата?

Нека припомним, че НОИ отчете по-малко увеличение на средния осигурителен доход – със 6.4% (юни 2015 спрямо юни 2014). Приходите от данък върху трудовите възнаграждения до юли пък  нарастват с 5.4 на сто.

А данните на НСИ за БВП показват, че т. нар. компенсация на наетите – показателят, който измерва нивото на доходите от труд в икономиката като цяло, се е увеличил с 5.9%. А ако се отчете увеличението на заетостта, то компенсацията на един нает е нараснала с 5.1% през първото тримесечие и с 5.7% през второто (текущи цени, без сезонно изглаждане). Това увеличение е по-близо до отчетените приходи от данък върху доходите, отколкото до ръстта на средната заплата.

Едно възможно обяснение е, че ДОД се дължи върху действително изплатени заплати (с приспаднати осигуровки), докато средната заплата се изчислява от начислените брутни възнаграждения.

За да оценим до каква степен договореното увеличение на осигуровките с 8% съответства на динамиката на доходите, трябва да си отговорим на два въпроса:

  • Има ли големи отклонения между ръста на средните заплати/среден осигурителен доход по сектори и увеличението на минималния такъв (МОД)?
  • Има ли случаи, когато средният осигурителен доход е равен или по-малък от МОД за съответния сектор и професия?

За целта сравняваме договорения МОД през 2014 и 2015 г. с данните на НОИ за декларирания среден осигурителен доход през периода януари-април по същите браншове (виж данните тук). Подробният анализ на влиянието на увеличението на минималните осигурителни прагове показва, че само в следните сектори е регистрирано изпреварващо нарастване на средния доход спрямо ръста на МОД (повече от 5 процентни пункта разлика):

rust-osigОбщо в тези сектори работят 150 хил. души или 8 на сто от осигурените лица.

Някои от тях, например, производството на превозни средства и автомобили, са бързо развиващи се сектори, както показва краткосрочната бизнес статистика; производтвото на пластмаси също имаше силно начало на годината. Увеличението на заплатите в тези сектори следва увеличеното търсене на труд. Производството на електрическа енергия попада в таблицата, тъй като осигурителният доход нараства с 6% спрямо януари-април 2014 г. при запазване на праговете. (Това малко ни обърква, тъй като според НСИ средната заплата в производството на електро- и топлоенергия се е увеличила с 2% през първото тримесечие и с 0.5% през второто. По-слабият ръст на осигурителния доход в топлоенергетиката (3.5%) също не е обяснение.)

За сравнение, в търговията 176 хил. продавачки (персонал, зает с услуги за населението) са отчели увеличение на средните си възнаграждения със 7 на сто през периода от януари до април, като техният среден доход е само с 9.8 лева над минималния праг. Предвижда се техният МОД отново да нарасне през 2016 г., което ще допринесе за увеличаване на средната заплата и догодина.

В същото време в 54 случая (длъжности) средният осигурителен доход, отчетен през първите четири месеца на годината, е по-нисък от минималния праг. Това означава, че в тези сектори е широко разпространена практика фактическите възнаграждения да са под прага. Това може да се дължи на договори с непълно работно време.

Повечето заети, получаващи по-малко от МОД, са работници или персонал, зает с услуги за населението и търговия. Има само една група ръководители, при които прагът надвишава средния осигурителен доход – в автомобилния транспорт.

Близо половината случаи (24) се отнасят до групата на квалифицираните селскостопански работници, която включва малко хора извън земеделието – например, това може да са хора, наети от ЕРП да прокарат просеки. Нормално е те да не са на пълен работен ден.

От останалите 30 случая ще изключим тези групи, в които се отчита незначителна заетост (под 100 души).

Така остават следните сектори, в които средният осигурителен доход през първите четири месеца на годината е бил под МОД:

  • Горско стопанство – квалифицирани работници в горското, машинни оператори и неквалифицирани работници, общо 7299 души;
  • Добив на декоративни скални материали – неквалифицирани работници, 106 души;
  • Производство на дървен материал – селскостопански и неквалифицирани работници, общо 4358 души, плюс още 477 души, които са получавали средно 23 стотинки над прага;
  • Производство на хляб и тестени изделия – 8235 души, заети с услуги за населението и търговия, както и още 7065 квалифицирани работници, които получават няколко стотинки над МОД;
  • Производство на облекло – 2176 души (персонал, зает с услуги за населението и търговия), но не и шивачките, чийто среден доход е над прага;
  • Автомобилен транспорт – ръководители, 6876 души (тук е прагът е със 122 лв. над средния доход, а специалистите получават повече от ръководителите);
  • Търговия (без лекарства) – селскостопански и неквалифицирани работници, общо 41 081 души, които са под прага (освен споменатите 176 хил. продавачки);
  • Хотелиерство, ресторантьорство – персонал, зает с услуги за населението, машинни оператори и неквалифицирани работници, общо 93 696 души;
  • Дейности по охрана и разследване – неквалифициран персонал, 3703 души, които получават дори по-малко от МРЗ;
  • Държавно управление – неквалифицирани работници, 1076 души, които се осигуряват под прага, който надвишава МРЗ;
  • Здравеопазване – неквалифицирани работници, 883 души, които получават средно под МРЗ;
  • Ремонт на компютърна техника – персонал, зает с услуги за населението и търговия, квалифицирани и неквалифицирани работници, машинни оператори и монтажници – общо 15 845 души

Освен това 39 735 неквалифицирани работници в сградното строителство и 1402 в трикотажната промишленост имат среден доход, който се отклонява с 1 до 3 стотинки от МОД за съответната професия.

Липсва информация, която да ни позволи да оценим доколко тези разлики се дължат на заетост в сивия сектор. За целта е необходимо да знаем каква част от заетите са на пълен работен ден. Когато заплатата е по-ниска от МОД не се спестяват осигуровки, а само от заплатата на работника. Там, където се крият доходи, е по-вероятно или изобщо да не се отчита заетост, или да се сключват фиктивни договори.

Данните – при всички условности, пораждат още едно съмнение. Не е изключено да има случаи, когато хората работят на минимална заплата, а само осигуровките се начисляват върху по-висок МОД. Това е особено неприятен дефект, тъй като при тези случаи работещите са ощетени – получават по-нисък чист доход, отколкото другите заети на минимална заплата.

Като обобщение, данните показват, че в редица сектори отчетеното увеличение на доходите се дължи най-вече на повишаването на минималните осигурителни прагове. Има основания да се съмняваме, че то надхвърля увеличението на действително изплатените доходи.

Изглежда има немалко работници, чиито фактически заплати са по-ниски от прага, а в някои случаи и от минималната работна заплата (което може да е маскирано с договори за непълно работно време).