И да няма балон на Уолстрийт, време е за преоценка

Балони

Първичните публични предлагания на акции отново надминават прогнозите, малките инвеститори се върнаха на борсата, а индексът Standard & Poors 500 се е повишил с 26%, преодолявайки 36 рекорда по пътя си. Когато акциите на Twitter дебютираха на борсата, цената им се повиши със 73% още първия ден, което накара FT да запита защо учредителите на компанията са оставили 1.5 млрд. долара на масата. Те все още се търгуват с 69% по-скъпо от цената при първичното публично предлагане.

Производителят на електрически коли Tesla Motors поскъпна с 300% тази година, а Amazon – с 47 на сто.
Но според бъдещия председател на Федералния резерв Джанет Йелън това не е балон.

Не само тя смята така. Лиз Ан Сондърс, главен инвестиционен стратег в Charles Schwab коментира пред WSJ, че се чувства объркана от това, че толкова много хора се питат дали се задава нов балон. Тя го отдава на двете свирепи кризи, които преживяхме наскоро.
Погледнато отблизо, изглежда, че този път екстремните случаи са избирателни. Вестникът представя гледната точка на един от малките инвеститори (Дейвид Френдли, един от тези, които не успяха да се класират за Twitter по време на ППО и сега чакат падане на цената). Човекът признава, че е стресиран от колебанията на пазара и остава предпазлив. Преди кризата е държал 30-40% от спестяванията си в акции, сега – 20 на сто. „И спя по-добре”, казва той.

Липса на алтернатива?
Проблемът с дебата за това дали има балон или не, е, че акциите не трябва да стигнат до ексцесии, за да се случи пазарен срив. По време на технологичния балон съотношението на цената, измерена чрез S&P 500, спрямо бъдещата печалба, бе почти 25 при почти 15 сега. Сегашното ниво е близко до средното след 1985 г., както биковете често ни напомнят, пише „Файненшъл таймс”. Той е почти колкото беше по-време на пика на пазара през 2007 г., което те пропускат да споменат.
Според вестника, през 2007 г., за разлика от 2000 г., инвеститорите не са купували преднамерено акции, за които са били наясно, че са надценени. Сегашното рали се различава от това в края на миналия век, тъй като печалбите са широко разпространени. Повечето акции, включени в S&P 500, поскъпват, като при 221 повишението е с повече от 30 на сто. Това показва защо повишението е толкова упорито.
Инвеститорите купуват не заради надеждата за мигновено забогатяване, както през 2000 г., а защото нямат по-добро вложение на парите си при ниската доходност по облигациите.

Оценката на Шилър
Скептиците включват икономиста от Йейл Робърт Шилър, който спечели Нобелова награда през октомври и има успешен опит в идентифицирането на спекулативните крайности в цените на активите. Неговата книга „Ирационалната екстремност”, публикувана в разгара на дотком манията (манията по акциите на интернет компания от началото на хилядолетието), точно предвиди срива на фондовия пазар. Актуализацията й през 2005 г. коректно идентифицира спекулативния бум на жилищния пазар.
По повод на акциите днес той казва, че цените са високи в известна степен, но е време, когато бих написал „Ирационалната екстремност”. Неговият предпочитан начин за оценка на акциите показва, че те са просто скъпи, отколкото да има спекулативен балон.

цена-печалба
CAPE
Счетоводна стойност
Цена-счетоводна стойност

Инвеститорите често измерват стойността на акциите, като разделят цените им на историческите или прогнозираните печалби. За да се изгладят цикличните пикове и спадове на постъпленията, Шилър разделя S&P 500 на средните печалби за последните 10 години по компонентите на индекса, като коригира и двете спрямо инфлацията.
Това е така нареченият CAPE или P/E на Шилър. Според него съотношението е около 25 или с 48% по-високо от средното ниво за американските акции след 1881 г. – 16.5. Това може и да изглежда високо. Но преди да се спука имотният балон, съотношението беше 28, а при дотком балона P/E достигна 44.

Дори ако акциите не са на спекулативна територия, цените им са високи. Мнозина икономисти, включително Шилър, смятат, че малките инвеститори ще направят добре, ако намерят места на пазара, където цените не са толкова надути.
Има причини да се смята, че бичият тренд ще продължи, според WSJ. В крайна сметка инвеститорите не трябва да бягат, само защото мислят, че предстои изтегляне на средства, но трябва да са нащрек, ако пазарът продължи да расте.
Тази година инвеститорите вложиха 111 млрд. долара в американските взаимни фондове в акции и борсово търгувани фондове, според Morningstar. Това още но достига сумата от 134 млрд., която те изтеглиха след 2009 г. А през четирите години, които доведоха до технологичния балон през 2000 г., те вложиха 471 млрд. долара.
Макар че P/E на Шилър изглежда висок, по други показатели акциите не са толкова скъпи. Например съотношението P/E на S&P 500, основано на печалбите за последните 12 месеца е 15.8 при средно 16.9 след 1999 г., според FactSet.

Може да изглежда, че това повишение на цените продължава много дълго, но това не е толкова необичайно за бичия пазар, казва Сам Стовал от S&P Capital IQ пред WSJ. (Бичи пазар е налице при 20% ръст без последваща корекция.) Той се тревожи от възможна корекция (понижение от 10 до 20%), но отбелязва, че индексът S&P 500 не е достигнал нива, които предполагат безпокойство.
Досега, започвайки от март 2009, подемът продължава 56 месеца и осигури печалби от 166 на сто. Има общо 16 периода на бичи пазар след 1921 г., от които шест са били по-продължителни, а пет са има като резултат по-голямо повишение на акциите.
Не на последно място, макар че лихвените проценти нараснаха, облигациите все още са близо до рекордно високите цени (означава ниска доходност), което ги прави лошо място за съхраняване на пари. Цените на облигациите се движат в обратна посока на лихвите.

И все пак перспективите в САЩ са по-лоши от Европа

Един анализ на дългосрочните данни, който Шилър прави за WSJ, показва, че когато пазартите отварят при CAPE от 24.5, те показват възвращаемост от около 2.5% годишно (с елиминиране на инфлацията) през следващите 10 години.
При ниска очаквана възвращаемост от акциите и облигациите, инвеститорите, които се подготвят за пенсиониране, трябва да отделят повече средства. Например, при годишна възвращаемост от 5%, един инвеститор трябва да заделя 2500 долара месечно, за да има портфейл от 1 млн. долара след 20 години. При 2.5% възвращаемост – 3250 долара месечно, за да постигне целта от 1 млн. долара.
Инвеститорите трябва да се подготвят да намалят позициите в американски акции, ако S&P 500 се повиши с повече от 15%, цитира вестникът Бен Инкър от бостънския GMO. При 15% ръст на акции и запазване на печалбите, анализът на Шилър показва, че трябва да се очаква възвращаемост под 1% с отчитане на инфлацията през следващите 10 години. Това е почти колкото може да се получи от инфлационно защитените ДЦК, които са много по-безрискови.

Тоест, макар никой да не прогнозира корекция, възвращаемостта вече няма да оправдава рисковете.
Това насочва инвеститорите към други възможности и търсене на по-евтини акции. Например, към Европа и дори Гърция, където съотношението цена/печалба е 4, или Италия, Португалия и Испания – под 10 и т. н. Дори в Германия, която не изпитва икономически трудности, то е 15.6.