Универсалният базов доход – за и против

работници

На 5 юни швейцарците гласуваха за отхвърлянето на инициативата, която би задължила правителството да приложи универсален базов доход – безусловно кешово плащане за всички.
Привържениците му, които предизвикаха пореден референдум, предложиха сума в размер на 2500 франка (2500 долара) месечно.
Идеята среща подкрепата на хора с различни възгледи – от либертарианеца Чарлз Мъри от AEI до профсъюзния лидер в САЩ Анди Стърн. В миналото подобна концепция – на негативен данък лансираше Милтън Фридман.

Светът на технологиите също е заинтригуван. Технологичният акселератор (фонд за стартиращ бизнес ) Y Combinator, поръча изследване по въпроса.

Как работи безусловният базов доход – обяснява The Economist. Политиците флиртуват с идеята по време на индустриалната революция, но в крайна сметка държавата на благосъстоянието е изградена на друга основа – като осигурителна система за тези, които остават без работа поради възраст или лош късмет. През последното десетилетие интересът към базовия доход нарасна заедно с тревогите, че заплатите на работещите не растат достатъчно бързо, за да повишат жизнения стандарт (или изобщо не растат в някои случаи). Този ръст в много страни е разочароващ след 2000 г. и делът от дохода, който се пада на работниците, намалява в сравнение с дела на предприемачите и рентиерите. Някои подръжници на базовия доход се тревожат, че новите технологии като машинният интелект ще направят още по-труден живота на работниците.
Да се установи базов доход няма да е лесна задача. За да се плаща на всеки възрастен и дете доход от около 10 000 долара годишно, богата страна като Америка трябва да увеличи дела на БВП, събиран като данъци с почти 10 процентни пункта и да пожертва повечето социални програми, несвързани със здравеопазване. По-щедра програма би изисквала по-голямо увеличение на данъците.
Ще има и ползи. По-бедните работещи (и хората, които работят без заплащане – като жените домакини) ще получат голям ръст на дохода. Много от тях ще използват парите за образование – или ще напуснат нископлатената си работа, за да се квалифицират.
Предприемачеството ще стане по-малко рисково. По-голямата социална сигурност ще даде по-голямо предимство на работниците при преговорите с работодателите и ще накара фирмите да се стараят повече за задържане на работниците.
Но има и големи недостатъци. Много хора могат да изберат изобщо да не работят, може да нарасне социалното напрежение. Достъпността на базовия доход почти сигурно ще втвърди отношението към имиграцията.

Швейцарското правителство, което публикува мнението си преди вота, е против такава мярка. То се тревожи, че базовият доход ще струва скъпо и ще корозира морала, като остави страната с неустойчив бюджет и немотивирани граждани.

Въпреки това други страни предприемат стъпки в такава посока. Финландия и Холандия планират свой експеримент с базовия доход. И макар че универсалният базов доход може да стане ключова част от държавата на благосъстоянието след няколко десетилетия, ще са нужни повече доказателства, че роботите крадат работните места и повече затруднения за работещите, за да получи идеята обществена подкрепа.

Базовият доход е стара идея с много неясноти

Хора

На 13 януари изтича срокът на подписката за въвеждане на безусловен базов доход. Ако бъдат събрани 1 млн. подписа в целия ЕС, с проблемът ще трябва да се занимаят Европейската комисия и Европейският парламент. През октомври 2013 г. в Швейцария бяха събрани достатъчно подписи в полза на референдум за това дали всеки швейцарец да получи гарантиран доход от 2800 долара на месец. Подобни инициативи се обсъждат и в други страни, както и в Америка. Идеята всъщност е доста стара, тя е прилагана експериментално, но има много неясноти.

Подкрепата за нея, може би изненадващо за мнозина, идва от дясно и особено от либертарианците. За мнозина гарантираният доход елиминира патернализма на сегашната социална държава, която не дава право на избор на бедните.

Джесика Фланиган от Университета в Ричмънд даде тон за подновяване на дискусията в САЩ през април 2012 г., като заяви, че либертарианците трябва да подкрепят универсалния базов доход. Професор Фланиган, която се определя като анархист, смята, че правата на собственост карат невинни хора да гладуват.

Тя цитира изследване на философа Мат Зволински от Университета в Сан Диего, публикувано през 2011 г. Макар да признава, че повечето либертарианци биха отхвърлили явно преразпределение на доходи, той посочва, че редица либертарианци, включително Фридрих Хайек и Милтън Фридман подкрепят идеята за универсален базов доход.

[textblock style=“4″]Негативният данък: Бедните получават кеш

Оригиналното предложение на Милтън Фридмън е представено в статия за „Ню Йорк Таймс” през декември 1965 г. То е илюстрирано с таблица, която показва как негативният данък, на практика вид субсидия, би работил:

Брутен доход  Данък  Субсидия  Нетен доход
4000  140  3860
3500  70  3430
3000  3000
2500  250  2750
2000  500  2500
1500  750  2250

Таблицата се отнася до семейство от четирима – двама родители и две деца. Предполага се, че процентът на субсидия (ставката на негативния данък) е 50%. За граница на бедност и за разделителна линия, спрямо която се прилага данъкът се взема 3000 долара.

По тогавашното законодателство семейство от четирима е обект на лични облекчения и необлагаем доход, на стойност 3000 долара.Ако то има доход 3000 долара, той съвпада с необлагаемия минимум. Ако доходът е 4000 долара, облагаемата сума е 1000 долара, а данъкът – 14% (по тогавашната ставка, по-късно той дава друг пример с увеличена ставка) Ако доходът е под прага и е 2000 долара, тогава имаме негативен доход от 1000 долара и семейството ще получи част от тази сума. Ако ставката на негативния данък е 50%, то ще получи 500 долара или ще разполага общо с 2500 долара. Ако семейството няма никакви доходи, то ще получи 1500 долара (50% от 3000 долара).

[/textblock] Аргументацията на Фридман е изложена за първи път в неговата книжа „Капитализмът и свободата” през 1962 г., както и в лекции от 50-те, в които той обосновава негативния данък. Според неговото виждане прогресивното облагане трябва да действа в двете посоки (плащане и получаване на данък), като бъде основано на съществуващия данъчен кодекс.

През 1965 президентът Линдън Джонсън обсъжда подкрепа за идеята, а Фридман представя изчисления за това как би изглеждала тя (виж карето). Максималната субсидия би достигнала 1500 долара годишно за човек с нулев доход или 11 500 сегашни долари.

В крайна сметка Джонсън не подкрепя негативния данък, но назначава комисия, която през 1969 г. препоръчва програма за подкрепа на доходите. По-късно в някои щати започва експериментално прилагане на пилотна схема за гарантиран доход.

Негативният данък възкръсва през1969 г. като предложение на президента Ричард Никсън, наречено план за семейно подпомагане (FAP). По ирония на съдбата либералите  се противопоставят на тези усилия, тъй като не ги намират за достатъчно либерални. Все пак планът минава през Камарата на представителите през 1970 г., за да пропадне в Сената.

През 1978 г. негативният данък получава критичен удар, когато резултатите от експериментите показват, че влиянието му върху стимулите за труд е по-сериозно от очакваното, като заетостта на тези, които получават помощи, падат рязко. Сенатор Даниел Мойнихан, авторът на FAP, признава, че има съмнения в това дали системата може да работи.

Но през 1979 г. Хайек подкрепя идеята в книгата си „Закон, законодателство и свобода”: “Осигуряването на определен минимален доход за всеки, или вид праг, под който никой не може да падне, дори когато е неспособен да се осигури сам, изглежда не само ще бъде напълно законна защита срещу общите за всички хора рискове, но и необходима част от Великото общество, в което индивидът няма повече да има специални претенции към членовете на конкретната малка група, в която се е родил», пише той. Хайек обаче предупреждава, че ще бъде невъзможно да се въведе универсален минимален доход навсякъде и за проблеми, свързани със свободното движение на хора, което от днешна гледна точка е забележително прозрение.

През 2006 г. Чарлз Мъри (той е либертарианец, работещ по проблемите на благосъстоянието, също така е автор на книга за връзката между интелигентността и бедността, престъпността и т.н.)  публикува „В нашите ръце: план за замяна на държавата на благоденствието“. Той се застъпва за всеобща безвъзмездна помощ от $10,000 на година, която да замени съществуващата система на социално и здравно осигуряване.

Един от най-старите аргументи в полза на базовия доход е на Томас Пейн, който в памфлет от 1797 г. твърди, че субсидията за младите е вид компенсация за загубеното наследство в земя, която е отнета от държавата или продадена.

Дейвид Фридман, синът на известния икономист, също застъпва тезата, че негативният данък е вид компенсация за минали несправедливости в разпределението на собствеността, което не отговаря на либертарианския идеал за собствеността като резултат от доброволни и справедливи сделки. Фридман, който по убеждения е анархокапиталист, посочва и друг аргумент, който оскъдните коментари за базовия доход сякаш заобикалят: Проблемът с гарантирания доход е, ако той се въведе като допълнение към съществуващите социални програми, а не вместо тях. Това означава, че гарантираният доход е алтернатива на социалните помощи, включително за отопление, детските добавки, помощите за безработица, пенсиите и стойността на безплатната здравна помощ или поне на част от тези плащания.

Прочетете още: Базовият доход заслужава повече аргументи