Меркел и Борисов
Германският канцлер Ангела Меркел и българският премиер Бойко Борисов

Нулева инфлация?!

„Имаме най-нисък външен дълг, нулев бюджетен дефицит … бюджетен излишък, огромен фискален резерв, златен резерв в Централната банка, ръст на икономиката 4%, 6% безработица, нулева инфлация, повишават се с по 10-12 % доходите по Евростат“.

Цитатът е на премиера Бойко Борисов от съвместната му пресконференция с германския канцлер Ангела Меркел. Той избегна директен отговор на запитването какво е казала тя за приемането в ERM ІІ (Меркел също замълча) и заяви, че решението зависи от ЕЦБ. ЕЦБ за разлика от Германия не следва да се съобразява с политика и дипломация и се придържа строго към критериите.

В споменатия цитат Борисов прави две грешки и една, за която се усеща, докато говори и се поправя – бюджетът за 2017 г. приключи с непланиран излишък. България не е с най-нисък дълг в ЕС* (Естония винаги е била европейски шампион с дълг под 9% от БВП, Люксембург също е с по-нисък дълг). Неясно е изказването, че доходите растат с 10-12% по Евростат. Евростат няма достатъчно добра актуална статистика за доходите, ако под  доходи се имат предвид заплати. По данни на НСИ през третото тримесечие средната заплата се увеличава с 10.2% на годишна база. В началото на годината този процес се ускорява поради значителното вдигане на МРЗ с 10.9%, което води до верижна реакция. (Борисов може би има изпреварваща информация.)

И ако изброените неточности са простими, една грешка е впечатляваща – твърдението за нулева инфлация е много далеч от реалността. Вдигат се цените в магазините, а фирмите вече върнаха в употреба забравения въпрос „Цените променени ли са?“

Инфлацията не е нулева дори по официални данни. Само преди дни НСИ отчете годишна инфлация за 2017 г. от 2.8% (2.1% средногодишно). Хармонизираната инфлация, която съответства на една по-западна потребителска кошница и е конвергентният критерий, е по-ниска – 1.8% (1.2% средногодишно).

Този разбор на един цитат може би изглежда ненужен, тъй като склонността на българския премиер към преувеличения е известна, той не внимава в детайлите (освен ако вроденият талант за изява не му подскаже, че детайлът може да се използва, какъвто бе случаят с блатните кокичета), а думите му изпреварват мисълта. Но грешката с инфлацията е издайническа.

Инфлацията в България навлезе в напълно нов етап, а това изглежда е останало незабелязано от главата на изпълнителната власт, която трябва да се тревожи от подобни развития. Разликата между нулева инфлация и инфлация от 2-3% е качествена разлика, тя предпоставя нова среда за бизнес. Но по-малко важно е повишаването на инфлационните очаквания. Започналите увеличения на цените на водата, които извеждат хората на протести и предстоящите увеличения на цените на електроенергията, които ще изведат бизнеса на протести, ще задълбочат инфлационните процеси. Това са проблеми, които следва да се управляват, особено при заявката за влизане в ERM ІІ.

Опорната точка, че България изпълнява всички критерии за еврозоната, но не ни пускат, почива на т. нар. Маастрихтски критерии. Действително към 2016 г., когато е последният преглед, България покри четирите критерия – дълг, дефицит, инфлация, дългосрочни лихвени проценти, измерени чрез доходността на 10.5 годишните ДЦК и остана да покрие петия – стабилен валутен курс по време на двегодишния период в ERM ІІ. (виж повече за критериите и кога трябва да бъдат изпълнени тук). Тези пет критерия, разбира се, не са единственото, което има значение. Както многократно бе заявявано, ЕЦБ и страните от еврозоната (плюс Дания) ще вземат решението си след преглед на повече показатели – от върховенството на закона и жизненото равнище, до макроикономическите дисбаланси, от които зависи дали критериите се изпълняват по устойчив начин.

Именно инфлацията се очертава като един от проблемните критерии по време на престоя на страната в ERM ІІ.

Маастрихтският критерий наистина допуска отклонение от 1.5% спрямо инфлацията в трите страни с най-ниско поскъпване**. През 2016 г. референтната стойност бе 0.7% и България (-1%)  я покриваше със замах. През декември вече няма страна с дефлация, а най-ниската й стойност е в Ирландия. Ако я изключим, се получава референтна инфлация от 2.4%. Българската инфлация, изчислена като средногодишна промяна на хармонизираната инфлация, към декември е 1.2%. Това обаче може да се промени до март или април – месецът, който вероятно ще бъде взет предвид при изготвянето на конвергентните доклади на ЕЦБ и Европейската комисия. Първо, тепърва ще усещаме влиянието на силни проинфлационни фактори, като повишаването на заплатите и вдигането на цените на електроенергията на свободния пазар, както и на други регулирани цени. Второ, дори да нямаше нови проинфлационни фактори, ускоряването на инфлацията следва от плъзгането на средногодишната стойност, един чисто статистически ефект (средногодишната стойност отразява промените в тенденциите със забавяне, за разлика от инфлацията в края на периода, при който показателят в един месец се сравнява със стойността му 12 месеца по-рано).

За разлика от предходни периоди (например, през 2008 г.), когато повишението на цените следваше до голяма степен външни фактори, този път то ще бъде по-асиметрично. Наистина, цените в целия ЕС също се вдигат, следвайки възстановяването на икономиката, но в България може да се повишат повече. Рискът от неизпълнение на конвергентния критерий е реален.

Безспорно повишаването на инфлацията е неизменен спътник на една догонваща икономика, особено когато производството и доходите започнат да растат по-уверено. Властите могат само да омекотяват или компенсират подобни процеси – например, като изтеглят паричните и фискални стимули.

Правителството и парламентът напълно игнорираха предупрежденията за подобен развой, когато се планираше повишаването на минималната работна заплата и макрорамката на бюджета. Още по-впечатляващо е, че то засега не успява да изработи ефективно противодействие срещу пробива на свободния пазар на електроенергия. Малката грешка на премиера на този фон не е случайна.

  • * Маастрихтският критерий не е външен дълг, а държавен дълг спрямо БВП. Борисов едва ли има предвид и абсолютна стойност на дълга – тогава и Малта се представя по-добре от България.
  • ** Определянето на референтната стойност не е автоматично и зависи от преценка. Затова прибързаните твърдения, че изпълняваме всички критерии са леко несериозни. Например, през 2016 г. ЕЦБ изключи две страни с най-ниска инфлация от референтната стойност (Кипър заради ефекта от предхождащата криза и Румъния – заради намалението на ДДС), опредляйки ги като изключение. Ако не го беше направила, референтната стойност тогава щеше да бъде 0.1%.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *