Зад ръста на инфлацията

Месечната инфлация през януари достигна 1.3%, а годишната – 1.4%.
Така за първи път от 2014 г (с едно кратко прекъсване през 2015 г.) насам можем да кажем, че дефлацията си е отишла.
Това се дължи на поскъпването на храните – с 4% на годишна база през януари, както и на повишението на образователните и транспортните услуги.
Следва да разграничим еднократните фактори от трайните.
Голям принос за покачването на инфлацията през месеца има внезапният ръст на цените на пресните зеленчуци (с 27% на месечна база) и картофите (с 10% спрямо декември). На годишна база зеленчуците (като група) растат с 21% спрямо предходния януари, а плодовете са с 1% по-скъпи, но те имаха сериозен ръст миналата зима (базов ефект).
храни
Това, както и поскъпването на захарта и шоколадовите изделия, е довело до необичайния изпреварващ ръст на цените на храните през януари. Последното не е изненада, след като захарта поскъпна с 25% на годишна база на световните борси. Обикновено цените на храните след Нова година следват общия ценови индекс. Но тук е налице и по-дългосрочна тенденция, която бележи край на периода на ниски цени на храните, продължил почти три години. Подобни изводи дава и Индексът на тържищните цени, изчисляван от Държавната комисия по стокови борси и тържища. Разбира се, януарското поскъпване при зеленчуците е по-голямо и е вероятно да има други фактори, които са повлияли – например, затруднения с доставките поради лошото време.

Безспорно, най-силният устойчив тренд зад завръщането на инфлацията е поскъпването на петрола. Средната цена на сорта Брент през януари е с над 60% по-висока от тази през предходния януари.

Данните показват силна зависимост между цените на петрола и инфлацията, както и между цените на бензина и инфлацията.
петрол
Въпреки това, доколкото прогнозите за продължаващ ръст на петрола са предпазливи, не следва да се очаква много голям натиск върху инфлацията.
benzin-infl
Но има други фактори, които могат да повлияят. На първо място, това са предстоящите повишения на административно определяни цени – ВиК, газоснабдяване и пр. Зачестилите инциденти могат да накарат редица доставчици на услуги да ускорят инвестиционните си програми, което също може да предизвика ръст на някои цени след изборите.

Влияние върху повишаването на цените ще има и повишаването на доходите, съчетано с доста ниски лихвени нива. Неравномерността на този ръст обаче засега сдържа това влияние.

Завръща ли се инфлацията?

пари

Преди дни стана известно, че инфлацията във Великобритания, която започва да усеща все по-силно икономическите последици от Брекзит, се е повишила до 1% – най-високо ниво от две години.
Саймън Баптист, главният икономист на Economist Intelligence Unit запита дали не наблюдаваме първите признаци на завръщане на инфлацията, имайки предвид и приключилия спад на фабричните цени в Китай. А Диана Чойлева, която е сред най-известните икономисти от български произход в чужбина, прогнозира ръст на инфлацията в … Япония.

Възможно ли е Великобритания да е първата птичка, която оповестява края на продължителния период на ниска инфлация и дефлация?

Преди всичко нека уточним, че въпреки септемврийското ускоряване, инфлацията на Острова остава под целевото ниво от 2%. Но цените на производител също се повишиха – до най-високо ниво от пет години. Има признаци за започващо преразглеждане на цените, специално на вносните стоки. Това случи след краткотрайна дефлация през 2015 г. и на фона на 0.6% ръст на цените през август. Сега икономистите прогнозират скок до 3-4% в края на следващата година, съобщи Ройтерс.
Две са основните причини за ръста на инфлацията в кралството – поевтиняването на паунда и очертаващото се поскъпване на петрола.

Паундът

За покачването на инфлацията на Острова допринесе преди всичко обезценяването на паунда с 22%. Това доближава нивата на поевтиняване на британската валута от кризата. Макроикономически погледнато поевтиняването на паунда е необходимо и неизбежно, коментира Амброуз Евънс-Причард в „Телеграф”. Това насърчава туризма и износа и е най-безболезненият начин за корекция на макроикономическите дисбаланси и преди всичко големия дефицит по текущата сметка на Великобритания. Той достига 6% – най-високо равнище в мирно време от края на 18 век.
Според анализ на МВФ отпреди девалвацията паундът беше надценен с 18% (на база на реалния ефективен валутен курс), следователно сега той е близо до справедливата си стойност. Въпреки това икономистите смятат, че има потенциал за още известно понижение на британската валута – до 1.10 долара, според представител на и Capital Economics, цитиран от Ройтерс. Според Алън Монкс от JPMorgan само при това ниво може да се говори сериозно за повишение на лихвите. Но нови стимули, за които централната банката говереше през последния месец, могат да бъдат осуетени.
Банката на Англия даде да се разбере, че ще толерира повишение на инфлацията, както през 2010 и 2011 г., когато тя достигна 5%, отново заради петрола и паунда. Тогава банката прие предизвикателството на количествените облекчения, ход, който бе оправдан от последващите събития.

Петролът

Следкризисната инфлация бе съпроводена с покачване на петрола от 32 долара до 115 долара за барел. Това едва ли ще се случи отново.
Запасите от петрол остават близо до рекордни нива и гъвкавостта на шистовия добив в САЩ компенсира очертаващото се съгласие между ОПЕК и Русия за ограничаване на добива. Забавянето на ръста в Китай е друг фактор, който ограничава търсенето на петрол и поскъпването му.

Ограничения

Има и други причини да не очакваме главоломна инфлация на Острова, въпреки впечатляващата обезценка на паунда. Фирмите са се хеджирали срещу валутните колебания и могат да поемат валутните разлики за сметка на маржовете си.
В същото време според проучване на Deloitte 94% от британските компании търсят начини за намаляване на разходите. Слабият ръст на доходите също намалява инфлационния натиск.
Според Евънс-Причард няма да има внезапно покачване на цените, а един по-продължителен процес на реакция на проинфлационните фактори. Кулминацията ще е следващата година, според него. Това обаче може да е съпроводено с риск от рецесия в средата на 2017 г., когато инвеститорите ще реагират на задействането на чл. 50 от Лисабонския договор (началото на преговорите за Брекзит), а инфлацията ще притисне покупателната способност на най-бедните.

Холандска болест

При всички случаи ще видим бавно приспособяване на британската икономика. Това се дължи на дисбаланси, които са специфични за Обединеното кралство.
Според нобеловия лауреат Пол Кругман Великобритания изпитва нещо като „холандска болест” – термин, с който се обозначава проклятието на внезапния приток на пари. Само че британската болест се дължи на притока на инвестиции към Сити-то, което създава подобни ефекти. Това излага на Великобритания циклични бумове и спадове, усилени от чуждестранните вложения в имоти в Лондон. Ефектът от това е деформирана структура и епизодични повишения на паунда, което разстройва индустрията. Този проблем бе оставен да набира гной твърде дълго, смята Евънс-Причард.


Печатането на пари

Разбира се, безпрецедентните парични стимули, които се наляха от водещите централни банки през последните години, също могат да се окажат бомба със закъснител. Въпреки че досегашните данни не подкрепиха монетаристкия възглед за инфлацията, според който количеството пари е всичко.

Количественинте облекчения досега не създадоха инфлация заради слабото търсене на кредит. И тук идва аргументът на Чойлева, поне що се отнася до Япония. Според нея до края на 2018 г. японската централна банка ще държи 60% от държавния дълг. Когато банките останат без облигации, които да продават на BoJ, парите, създадени чрез количествените облекчения ще започнат да проникват в небанковата икономика. BoJ може, разбира се, да реши да изкупува старите обувки на хората – вариант на идеята за хеликоптерни пари, но това наистина ще бъде последна инстанция, пише тя. Според Чойлева, най-вероятният резултат от от покупките на активи в Япония ще бъде голям инфлационен импулс чрез срива на йената. Тя смята, че това ще стане в края на следващата година или 2018, когато институционалните инвеститори и корпорациите напуснат вътрешния пазар.

Голямата картина

Засилването на протекционизма (провалът на опитите за разширяване на глобализацията) може да е друга причина. Нека да си припомним, че периодът на относително ниска инфлация през последните 25 години отчасти се дължеше на разпадането на социалистическия блок и влизането на Китай в СТО, което засили ценовата конкуренция на световния пазар и оказа натиск върху цената на труда. Но заплатите в Китай и Източна Европа отдавна не са толкова ниски.
Лорънс Муткин от BNP Paribas прави аналог с периода на относително ниска инфлация и дефлация от 1873 до 1895 г., когато цените падат около 40%. Той посочва, че и тогава, както и сега, бичият пазар на облигациите, което означава ниски лихви, се e дължал на фактори като технологиите (индустриалната революция), дефлацията, глобализацията и излишъкът от спестявания. Неговият край настъпва с увеличаването на добива на злато в Южна Африка и засилването на протекционизма.
“След повече от 30 години на ниска инфлация и падаща доходност на облигациите, сега имаме съвпадение на натиск към повишение на инфлацията и доходността на облигациите по начин, подобен на този от 1980-те години”, пише той за FT. Според Муткин може да се направи паралел между количествените облекчения и внезапния приток на злато.

Колкото до технологиите, бихме казали, че има все повече признаци за изчерпване на фактора безплатни дигитални продукти, който също понижаваше цените и разходите. Много от новите технологични компании, след като няколко години подред са работили на загуба, вече търсят начин да осигурят възвращаемост на инвеститорите, привлечени от прогнозите за ръст на акциите им. Сега те преразглеждат политиката на безплатни услуги – например, Spotify, която според доклад на икономиста Джеймс Померой от HSBC е емблематичен пример за натиска на дигиталните услуги върху цените.