магазин, търговия

Събужда ли се инфлацията?

След дълъг период на дефлация, през който търговците срявнително рядко повишаваха цените на масовите стоки на дребно, есента донесе поскъпване на основни продукти и услуги. Събужда ли се инфлацията?

По данни на НСИ месечната инфлация през октомври достигна 0.6%, а годишната (спрямо миналия октомври) – 2.5 на сто.  Основно два фактора допринасят за това – поскъпването на регулираните услуги и повишението на цените на хранителните стоки.

Данните на НСИ показват, че най-голямо поскъпване на годишна база през октомври са регистрирали цените на топлоенергията, газообразните горива, водоснабдителните услуги, храните, в т. ч., месни и млечни продукти, масло и яйца. По-бързо от средното нарастват цените на горивата, които до края на миналата година поевтиняваха, теглейки надолу и останалите цени. Но от декември и предвид очакваното запазване на цените на петрола около настоящите нива този ефект ще започне да се изчерпва.

Много от потребителите усетиха непосредството това събуждане на инфлацията, след като маслото и яйцата са напът да удвоят стойността си до края на годината, ако поскъпването продължи.

Основна причина за драстичното поскъпване на кравето масло (в по-малка степен – на останалите млечни продукти) са повишените изкупни цени и намалялото производство на мляко в Европа. Това е следствие от това, че доста фермери и преработвателни предприятията фалираха и реорганизираха дейността си след от април 2015 г., когато бяха премахнати квотите за производство на мляко в Европейския съюз. Димитър Зоров, шефът на браншовата организация на млекопреработвателите, посочи в поредица интервюта  и факта, че се дават субсидии за непроизведена продукция, което още веднъж отвежда към слабости в регулациите. При това поскъпването в Европа е по-голямо отколкото у нас, което предполага тенденцията да е трайна. България внася около 80% от маслото. При яйцата повлияха еднократни фактори като скандала с фипронила и птичия грип в Европа, но и намалялото вътрешно производство.

От друга страна, имаме повишение на регулираните цени – в това число природен газ, топлоенергия и водоснабдяване. Ще продължи и поскъпването на водата, което е факт в половината големи градове, а в някои по-малки населени места е двойно и накара хората да блокират пътища. Както стана ясно от думи на заместник-министъра на регионалното развитие Малина Крумова пред форум на Камарата на строителите ВиК инфраструктурата е остаряла, а необходимите средства за инвестиции, които са определени във ВиК стратегията, са 12 млрд. лв.

И ако цените на яйцата и маслото, макар и добър повод за разговор, имат по-малка тежест при изчисляването на инфлацията (дори заедно със свързаните продукти), регулираните цени имат потенциала да увеличат инфлацията и инфлационните очаквания. Те не само имат висок дял от разходите на домакинствата и нямат заместител, но и формират себестойността в редица производства  – от хляб и безалкохолни напитки до стъкло.

Дали това е достатъчно, за да говорим за обрат. Вероятно – да. За разлика от предишни повишения на отделни цени, този път сякаш няма контра тенденция – не се предвижда поевтиняване на петрола, малко стоки като облеклото и обувките (вероятно заради бума на електронната търговия) остават под натиск за понижение.

Световната, а и българската икономика навлязоха в период на подем, а това винаги е съпроводено с ръст на търсенето, следователно и на цените. Заплатите у нас растат с двуцифрени темпове, което повишава както потреблението, така и себестойността на продукцията.

И все пак, инфлацията в еврозоната през октомври се понижи до 1.4% на годишна база (въпреки, че храните и там растат). А поскъпването на еврото и очакванията за повишаване на лихвите (макар и в края на 2018 г.) също са фактор, възпиращ цените.

Засега сериозно ускоряване на инфлацията не се вижда в прогнозите. Само мениджърите в търговията на евро са повишили очакванията си за ръст на цените, показват конюнктурните анкети на НСИ.

Европейската комисия прогнозира, че средногодишната хармонизира инфлация (не месец спрямо съответния месец, а последните 12 месеца към предходните) ще се ускори до 1.5% догодина спрямо 1% тази година. А МФ залага повишение от 1.1% през тази година до 1.4% догодина, тоест сравнително скромно. Тези числя са по-ниски от годишната инфлация, която обикновено коментираме по две причини – в ХИПЦ имат много по-голяма тежест горивата, а те напоследък не са носител на инфлация, докато храните имат нисък дял; второ, средногодишната инфлация отразява смяната на тренда със закъснение. Ето защо, ако инфлацията на база хармонизираната потребителска кошница се повиши с 50% средно за цялата следваща година, това може да е осезаемо поскъпване за една по-тясна потребителска кошница.

инфлация

Тегла на различни стоки и услуги

По отношение на кои групи стоки и услуги можем да очакваме промяна?

На първо място, това са разходите, свързани с жилището – комунални услуги и наеми. Поскъпването на водата ще продължи, като е много вероятно то да бъде последвано от поскъпване на електро- и топлоенергията. Цените на природния газ например достигнаха дъно през 2016 г. и оттагава те се повишиха, макар и не толкова уверено. КЕВР понижи цените на газа у нас от 1 октомври (но не достатъчно, за да намали цената на парното). За следващия период – от 1 януари, „Булгаргаз“ обаче иска повишение на цената с 5%. Вероятно КЕВР ще одобри по-малко увеличение, така че отново да няма промяна на цената на топлоенергията в отоплителния сезон, но това може да се случи по-късно. Друг фактор са големите инвестиционни разходи, пред които е изправена енергетиката, включително във връзка с по-строгите еконорми за ТЕЦ.
Поскъпването на имотите, което върви с двуцифрени темпове, тласка нагоре и наемните цени в големите градове. Но наемите заемат относително нисък дял от потребителската кошница (поради големия процент собствени жилища, за сравнение в САЩ техният дял е 8%).

Друг фактор е вдигането на минималната работна заплата, при което ниските доходи ще нараснат повече от средното увеличение на възнагражденията. Това ще засегне основно сектори, които разчитат основно на нископлатени работни места като общественото хранене и туризма.

Има и противодействащи сили – например, развитието на технологиите и конкуренцията в сектора на телекомуникационните услуги натиска цените.

*Според НСИ за ноември 2016-октомври 2017 г. средногодишната инфлация (ИПЦ) вече е 1.5%, а на база хармонизирания индекс, който следят ЕК и МФ (ХИПЦ) – 0.8%.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *