бизнес

Парични и фискални стимули по време на бум

Докато работниците настояват за по-високи заплати, агенциите за недвижими имоти се надяват на продължаващ ръст (но признават, че не е толкова бурен – вижте тук защо е така), а бизнесът тихо започна да актуализира цените си, непроменяни след кризата. Налице са все повече признаци за бумтяща икономика.
2017 г. ще е втората година с ръст около 4%, като според МФ следват още три такива години.
БВП

Но това е странен ръст – с вътрешни ограничения и ненужно подкрепян от стимули.

Икономиката вече доближава предела си и това се признава дори от МФ. Според средносрочната прогноза догодина тя ще работи на потенциала, а до края на прогнозния период ще го надхвърли поради очакването за растеж на фактическия БВП над потенциалния. (При това МФ понижи очакванията си за естествената норма на безработица и така увеличи оценката за потенциалния БВП.)

Докато на трудовия пазар има всички признаци на прегряване, чуждестранните инвестиции се свиха рекордно (през първите осем месеца те са двойно по-малко от 2016 г., която също не беше много добра). Работодателите се оплакват, че трудно намират кадри. Преди говореха за недостиг на квалифициран персонал и отправяха надежди и претенции към образователната система. Но сега недостигът достига и сектори с по-ниски изисквания към работниците, като търговията на дребно. Той не се отнася само до отраслите, работещи за износ. Една от причините за това е, че голяма част от работната сила потърси директно прехрана в чужбина. За колко дълго – не е известно. Тази несигурност, но не само тя, възпира откриването на нови заводи, нови центрове за споделени услуги и нови ИТ компании. Това са структурни, а не само циклични проблеми.

В същото време не можем да говорим за обичайното за най-високата точка на икономическия цикъл прегряване – темповете на нарастване на дълга и инвестициите не подкрепят подобно твърдение. Но инфлацията започна да расте.

Цикличното въздействие върху икономиката е свързано с износа и по-ниските разходи за финансиране. Това влияние е сериозно. Но причините за добрия ръст през тази година са по-комплексни. Възстановяването на европейската и световната икономика не само допринесе за увеличаване на изнесените стоки и притока на повече туристи към България, но и накара повече хора да търсят доходи от работа в чужбина (включително сезонни работници, гастарбайтери, международни шофьори, фрийлансъри). Въпреки прокрадващите се твърдения, че се наблюдава завръщане на емигранти (или студенти) в България, трудовият пазар сякаш не го отчита. Подобрените перспективи за работа у нас и в чужбина поставиха работниците в по-силна позиция, а това доведе до ръст на доходите и потреблението.
Потреблението бе насърчено и рекордно ниските лихвени проценти (жилищните кредити вече се отпускат при лихва под 4% при 1.8-1.9% в еврозоната, потребителските са на 8% в лева при 5.7% в еврозоната; лихвите по бизнес заемите са около 3%, което не надхвърля с много инфлацията).

Показателно е обаче, че ръстът на кредитирането тази година дойде основно от потребителския сегмент, докато заемите за бизнес нарастват с по-скромните 3%. Наистина, слаб е и ръстът на кредитирането за нефинансови предприятия в еврозоната (1.5%) с тази разлика, че очакваният ръст в еврозоната през 2017 г. е почти два пъти по-нисък (2.2%) отколкото у нас. Освен това в България заемите са основната опция за финансиране на бизнеса, тъй като финансирането от капиталовия пазар е пренебрежимо малко, а чуждестранните инвестиции се свиват. Следователно бизнесът в България или разчита предимно на печалбите си за новите си проекти, или не вижда перспективи за разширяване и не желае да поема риск – въпреки възходящата фаза и примамливите лихви. Доколкото липсват значими доказателства в полза на първото обяснение, остават следващите две – и те ни отвеждат отново към структурните проблеми на икономиката, условията за правене на бизнес и (политическия) риск.

Ако всичко опираше само до икономическия цикъл, натискът върху заплатите нямаше да създава такова напрежение, защото щеше да е съпроводен с ръст на продажбите и производителността. Но заплатите растат изпреварващо и може би това също кара инвеститорите да са предпазливи.

На този фон бюджетът, който МФ предлага, изглежда малко нелогично. Вместо да предприеме действия, които да допринесат за намаляване на структурните дисбаланси (да разшири възможностите за включване на трудовия пазар чрез действени програми за продължаващо обучение и гъвкави форми на заетост, да намали пречките пред инвеститорите или да съдейства за увеличаване на производителността като не харчи еврофондове за съмнителни проекти), правителството подклажда огъня чрез фискални стимули.

По оценки на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, на този етап от икономическия цикъл, бюджетът трябва да започне да изгражда буфери, като спести под формата на излишък около 1.5% от БВП. (МФ се нуждае от изграждане на буфери и по още една причина – значителните условни задължения на държавата.)

Министерството на финансите не предлага обосновка защо във връхната точка на икономическия цикъл се залага бюджет с дефицит (и то първичен дефицит, т.е. преди лихвените разходи). Нито се е потрудило да представи детайлна прогноза за периода след 2018 г. То представя есенната си тригодишна прогноза (по-дълги прогнози са голяма рядкост – например, при емисията еврооблигации) заедно с проекта на закон за държавен бюджет. Но заложените числа за 2019 и 2020 г. изглеждат като проста екстраполация. Ако има риск от свиване – било поради ограниченията на трудовия пазар, било заради очакваното затягане на паричната политика на ЕЦБ (тя гласува ограничаване на паричните стимули в еврозоната от началото на 2018 г.), няма да го намерите в бюджетната прогноза.

Дефицитното финансиране на икономиката, както и ниските лихви са класически краткосрочни стимули. Тези инструменти за експанзия се използват, когато икономиката спада или ръстът е анемичен. Не изглежда, че МФ и БНБ действат от подобна позиция сега. Вместо да са основани на оценка за макроикономическите перспективи и рискове, паричните и фискални стимули целят единствено техния ведомствен комфорт. За МФ е очевиден стремежът за презастраховане и значителна свобода на действие, защото стопяването на дефицита би изисквало сериозно политическо усилие и оптимизиране на разходите. Доста по-лесно е за министерството да се остави на инерцията на растящите (заедно с икономиката) приходи, а в края на годината да се хвали с преизпълнение и (без да се хвали) да раздаде спестеното за предпочитани, но не оторизирани от парламента, разходи.

БНБ – институцията, която би трябвало да е най-загрижена за макроикономическите перспективи, случайно или не, също се поддаде на най-малкото съпротивление, като заложи на още по-отрицателни лихви (вижте тук). Наистина валутният борд на теория лишава централната банка от правото да води парична политика. На практика тя никога не е преставала напълно да влияе (било чрез МРЗ, било чрез коефициентите за капиталова адекватност). От края на 2015 г. БНБ се върна в играта, като въведе отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките. Тогава бе обяснено, че това не цели водене на парична политиа, а пасивно отразява политиката на ЕЦБ. Всъщност, БНБ искаше да си спести разходи, тъй като управлението на валутните резерви започна да й носи загуби заради спада на доходността на сигурните инструменти и поевтиняването на златото след 2012 г. (макар и не през 2017 г.). Като таксува банките за това, че държат на депозит при нея повече от минималните задължителни резерви, БНБ – част от пасива на валутния борд, БНБ си спестява грижата за ниската доходност по актива. От около месец това се превърна в проблем за банките, тъй като БНБ понижи още повече лихвата върху парите, които банките депозират при нея – от минус 0.4% (колкото е депозитната лихва на ЕЦБ) на минус 0.6%. Това засилва натиска върху банките да дават кредити или да инвестират излишните пари по депозити и сметки в чужбина. Дори да не е цел на политиката на БНБ, този ход води до ново понижаване на лихвените проценти и разхлабване на кредитните стандарти на банките. (Проучванията на централната банка показват, че това разхлабване е факт по отношение на заемите за домакинства, не и за бизнес, но това са данни за първото тримесечие.)

Накратко, вместо да изгражда капацитет, МФ, подпомагано случайно или не от БНБ, помпа краткосрочно ръста на БВП. Навлизаме в несигурни води.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *