БНБ

Банките извадиха 2 млрд. лева от БНБ заради отрицателните лихви

Въвеждането на отрицателни лихвени процент и у нас се отразило най-силно на паричния пазар и депозитите, се посочва в изданието на БНБ Икономически преглед за първото тримесечие на 2016 г. Поради валутният борд  нетрадиционната парична политика на ЕЦБ въздейства директно върху лихвените проценти у нас и върху икономиката на България, пише в анализа на БНБ.

От юни 2014 г. до март 2016 г. ЕЦБ, в условията на много ниско ниво на инфлация, предприе серия от стандартни и нестандартни мерки, които достигнаха кулминация с последното решение за въвеждане на отрицателна лихва от минус 0.4% по депозитите на банките и възможността да се плаща отрицателна лихва за изкупените корпоративни книжа (тоест ЕЦБ да плаща на банките, които финансират бизнеса).

Според анализа на БНБ мерките на ЕЦБ са се отразили най-силно върху краткосрочните лихви. Но до декември 2014 г. лихвените проценти на междубанковия паричен пазар в еврозоната са се понижавали по-бързо отколкото у нас, което е довело до увеличаване на спредовете, специално при необезпечените депозити със срок до 6 месеца. До края на 2015 г. банките у нас си разменяха ресурс при положителни лихвени проценти, докато в еврозоната лихвите на паричния пазар за сделки с матуритет до 6 месеца бяха отрицателни.
Причината е, че банките в България имаха възможността да поддържат свръхрезерви в БНБ без да плащат лихва, за разлика от европейските. Затова – на фонда продължаващ ръст на депозитите, за тях бе по-изгодно да държат пари при БНБ вместо да ги пласират в еврозоната.
Нискте лихвени проценти доведоха до рязък спад на сделките в евро и левове на междубанквия паар и ръст на сделките в долари.
През декември 2015 г. свръхрезервите или превишението на депозитите на банките над изискуемия минмум дотигна среднодневн ниво от 7.6 млрд. лева при 3 млрд. лева година по-рано. Освен това банкте увеличиха покупките на ДЦК.
В края на 2015 г. БНБ реши да въведе отрицателна лихва свръхрезервите. Тя е равна на лихвения процент на ЕЦБ по депозитното улеснение, когато този лихвен процент е отрицателен и нула, когато този процент е положителен.
В резултат лихвените проценти и спредовете спрямо лихвите на паричния пазар в еврозоната се понижиха. По депозитите с матуритет от 3 месеца те достиг
наха отрицателни равнища (от 29 базисни точки през декември 2015 г. на -4 базисни точки през първата половина на април 2016 г.).

Свръхрезервите на банките намаляха с 2 млрд. лева през март 2016 г.

Въвеждането на отрицателна лихва върху превишението над минималните резерви на банките се отрази и на лихвите по депозити, които достигнаха исторически най-ниски нива в началото на годината. То обаче ще има по-ограничено въздействие върху лихвите по кредити, смята БНБ. Това влияние към края на годината вероятно ще бъде изчерпано, тъй като банките, използващи като референтен лихвен процент котировките на СОФИБОР и ЮРИБОР, в случай на отрицателна стойност обикновено приемат същата за нула.

[textblock style=“1″]

 Нестандартните мерки на ЕЦБ след 2014 г.

• През юни 2014 г. ЕЦБ понижи лихвения процент при основните операции по рефинансиране (с 10 базисни точки до 0.15%), лихвения процент по пределното кредитно улеснение (с 35 базисни точки до 0.40%) и въведе отрицателен лихвен процент по депозитното улеснение от -0.10% (както и върху свръхрезервите, депозитите на сектор Държавно управление при Евросистемата над определен праг, салда по ТАРГЕТ2 и др.).
Приети бяха и допълнителни мерки за предоставяне на ликвидност, включващи програма за целеви операции по дългосрочно рефинансиране (целеви ОДР, TLTRO). По тази програма на два последователни аукциона през септември и декември 2014 г. банките имаха възможност да заемат от ЕЦБ средства в първоначален размер до 7% от размера на предоставените кредити за нефинансовия частен сектор (без жилищни кредити за домакинствата). Също така в периода от март 2015 г. до юни 2016 г. банките имат възможност да заемат допълнителни средства по тази програма на всеки три месеца. Програмата се превърна в основния инструмент, чрез който ЕЦБ предоставяше ликвидност на банките в еврозоната и постепенно замести предходната програма, състояща се от тригодишни операции по дългосрочно рефинансиране (ОДР, LTRO).
• През септември 2014 г. ЕЦБ понижи с по 10 базисни точки лихвените проценти по основните операции по рефинансиране, пределното кредитно улеснение и по депозитното улеснение, които достигнаха съответно 0.05%, 0.30% и -0.20%.
Освен това ЕЦБ обяви програма за закупуване на ценни книжа, обезпечени с активи (Asset-Backed Securities Purchase Programme – ABSPP), и нова (трета поред) програма за закупуване на обезпечени облигации (Covered Bond Purchase Programme – CBPP3), емитирани от банки в еврозоната, чието изпълнение започна в рамките на четвъртото тримесечие на 2014 г.
• През януари 2015 г. ЕЦБ обяви нов пакет мерки, с който се разширява обхватът на покупките на активи (Expanded Asset Purchase Programme – APP), така че те да включват облигации, емитирани от държави и агенции в еврозоната и от европейски институции (нова програма Public Sector Purchase Programme – PSPP). Общият обем на закупените публични и частни финансови инструменти бе предвиден да възлиза на 60 млрд.евро месечно, а изпълнението на покупките да продължи поне до септември 2016 г.
Програмата за покупки на публични активи стартира от март 2015 г.
• През декември 2015 г. лихвеният процент по депозитното улеснение бе понижен допълнително с 10 базисни точки до -0.30%. Относно нестандартните мерки на паричната политика УС на ЕЦБ взе решение: 1) да се удължи срокът за изпълнение на разширената програма за закупуване на активи (APP) поне до март 2017 г.; 2) да се реинвестират средствата от ценни книжа с настъпил падеж, закупени по APP, като реинвестирането ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо; 3) в програмата за закупуване на публични активи (PSPP) да се включат покупки на деноминирани в евро търгуеми дългови инструменти, емитирани от регионални и местни правителства от еврозоната; 4) да се запази политиката по неограничено разпределение на ликвидност чрез операциите по рефинансиране (обичайните операции по рефинансиране и тримесечни ОДР) поне до края на 2017 г.
• През март 2016 г. ЕЦБ взе решение за нов пакет от допълнителни мерки по паричната политика. Понижени бяха лихвените проценти по рефинансиране (с 5 базисни точки до 0.00%), по пределното кредитно улеснение (с 5 базисни точки до 0.25%) и по депозитното улеснение (с 10 базисни точки до -0.40%).
Обемът на месечните покупки по разширената програма за закупуване на активи (APP) бе увеличен до 80 млрд. евро, започвайки от април 2016 г. Добавена бе нова програма за закупуване на облигации с инвестиционен рейтинг, емитирани от небанкови предприятия, установени в еврозоната (Corporate Sector Purchase Programme – CSPP), чието изпълнение се предвижда да започне през юни 2016 г.
В допълнение, ЕЦБ обяви, че през юни 2016 г. се предвижда стартирането на втора програма за целеви ОДР (TLTRO II), състояща се от поредица от четири целеви ОДР, всяка с четиригодишен матуритет. По тази програма банките ще могат да заемат средства до 30% от размера на своите кредити за частния нефинансов сектор (без жилищни кредити за домакинствата) към 31 януари 2016 г., намален с размера на средствата, които са били заети и все още не са погасени по първите две целеви ОДР, проведени през 2014 г. Лихвеният процент за заемане по тези операции възлиза на лихвата по ООР (в момента – 0%). Тя може да се намали до нивото на лихвения процент по депозитното улеснение (в момента -0.40%), ако банките увеличат нетния размер на кредитите към частния нефинансов сектор (без жилищни кредити за домакинствата) c над 2.5% през периода 1 февруари 2016 г. – 31 януари 2018 г.

[/textblock]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *