данни
автор: Håkan Dahlström

Четири числа, които биха направили икономиката по-ясна

Традиционно през октомври се разпалват ожесточени дискусии между икономистите. Те до голяма степен са провокирани от обсъждането на новия бюджет на държавата, но есента също е време за равносметки и прогнози. Тази година не прави изключение, а споровете около увеличенията на заплатите дори не дочакаха правителството да каже какво да планира.

Икономическите прогнози и дискусии щяха да бъдат по-смислени, ако разполагахме с достатъчно надеждни данни. Уви, 90% от икономистите изказват мнение за предвижданото увеличение на минималните осигурителни прагове с 3.9% и на МРЗ до 510 лева, без да имат представа колко хора ще са засегнати. И това е само един пример.

По-долу обобщаваме четири области, в които се наблюдава драматична липса на достоверни и актуални данни. Това са теми, които пряко засягат всички, за разлика от по-абстрактни показатели като БВП, които мнозина не разбират. В някои от посочените случаи липсата на надеждни данни влияе на решенията, които всяко семейство взема.

  1. Структура на заплащането и други разбивки

НСИ е сред статистическите служби в ЕС, които регулярно подават информация за средната заплата. Благодарение на това знаем, че средното възнагражденията по трудов договор са се увеличили с около 10% тази година. Това увеличение обаче е неравномерно. НСИ дава данни за структурата на заплатите по размер с много голямо закъснение, което позволява тези данни да се използват за научни публикации, но не и за текущи решения. Това е четиригодишно проучване, което наистина е подробно и предполага събиране на информация за платени часове, отпуски, допълнителни възнаграждения, ваучъри за храна и т.н. Последните данни, публикувани през тази година, се отнасят до 2014 г., когато МРЗ бе 340 лева.

Източник: НСИ

Дори това проучване обаче не дава отговор на въпроса колко души се осигуряват на минималната работна заплата (НСИ не включва такава разбивка, таблицата дава приблизителна представа). Такава информация обикновено се представя покрай дебатите за проектобюджета, тъй като парламентът или министерството на труда успяват да изискат информацията от НОИ или НАП. Дори и тези данни са условни – заради класовете и други особености.

Не е известно някога да е публикувана справка за лицата, които се осигуряват на прага за съответната длъжност и дейност. Например, в даден бранш може да няма нито едно лице, което да се води на МРЗ, но това да се дължи на факта, че праговете са по-високи. Известна представа за това даде една справка на АИКБ от 2015 г.

Информацията е налична в НАП и институцията би могла да обменя по служебен път обобщени данни с НСИ, най-малко веднъж годишно – особено ако се предвиди допълнително финансиране за обработката на тези данни в рамките на приходната агенция (не би струвало много, още повече че самата НАП обработва информацията, която събира за целите на оценката на риска). В момента този обмен не се допуска от закона.

Липсата на тези числа или достъпността им само за ограничен кръг експерти пречи да се оцени правилно ефектът от предлаганите увеличение на минималната работна заплата и МОД. При това положение всякакви твърдения, че заради ръста на МРЗ ще се увеличи неформалната икономика и ще се закрият работни места или пък настояването на синдикатите за още по-голям ръст на доходите не се основават на анализ и аргументи, а на отстояване на предварително завзети позиции. Възможно е тази празнина да е оставена нарочно, тъй като властите имат нужда да покажат, че проекттите се подлагат  на обществена дискусия, но нямат интерес от повишаване на качеството на тази дискусия.

2. Брой емигранти и временно заети в ЕС

Доста често ще чуете, че заплатите растат, защото няма хора. А няма хора както заради отрицателния демографски прираст, така и заради емиграцията и трудовата мобилност (макар да има твърдения, че този отлив на хора намалява).

Точни данни за това колко българи работят и живеят в ЕС (а и извън ЕС) няма. Основните причини за тази неяснота са две:

  • – свободата на движение, която вече 10 години позволява на нашите сънародници да се установяват временно или постоянно в които искат страни в ЕС без да уведомяват никого;
  • – неясния обхват на понятието „българин в чужбина“. Дали то включва само лицата със сменена регистрация (относително малко), заети по програми за сезонна работа, учащи или изпратени по програми за обмен и т.н. Има хора, които пътуват всеки месец за по-няколко седмици. Шофьорите също са такава категория.

Така очевидно имаме най-малко две големи групи – постоянно установени в чужбина и краткотрайно пребиваващи. От гледна точка на данъчното законодателство разграничението между българин в България и българин в чужбина е според това дали лицето е зад граница повече от 186 дни годишно. Но има хора, чиито доходи идват почти изцяло от чужбина, работейки там по-малко от 180 дни. Това са сезонните работници, които през останалото време статистиката води като безработни или обезкуражени.

Допълнителна неяснота създават родените в чужбина, които невинаги се обхващат от нашата статистика.

През последния месец станаха популярни две оценки за сънародниците ни зад граница. Едната е на Боян Юруков, а другата – на Георги Ангелов и Марин Лесенски от „Отворено общество“. И двете оценки посочват 1.1 млн. души, родени в България, които живеят в чужбина (в т.ч. около 400 хил. в Турция според данните на „Отворено общество“). Тези данни може би не включва хората, които живеят предимно в България, но получават доходите си предимно в чужбина.

Също така е спорно доколко в статистиката се включват българите, родени в чужбина.

Тази неяснота е тиктакаща бомба. Тя изкривява оценките на БНБ за валутните постъпления в страната, пречи да се оцени трудовият резерв и да се предложат адекватни политики на пазара на труда (защото голямата част от „неуловимите“ гастарбайтери имат проблеми с квалификацията), а освен това прави съмнителни и прогнозите за бъдещите дефицити на пенсионното осигуряване.

Несигурните данни за българите в чужбина също така пречат за правилното планиране и бюджетиране на политиките, насочени към българите в чужбина (например, създаване на български училища). А както видяхме всички на последните избори – пречи и на правилната организация на гласуването в чужбина.

Фактът, че всеки осми българин е в чужбина, би следвало да  накара правителствата да се отнесат по-сериозно към нуждите на нашите сънародници и да подкрепят изграждането на връзки със страната. Но липсва цялостна оценка за политиките и постигнатите резултати.

Бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина е сравнително малък – под 1 млн. лева, но й дейността им не е много активна. Значителни суми са предвидени по бюджетите на други ведомства, най-вече по бюджета на Министерство на външните работи, където те са заедно с издръжка на задграничните мисии. А само за образование на български деца в чужбина се заделят над 11 млн. лева годишно.

3. Туристи, посетили България

В този случай числа има, но стои въпросът какво се крие зад тях.

Проблемът получи гласност след като асоциацията на туроператорите обвини министъра на туризма Николина Ангелкова в това, че преувеличава данните за приходите от туризъм. Според министърката, за миналата година приходите от международен туризъм са 6,4 млрд. лева, а за първите осем месеца на тази година – 5.2 млрд. лева.

На сайта на МТ обаче пише друго: За периода януари – юли 2017 г. общите приходи от международен туризъм и пътувания  възлизат на 3 785 млн. лв., като ръстът спрямо периода януари – юли 2016 г. е 10,7%. Данните в този случай са на БНБ.

туристи

Посещения на чуждестранни туристи в България през периода януари – август (брой)

Според министъра на туризма Николина Ангелкова 6.5 млн. чуждестранни туриста са посетили страната през първите осем месеца на 2017, което е ръст с 8%. Според НСИ дошлите на почивка са 4.27 млн., 994 хиляди са били в България с цел бизнес и 3.19 млн.  – с „друга“ цел. Според методологията на НСИ в „други“ влизат учащи, пристигащи на гости, транзитно преминаващи (за повече от 24 часа), както и хора, които идват с цел обучение или лечение. Очевидно това са и пазаруващите у нас граждани на съседни страни. Всъщност министерството представя данните на НСИ за общите посещения, вкл. с цел гостуване и командировка (бизнес). По-конкретно МТ твърди: „Увеличение  има  при  посещенията  с  цел  почивка и ваканция,  като  са   реализирани 4 276 199 посещения и ръст от 8,3%. Посещенията с цел гостуване са 457 271, като те намаляват с -4,7%. Посещенията с цел бизнес са 994 564, като те се увеличават с 9,3%. Посещенията с други туристически цели са 804 960.“ Очевидно МТ разполага с разбивката на „други“ и включва в статистиката гостуващите и хора, които не са посочили точна цел (вероятно транзитно преминаващите). Трябва да се има предвид, че част от данните се събират от МВР, а друга част – чрез извадкови наблюдения. Това се отнася до по-големия брой идващи чужденци от страни в Шенгенското пространство, които не подлежат на регистрация на границата.

Всъщност по-големият проблем е за приходите от туризъм. НСИ има информация само за приходите от нощувки и не е сигурно доколко пълна е тя. Приходите от нощувки чрез airbnb, а вероятно и от много къщи за гости, не се отчитат. Освен това близо 4.5% от туристите в проучване на БНБ отпреди 2010 г.  са заявили, че ще почиват в собствени жилища в България. Възможно е в момент този процент да е по-голям. Данни за останалите разходи на туристите – например, храна, забавления, входни билети, вътрешни трансфери, покупки на сувенири, практически няма.

БНБ за целите на изготвяне на платежния баланс прави собствена оценка за разходите на едно пътуване. Тази оценка се основава на въпросник, благодарение на който централната банка опредея разходи за престоя на чужденец в България, за всяка от целите на пътуване (почивка, шопинг, сезонна работа, командировка), по страни и по месеци. (Разходите за международен транспорт са изключени от статията „Пътувания“, но не и разходите за гориво на самостоятелно пътуващите.) Това проучване е наистина любопитно – според него германците на почивка у нас оставят месечно от 756 до 1262 лева, италианците и испанците – по 1011 лева (независимо от сезона), а повечето жители на  развиващи се страни – твърдо 1174 лева месечно. Когато целта е екскурзия чужденците харчат по-малко, отколкото когато идват на гости, а при посещение с цел лечение БНБ залага за повечето страни твърда сума от 2 017 лв. на месец. Оценката се изготвя въз основа на методика от 2010 г. и смело можем да предположим, че колкото повече време минава, толково по-неточна става тя.

Според данните на БНБ приходите от туризма през първите осем месеца на тази година са 2.685 млрд. евро (Толкова казва и Ангелкова). През същия период на миналата година те бяха с 10% по-малко. Дали това е вярното число, можем само да гадаем.

4. Цени на жилища

Както неведнъж е писано, преди три години НСИ промени изцяло статистиката за цените на жилищните имоти. Вече не се обявяват средни цени на жилища, а само % нарастване, обхванати са само шест големи града, вместо всички областни центрове и, най-важното, данните са несъпоставими с предходните периоди, тъй като има промяна в методологията. Според последните данни на статистиката през второто тримесечие средните цени на жилища в страната са се повишили с 8.6% на годишна база, тоест спрямо същия период на миналата година. Това вече обхваща нови и съществуващи жилища, като за последните ръстът е с 9.2%. До 2015 г. НСИ обявяваше само данни за съществуващи жилища, без първи и последен етаж.

Ако искаме да видим средната цента на апартамент старо строителство в София, трябва да стъпим на тези данни (като пренебрегнем останалите методологически разлики) и да екстраполираме. Така средната цена на старо жилище в София през второто тримесечие на 2017 излиза около 1027 евро на кв. м.

Решението на НСИ остави пазара без ясен ориентир и сякаш допринесе за повишаването на цените и прогнозите за продължаващ и по-силен ръст. Не е случайно, че информацията за това накъде се движи пазарът идва почти изключително от наблюдения на самите агенции за недвижими имоти. Дори, когато са добросъвестни и водят щателна статистика, тези пазарни участници не могат да осигурят представителна информация.

И дефицит на информация, както и в предходните два случая, могат да се намерят извинителни причини. Средната цена на кв. м, , дори когато сделките се изповядват на реална цена, а не на данъчна оценка може да е подвеждаща поради различния тип строителство и пълния хаос с квадратурите. Нотариалните актове са съставяни според действащото към момента законодателство – в някои случаи квадратурата включва общи части, в други – не, в някои случаи се включват мазета и тавани, в други – не. В различни периоди е имало изисквания да се изважда площта на стените, балконите (лоджиите) или изобщо не са се включвали или само част от тяхната площ е отразявана и т.н. В наше време за несравнимостта допринасят нововъведения като ограничен достъп в затворените комплекси и т.н.

На теория агенциите за недвижими имоти и банките са най-заинтересовани да има система за отчитане на реални цени. Но фактът, че агенциите не са в състояние да се саморегулират и да наложат етичен кодекс и общ стандарт за работа на брокерите, ни оставя скептични. Освен това дори високоорганизирани професии биха се изкушили да излъжат системата, ако имат интерес да манипулират пазара, както ни показа LIBOR-скандалът.

Свързани текстове

Търговия Търговията се сви за 11-и пореден месец

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *