Защо данъчните приходи растат по-бързо от икономиката

от автор

0 коментара България

Бюджетът приключва 2017 г. с излишък от 798,6 млн. лв. или 0,8 % от БВП и с увеличение на приходите, което значително изпреварва прогнозите.

Макар и предварителни, данните сочат ръст на приходите от данъци и осигуровки с 8.6%. Това, което е наистина интересно е, че само няколко дни преди да обяви тези числа, МФ е публикува актуализираната средносрочна прогноза, в която оценката за приходите през миналата година е с 375 млн. лева по-ниска. Тази положителна изненада вероятно е част от обяснението защо бюджетът приключи не на нула, както бе обявено, а с излишък, въпреки традиционните разходи за саниране и други необявени приоритети през декември.

Подробните окончателни данни, които ще станат известни в края на месеца, ще дадат възможност за повече изводи. Но и отсега е ясно, че за поредна година ръстът на данъчните приходи изпреварва ръста на икономиката.

Според данните към ноември приходите от ДДС са с 8.3% повече от предходната година, а преките данъци – с 11.1% повече. Значително се увеличават постъпленията от осигуровки, за което обаче има лесно обяснение – вдигането на процента на задължителните осигуровки от 1 януари 2017 г.

Така ръстът на данъчните приходи изпреварва значително ръста на икономиката (4% за 2017 г. според очакванията на МФ). Това даде основание на икономиста Емил Хърсев да повтори в статия за СЕГА твърдението си, че ръстът на икономиката е подценен и реално тя расте едва ли не два пъти по-бързо. Тезата на Хърсев се основава до голяма степен и на факта, че с последващи ревизии БВП се коригира в посока нагоре със задна дата.

Темата за разминаванията между данните за икономическия растеж и останалите икономически показатели не е нова, но е недостатъчно добре изследвана. Трябва да се отбележи обаче, че икономиките обикновено са далеч от идеалното състояние, когато всички показатели растат в синхрон. Такъв пример е например изпреварващият икономиката ръст на доходите, което поражда доста притеснения, но причините не са свързани толкова с измерването, колкото с фундаментални фактори.

В тази статия ще се концентрираме между най-видимото и най-лесно за обяснение разминаване – това между бюджетните приходи и ръста на БВП.

Съществена част от обяснението e в това, че ръстът на приходите е номинален, докато въпросните 4% са по съпоставими цени. Дефлаторът на БВП (тоест инфлацията, която трябва да приспаднем от номиналния ръст) е 1.8%, според актуализираната средносрочна бюджетна прогноза.

За останалото можем да отдадем дължимото на подобрената събираемост на приходите, благодарение на мерки като кампанията срещу фиктивните касови наличности, данък уикенд, нови функционалности в информационната система на НАП и др.

Това се потвърждава и от факта, че данъчно-осигурителните приходи вероятно ще бъдат с 1.5 млрд. лева (поне) повече от планираното.

От данните към ноември 2017 г. например научаваме, че от окончателни данъци по ЗДДФЛ и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на физически лица постъпленията са 324,3 млн. лв. Отчасти това се дължи на възможността на фирмите да избегнат по-големи неприятности като платят данък дивидент върху фиктивните касови наличности, третирани като скрита печалба. Към ноември миналата година бяха събрани 200 млн. лева по това перо (като и тогава имаше преизпълнение). Така  ефектът от кампанията срещу фиктивните касови наличности  е поне 124 млн. лева.

Друг фактор, допринесъл за ръста на бюджетните приходи е увеличаването на минималната работна заплата и минималния осигурителен доход.

В същото време прави впечатление, че приходите от корпоративни данъци, събирани от бизнеса, като че ли изостават от общия тренд – техният ръст до ноември е с 8.4%, но от средносрочната прогноза виждаме, че основният принос е на данъка, събран от финансови предприятия (увеличение с 32%), не толкова от нефинансовите. За това безспорно допринася добрата печалба на банковия сектор – 1.1 млрд. лева до ноември (на практика без промяна спрямо 2016 г., ако се елиминира еднократния ефект от извънредния приход от 186 млн. лв., който банките получиха през предходната година заради сделката за Visa Europe). Когато се говори за корпоративни печалби, не трябва да се забравя, че част от приходите, отнасящи се за 2016 г., постъпват през следващата година. Възможно е и нефинансовите предприятия да са наваксали в края на годината.

Приходите от ДДС нарастват с 8.3% (до ноември), което е добър, но по-слаб ръст от този през 2016 г. Постъпленията от акцизи се увеличават с 4% на годишна база (7.5% през 11-те месеца на 2016 г.). Тези данни са интересни.

От подробната съпоставка се вижда, че ръстът на приходите от ДДС идва по линия на вноса (увеличение с почти 700 млн. лева), докато приходите от ДДС, събиран в страната намалява спрямо 2016 г. Трябва да се има предвид, че намалението отразява приспадането на платен на границата ДДС при внос на горива и други суровини, след реализацията им или влагането в производството. Така или иначе очевидно е, че поскъпването на основните суровини е повлияло на динамиката на приходите от ДДС.

По отношение на акцизите имаме слабо нарастване на приходите от акциз на цигарите, но увеличение при горивата с 5.6%. Това е интересно, тъй като от 1 януари 2017 г. имаше поредно увеличение на акциза за цигарите, а през септември същата година премиерът Бойко Борисов отчете, че делът на контрабандата с тютюневи изделия е спаднал на 7%. В същото време акцизът на горивата не се влияе от цената им. Затова проследихме данните за вноса на горива в натурално изражение. Те показват, че до октомври вносът на суров петрол се е увеличил с 6.9%, вносът на преработени горива е почти без промяна, а вносът на газ расте с 3%. Това увеличение обаче трябва да се прецени и с оглед на реекспорта на горива.

Един друг фактор, който помага да се дообясни увеличението на приходите от горива е въведеното през август 2016 г. задължение за обезпечаване на задълженията по сделките с горива (в пари или ДЦК). Според експерти то е имало еднократен ефект върху приходите.

Следователно по-бързият ръст на данъчните приходи се дължи на ръста на доходите, мерките за повишаване на събираемостта, някои еднократни фактори и инфлацията.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *