НАП

Необявена данъчна амнистия?

Впечатлена от огромната касова наличност, която са декларирали българските фирми в края на 2016 г. (13 млрд. лева), НАП започна проверки и разкри масови случаи на липсващи пари в касите. Агенцията започна 550 проверки в търговските дружества и нестопански организации за това дали не са извършили скрито разпределение на печалба. Според данните, които са подали в НАП, 1289 от фирмите имат в касите си по над 1 милион лева в брой. А над 10 000 са дружествата с налични пари в брой над 100 000 лв.
До края на септември фирмите, които са извършили скрито разпределение на печалба имат възможност законно да подадат коригиращи декларации за 2016 г., посочват от НАП.

Проверките на НАП потвърждават, че в масовия случай става въпрос за чисто счетоводно изписване на средства от касата в полза на съдружници за разходи, които не са свързани с дейността на дружеството – например скъпи командировки до екзотични държави, ползване на чужди активи за лични нужди на акционерите и други подобни. Подозренията на данъчните се засилват и от факта, че в момента съществува забрана за разплащания в брой над 10 000 лв., се казва в съобщение на агенцията.

Коригиращите декларации, за които НАП призова, на практика са предложение на фирмите да си спестят глоби срещу плащане на данък дивидент от 5%.
В средата на месеца много фирми, декларирали значителни касови наличности, получиха покана от НАП по реда на чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за подаване на коригираща годишна декларация в 14-дневен срок от получаването на съобщението. За повечето фирми този срок изтича в края на септември, в зависимост от това кога са потвърдили получаването.
По този ред НАП поканва данъчно задължените лица да отстранят несъответствия между подадената декларация (в случая по ЗКПО) и други декларирани данни (например, декларации по ЗОДФЛ или декларации на контрагенти по ЗДДС и т.н.), както и при несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й. Инициативата е на НАП, а не на данъчно задълженото лице, което има право по своя инициатива да подава коригиращи декларации по ЗКПО (до 30 септември).
За разлика от втория случай поканата на НАП не се отнася до промяна на декларираната печалба, а до деклариране на скрито разпределение на печалбата. Срокът за корекция е 14 дни. Според 5, б. “а“ от § 1 на допълнителните разпоредби на ЗКПО, това се отнася за:
а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма
б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия:
– заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година;
– изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок;
– изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода;
– изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти.
Тоест това са всякакви неотчетени плащания към съдружниците, най-често за лични нужди. НАП предполага, че голяма част от дружествата, които декларират големи касови наличности, са извършвали именно скрито разпределение на печалби, тоест изплащани са пари от каса без разходооправдателни документи най-често за лични нужди. Според чл. 267 от ЗКПО лице, кооето извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба (тоест от липсващата касова наличност). Но ако данъчно задължено лице, извършило скрито разпределение на печалба, посочи това обстоятелство в данъчната си декларация, санкцията не се налага.
Именно това е сделката, която предлага НАП – лицата, които подадат коригираща декларация по ЗКПО и отчетат скрито разпределение, няма да бъдат глобени с 20% от липсващата касова наличност.
Скритото разпределение на печалбата се третира като дивидент, следователно, фирмите, които изчистват касови наличности, декларирайки плащания към съдружници и свързани с тях лица, трябва да имат предвид и този данък, който е 5%. Обявяването на тези плащания обаче трябва да е в съответствия с тавана за плащания в брой – например, 10 плащания по 10 000 лева.

Разбира се, тези компании, които разполагат с голяма касова наличност към 31 декември, но разполагат с разходооправдателни документи, които доказват за какво са използвани тези средства (разбира се, при спазване на ограниченията за плащане в брой), не трябва да подават декларация. (Например, много компании плащат декемврийската заплата в първите дни на януари.)

Предложението на НАП, макар и напълно в съответствие със закона, предизвика бурна дискусия, тъй като по същество, легитимира заобикалянето на данъчното законодателство. То дискриминира данъкоплатците, които стриктно са си плащали 5% данък дивидент при разпределяне на печалба в полза на съдружниците. Известно успокоение за тях е, че ЗКПО и ЗДДФЛ предвиждат, че ненавременното деклариране на дивидент се наказва с глоби.
Според неофициална информация НАП не смята да прави ревизии на лицата, които са подали коригираща декларация и вероятно няма да наложи тези глоби. Официалната позиция на агенцията е, че ако при проверките бъдат открити данъчни и осигурителни нарушения, ще започнат ревизии, за да бъдат установени неплатените данъци и осигурителни вноски за последните пет години с пълната строгост на закона.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *