Евентуален фалит на КТБ ще доведе до изплащане на огромна сума на вложителите с гарантирани депозити – над 3.6 млрд. лева. Това е паричен шок, който при други условия можеше да доведе до понижение на лихвите, тъй като и бездруго ликвидността е висока. Но трябва да се отчетат и други фактори.

Нетно – 1.5 млрд. лева

Фондът за гарантиране на влоговете в банките вече е предприел действия с цел осигуряване на ликвидност, както и на допълнително финансиране за покриване на недостига на средства.
В края на октомври натрупаните средства във Фонда са в размер на 2 милиарда и 110 милиона лв. От тях 1 милиард и 540 милиона лв. са инвестирани в депозити в БНБ, а 570 милиона лв. са инвестирани в български ДЦК. Според директора на фонда Росен Николов, който бе изслушан от парламента миналата седмица, недостигът на средства, който трябва да бъде покрит в случай на изплащане на влогове в КТБ, е в размер на около 1. 7 млрд. лева. Според БНБ тази сума е 1.6 млрд. лв.
Не са изключени сделки с цел разделяне на депозити до размера на гаранцията, които могат да увеличат размера на гарантираните депозити и да поставят ФГВБ в позиция да изплати по-голяма сума на гарантираните влогове, се казва още в доклада на Николов.

Фондът е спрял да купува ДЦК, в резултат на което портфейлът му е намалял от 917.82 милиона лв. (44% от целия портфейл) в края на май 2014 г. до 570 милиона лв. (27% от целия портфейл) в края на октомври 2014 г. За да не се стигне до повишаване на лихвите, той не продава и няма да продаде портфейла си ДЦК, а вместо това са водени разговори с местни и чуждестранни банки за сключване на обратни репо-сделки. Сумата на заявения индикативен обем от всички банки надхвърля пазарната стойност на портфейла от ДЦК на фонда. Според Николов с обратни репо-сделки с местни и/или външни контрагенти може да се осигурят ликвидни средства в размер между 85 и 95 процента от пазарната стойност на портфейла от ДЦК.

В резултат от изплащане на гарантираните влогове, в банковата система ще се влее допълнителна ликвидност в размер между 1.500 млрд.лв. и 2 млрд.лв., в зависимост от това дали Фондът ще сключи обратни репо-сделки за набиране на ликвидност срещу ДЦК от портфейла с местни или чуждестранни банки, показват неговите изчисления.

Фондът очаква, че ще бъде в състояние да изплати получените заеми с постъпленията при разпределение на средствата от осребреното имущество от масата на несъстоятелността дори при най-неблагоприятния сценарий. Но ръководството му изрично изразява притеснения си за дългия период на специален надзор и сделките (цесии), които са сключвани по време на същия. Възможно е такива сделки да доведат до увреждане на масата на несъстоятелността и Фондът да не успее да се удовлетвори в производството по банкова несъстоятелност в размерите, в които очаква.

Откъде ще дойдат парите?

Що се отнася до вариантите за финансиране на недостига от средства за покриване на гарантираните влогове, те са – заем от държавния бюджет, заем или емисия облигации на вътрешния пазар, обезпечени с държавна гаранция и външен синдикиран заем от международни банки, обезпечен с държавна гаранция.

Проведени са разговори с три местни банки за участие в качеството на мениджъри при структуриране на емисия облигации на Фонда. Необходимо условие за успешно пласиране на емисия облигации, издадени от ФГВБ, е промяна в Закона за държавния бюджет за 2014 година, която да осигури възможност да бъде предоставена държавна гаранция.

Съвместно с Министерството на финансите са разгледани възможностите за емитиране на държавен дълг с цел финансиране на целия или част от недостига. Размерът на необходимото директно финансиране от държавния бюджет е между 700 милиона лв. и 1,700 милиона лв.

Има заявен индикативен интерес за предоставяне на синдикиран заем от две международни банки в размер до 400-500 милиона евро.

Ако бъдат приетите в промените в закона за бюджета, ще бъде емитиран държавен дълг в размер до 1. 7 млрд. лв., с постъпленията от който да бъде финансиран недостигът на средства във Фонда.

За да се предотврати опасността от изпразване на фонда след изплащане на гарантираните депозити в КТБ и/или ТБВ може да се договори стендбай кредитна линия с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Едно от условията за сключване на споразумението с ЕБВР е издаването на държавна гаранция, която ще бъде активирана, в случай че средствата, предвидени в споразумението, бъдат използвани. Очаква се отговор на МФ по това.

До този момент не е вземано решение за увеличаване на вноската на банките във фонда.

Нов държавен дълг

Планираният с актуализацията нов държавен дълг е в размер на 4.5 млрд. лева, но е вероятно парламентът да одобри по-малка сума. Тук се включва и покриване на допълнителния бюджетен дефицит от 1.8 млрд. лева. Необходимата за изплащане на гарантираните влогове в КТБ сума е до 1.7 млрд. лева*.
Друга част от новия дълг се дължи на депозита за 1.2 млрд. лева в ПИБ, като е вероятно той да не бъде погасен изцяло и 900 млн. лева да бъдат рефинансирани (с нова емисия). Това означава, че необходимият нов държавен дълг е от 3.3 до 4.4 млрд. лева. Ако депутатите одобрят по-нисък размер на бюджетния дефицит, той може да се понижи до 4 млрд. лева.

Сроковете имат значение. До този момент няма насрочено заседание на временната бюджетна комисия за разглеждане на актуализацията на бюджета. Ако проектът се разгледа максимално бързо (а това не е много вероятно, тъй като е спорен), първата дата за извънреден аукцион е 24 ноември.
Предвид кратките срокове организирането на облигационна емисия става по-трудно.*

В обобщение: Ако бъдат изплатени 3.6 млрд. лева (на вложители на КТБ) и банките купят нови ДЦК 1.3 млрд. лв. (за 700 млн. лв. и 570 млн. лв. от Фонда) плюс необходимостта да се финансира оставащия бюджетен дефицит, се получава нетно вливане на ликвидност от над 500 млн. лв. Ако парламентът гласува по-малък дефицит/по-малък нов държавен дълг, то притокът на пари към банките ще нарасне. Има идея да не се бърза с новия държавен дълг, а средствата за покриване на недостига във ФГВБ да се вземат от фискалния резерв, но това не може да е много голяма отсрочка, тъй като бюджетът е изправен пред големи плащания през юни. Дотук не сме включили удължаването на държавната помощ за ПИБ. Някой може да възрази, че това не е изтегляне на ликвидност, а само превъртане на дълга. Но банките вероятно не са планирали по този начин паричните си потоци, така че ефектът върху пазара е подобен на изтегляне на ликвидност. Остава неясно и каква част от хората и бизнесът, след като получат парите си след изплащане на гарантираните депозити, ще ги оставят на депозит или ще ги превърнат в други активи.

Освен това КТБ трябва да продаде ДЦК за над 100 млн. лв., за да се разплати с общините.

* Допълнен. На 7 ноември шефът на ФГВБ Росен Николов съобщи, че са водени преговори с две банки да бъдат осигурени 500 млн. евро. Според него сумата на гарантираните депозити в КТБ не е 3.7 млрд. лева, а 3.6 млрд. лева.