Заемът за гаранционния фонд е лош предвестник

Влади Горанов

Решението на парламента да одобри държавна гаранция в размер на 600 млн. евро по два заема в полза на Фонда за гарантиране на влоговете в банките добавя нов щрих към растящата склонност на българското правителство да решава проблеми чрез дългове. То бе и своеобразен тест за възпиращата роля на българския парламент, гражданско общество и медиите срещу решения, които не са в обществен интерес. Тестът не бе преминат – с изключение на няколко гласовити депутата, които привлякоха внимание към темата, мнозинството одобри новия дълг, без да задава въпроси.

Това не е изненада – миналата година финансовият министър Владислав Горанов упорито твърдеше, че са му нужни 16 млрд. лева нов заем за рефинансиране и депутатите – след малко срещи при закрити врати, повярваха в тези сметки (неверни). Затова е разбираем опитът на МФ да продължи да търси лесното решение, след като предложенията му не срещат съпротива или поне смислена критика.
Наистина заемът за Фонда за гарантиране на влоговете не води до нов държавен дълг, а само такъв с държавна гаранция. Наистина държавният дълг е 30%, което все още е устойчиво ниво и е по-ниско от задълженията на повечето страни в ЕС. И да, лихвите в момента са безпрецедентно ниски, което изглежда създава изкушения за финансовите министри.

Но има най-малко три проблема:
Първо, и този път държавата не е изчерпила всички възможности да запълни финансовите дупки, преди да поиска от парламента да одобри поредното натрупване на дълг. В конкретния случай – заемът за ФГВБ бе взет, за да се капитализира фондът, който бе почти изпразнен след като покри гарантираните влогове в КТБ. Имам сериозни съмнения, че властите – не толкова МФ, колкото правоохранителните органи и законодателят, са направили всичко възможно, за да се възстановят парите, похарчени заради КТБ.
В момента ФГВБ има задължения към МФ в размер на 1.7 млрд. лева, които той може да покрие частично с двата заема (преди или след стрес тестовете). Но откъде фондът ще върне парите на новите си кредитори съгласно погасителния план? Очевидно той не може да разчита само на периодичните вноски на банките, без да застраши способността си да изпълнява ролята, с която е създаден. За целта синдиците на КТБ трябва да съберат достатъчно от активите, раздадени като кредити на близки и далечни компании. Но колко е достатъчно? Според доклада на AlixPartners събираемата сума в едногодишен период – тоест до септември 2016 г., е 800 млн. лева. Дали синдиците ще съберат повече зависи от изхода на битката за БТК. С оглед на събраното до момента и 800 млн. лева са оптимистичен сценарий, но да допуснем, че те постъпят в имуществото на КТБ докато дойде време да се върне новият заем (2025 г.). Банката разполага с поне 600 млн. лева под формата на ценни книжа (налага се да гадаем точно колко, тъй като тя спря да публикува отчети), а предстои да продаде и дела си от ТБ „Виктория“. Така ако не през тази, то през следващите години синдиците може би ще върнат на фонда примерно 800 млн. лева (ФГВБ не е единственият, комуто банката дължи пари). Възстановяването на пълната сума на държавно гарантирания заем, както и на остатъка от заема на МФ обаче е бъдещо несигурно събитие.
Разбира се, няма как парите от заема да бъдат похарчени във връзка с предстоящите президентски избори, както смело твърди депутатът от БСП Румен Гечев, но опасенията му, че бюджетът ще бъде засегнат, не са безпочвени.
След като няма сигурен източник за връщане на двата заема в пълен размер, то тежестта ще падне върху банките, чиито вноски захранват фонда. Ако те не я поемат, има риск от активиране на държавната гаранция, което ще увеличи още задълженията на държавата. А те и без друго растат с темпове, които надхвърлят ръста на икономиката.

Второ, тегленето на нови заеми не е само, за да се покрият натрупаните бюджетни дефицити. То е свързано със създаването на буфери и като се има предвид, че МФ знае повече от нас за състоянието на държавата, тази растяща склонност към трупане на кеш тревожи. Неотдавна управителят на БНБ Димитър Радев заяви по повод на стрес тестовете, че е на разположение буфер (над необходимия фискален резерв) от 5 млрд. лева. МФ се презапасява и заради множеството дела, водени срещу държавата. На крачка от популизма, но не много далеч от истината, това може да се интерпретира така – теглим заеми, за да плащаме чужди грешки и регулаторни провали.

Бързият ръст на държавния дълг е само един повод за тревога. Другият е, че все още умереното му ниво (29% от БВП към април 2016 г.) не отразява всички ангажименти на държавата. Възможни са много неблагоприятни развития, които биха довели до взривно нарастване на държавния дълг. Това е свързано с т. нар. квазифискални дефицити.

Именно това е най-важният въпрос в момента и заемът за ФГВБ е само повод да го поставим.

Темата не е напълно нова. Международните институции често предупреждават, че квазифискалните дефицити, натрупвани от държавните предприятия или генерирането на дефицити по сметките на общините може да предизвикат неблагоприятни фискални последици. Такъв източник на несигурност са проблемите на БДЖ, както и неотшумялата заплаха, че може да се наложи спасяване на НЕК. Въпреки че БЕХ успя да договори заема и да се разплати с ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3, недостигът в системата не е изчистен, само преразпределен. (виж тук).
Освен това висят поредица дела срещу държавата, която е съдена за минали решения в енергетиката – от делото на „Атомстройекспорт“ заради спиране на проекта за АЕЦ „Белене“ до делата, водени от ЕРП.
Източник на бюджетни дефицити с отложено действие са проблемите на общините и НОИ. Програмата за „безплатно“ саниране на жилищни блокове на стойност 1 млрд. лева – както е записано в постановление на МС от 2015 г., в крайна сметка също ще бъде платена от държавния бюджет, а ББР е само транзитна гара.

Всички хитроумни схеми рано или късно се озовават на опашката за още държавен дълг.

Защо бюджетът тегли заеми, когато има излишък

Влади Горанов

Решението на МФ да се завърне на пазарите с емисия на дълг в размер на 150 млн. лева събуди подозрения. Това се случва на фона на излишък в бюджета и близо 11 млрд. лева фискален резерв.

Тези подозрения са леко преувеличени, но още по-преувеличени са хвалбите с преизпълнението на бюджетните приходите и борбата с контрабандата.

Наистина бюджетът отчита излишъци (601 млн. лева до края на август), но тези излишъци намаляват прогресивно от май насам, когато бяха 1.09 млрд. лева. Тоест имаме три месеца с бюджетен дефицит. Ако тези стойности се запазят до края на годината, то натрупаният излишък ще се изчерпи.

По-вероятно е да се стигне до дефицит за цялата 2015 г., тъй като традиционно в края на годината се правят големи разходи. Например, през периода септември-декември 2014 г. са натрупани дефицити в размер на 2.4 млрд. лева, тоест по-голямата част от дефицита за цялата миналата година от 3 млрд. лева (това няма общо с изплащането на гарантираните влогове в КТБ). Само през декември 2014 г. разходите на правителството скочиха от 2.5 млрд. на 4.1 млрд. лева.

Едно от обясненията за това бе опитът на МФ да изтегли разходи в рамките на 2014 г., която се води предимно на сметката на предходното правителство – например, чрез предплащане  капиталови разходи или връщане на данъчен кредит. Това осигури летящ старт през 2015 г.

Друга традиционна причина за големите разходи в края на годината са бонуси и други задържани плащания (буфери). Тази година обаче натискът да се одобряват разходи през декември дори ще бъде по-голям, тъй като изтича срокът за разплащане на проекти от стария програмен период.

В закона за бюджета e предвиден дефицит от 2.49 млрд. лева. Много е вероятно да се доближим до тази стойност именно заради еврофондовете. Както economix.bg вече писа, проектите, които не бъдат приключени тази година, или ще трябва се финансират от бюджета, вместо от еврофондове, или да бъдат фазирани – тоест прехвърлени в следващия програмен период, ако ЕС се съгласи. Първото се отнася предимно до транспортни проекти (виж списък на проектите под риск да бъдат финансирани от бюджета), второто включва пречиствателни станции. Голямо забавяне има и при земеделските проекти.

Това засяга бюджета по два начина – от една страна натискът да се усвояват пари ще нарасне до края на годината – както заради съфинансирането на проекти от страна на националния бюджет (средно 20%), така и заради авансирането на разходи. България предплаща сертифицираните разходи и после се чака те да се възстяновят, което ще стане през 2016 г. От друга страна, забавените проекти (цитираните пътни проекти) изобщо няма да се платят от ЕС, а от националния бюджет, което ще засегне и дефицита през 2016 г. (въпреки че тогава ще се възстановяват авансираните през 2015 г. средства). Няма яснота за мащабите на тези рискове, тъй като въпросът не е коментиран от МФ.

бюджетНа следващо място, данните за изпълнение на бюджета на месечна база ясно показват точка на пречупване. Ако разгледаме само първичното салдо, за да елиминараме влиянието на дълга, то е очевидно, че през последните месеци има по-лошо изпълнение отколкото при правителството на Пламен Орешарски.

Големият принос за бюджетния излишък е на месеците март и април, което само отчасти се дължи на данъчната кампания (в по-голяма степен причината са постъпления от ЕС). Всъщност по-голямата част от ръста на данъчните приходи е формиран през януари и юни, ако се елиминира това, то увеличението на приходите слабо надхвърля ръста на икономиката.данъци

Следователно перспективата за дефицит от 2.49 млрд. лева, както е по закон, не бива да се изключва.

Погледнато от тази позиция, фискалният резерв, който към края на юли е 10,7 млрд. лв. (без вземанията от ЕС) вече не е толкова голям. На база на данните на БНБ и предварителния отчет за осемте месеца, може да се предположи, че в края на август той е бил около 10.6 млрд. лева. Тук се включват почти 800 млн. лева в банките (вкл. ПИБ).

Но до края на годината предстоят падежи за 1.89 млрд. лева, в това число 1.1 млрд. лева през септември. Други 427 млн. лева трябва да се платят през януари и е сигурно, че Владислав Горанов ще задели пари за тях предварително.

Ако добавим очаквания бюджетен дефицит, става ясно, че фискалният резерв пак ще е с почти 1 млрд. над минимума, заложен в закона за бюджета. Защо тогава МФ не отмени емисиите ДЦК, както направи по-рано през годината.

Има поне две обяснения (освен ниските лихви). Първото е свързано с т. нар. Фонд на фондовете. Дружеството, което ще управлява финансовите инструменти по европрограмите, бе създадено през юли. Към него до 2020 г. ще бъдат насочени 777 млн. евро от различните оперативни програми – от типа на Джесика, Джеръми, но този път ще има такива фондове и към регионалното и транспортното министерство. Това са пари на ЕС, но е вероятно да има национално съфинансиране (само по ОПИК то е 104 млн. лева). МФ е пестеливо на подробности, включително за процедурите за избор на финансови посредници и говори най-общо за хоризонтални принципи и икономии от мащаба. Фондът бе учреден, но още не е вписан в регистъра и не можем да видим устава му.

Другото вероятно обяснение е по-техническо. Дори при излишъци МФ трябва да поддържа достатъчно емисии ДЦК на пазара – от една страна, за да облекчи управлението на потрфейли на фондове, а от друга – за да позволи на банките да обезпечат депозитите на общините. По последни данни вътрешният дълг в ДЦК е на стойност 8.3 млрд. лева. След погашенията през септември, той ще с над половин милиард по-малък отколото преди една година. А през това време активите на пенсионните фондове растат. (Отделен е въпросът доколко е оправдано да се влагат бъдещите пенсии в актив с доходност от 0,49%, по-малка от таксите.)