500 млн. от ЕИБ подкрепят европроекти

Евро

Правителството одобри структурен заем от Европейската инвестиционна банка в размер до 500 млн. евро.

Отпусканите пари са за проекти до 2020 г. и ще подпомогнат националното съфинансиране по проектите, реализирани чрез еврофондовете.

Финансираните проекти са насочени към развитието на железопътната и пътна инфраструктура, интегрирането на националната транспортна мрежа с тази в Евросъюза, подобряването на системите за управление на водите и отпадъците и постигането на устойчив икономически растеж.

Средствата от ЕИБ частично ще покриват българския принос във финансиране изпълнението на мултисекторни и инвестиционни схеми по оперативните програми в областта на транспорта, включително градски такъв, околна среда, както и избрани транспортни схеми, одобрени в рамките на механизма за свързване на Европа. Предвидена е възможност за ползване на средства от заема и за останалите оперативни програми по искане на правителството на Република България след анализ и одобрение от Европейската инвестиционна банка.

Срокът на заема е 25 години със 7-годишен гратисен период, като е предвидена възможност за средносрочно и дългосрочно погасяване от централния бюджет. Средствата ще бъдат усвоявани максимално на 20 транша, като максималният размер на всеки транш е 25 милиона евро. Предвидена е възможност за авансово усвояване на част от средствата от заема с първия транш, като максималният му размер не може да увеличава 30% от общия размер на заема. Молби за отпускане на средства ще може да се изплащат до 30 август 2023 година, а средствата ще се усвояват до 31 декември 2023 година.

ГЕРБ иска служебният кабинет да вземе заем за банки и строители

Борисов

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов внесе в деловодството на Народното събрание проект за решение, който дава пълномощия на служебното правителство да договаря заеми, без да е ясно в какъв размер и при какви условия. Ще има последваща ратификация от парламента.

Явор Куюмджиев и Атанас Мерджанов от БСП коментираха, че това противоречи на Конституцията. Според Мая Манолова бланкетното разрешение за нов заем е като да се даде генерално пълномощно на несъществуващ субект. Тя заяви, че Коалиция за България ще отнесе въпроса до Конституционния съд.

Предстоят промени преди второ четене на закона за актуализация на бюджета, стана ясно по време на обсъждането му на първо четене. „Подкрепяме тази актуализация (в закона за държавния бюджет – бел. ред.), за да може на първо и второ четене да се отстранят някои неща, за които ще търся консенсус, ако БСП си подкрепи правителството“, заяви Бойко Борисов.

По думите му трябва да се запишат парите за еврофондовете, общините, да се вкара, че служебното правителство може да сключва договори с институции, да докарат експерти да оздравят БНБ.

„Да се вкара, че служебното правителство може да подписва договори с институции – Европейската комисия, Европейската централна банка, Международния валутен фонд. Служебното правителство трябва да има възможност да взима пари, ако ситуацията в държавата през септември го изисква“, обясни още Борисов.

От последвалите изказвания остана впечатление, че искането на извънредни правомощия е заради разплащанията с изпълнители по европроекти, но и заради сума за банките, различна от необходимото за КТБ.

Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев призова да се дадат 200-300 млн. лева за разплащане със строителите и направи много неясно изказване за необходимите буфери заради банките.

„Не можем да оставим финансовата система без буфери, защото не знаем при тези наши отношения колко месеца ще ни трябват, за да съставим правителство“, заяви Йордан Цонев . „Дългът от 3.4 млрд. целият е за повишаване на дефицита и за стабилизиране на банковата система“. Ще отидат минимум 1.7 млрд. лв. за покриване на депозити от КТБ каза той, без да е ясно дали има предвид обявяване на КТБ в несъстоятелност.

Той също така не обясни къде ще отидат още 1 млрд. лева от общо 3.4 млрд. лева дълг (без сумата за покриване на допълнителния дефицит). Никой не е обяснил официално къде са средствата от извънредния аукцион, с който трябваше да се овладее ликвидната криза в ПИБ, след като премиерът Орешарски каза, че не се е наложило да бъде използван. В интервю на финансовия министър Петър Чобанов за „Банкеръ“, се казва, че правителството държи на депозити в банки при 2% лихва 1.3 млрд. лв. Има информация, че не става дума само за ПИБ, а за банка, която кредитира активно компании, свързани с Делян Пеевски. Падежът на този депозит е през ноември.

„Фразата „Ще строим „Южен поток“ въпреки Брюксел“ дотук ни струва 1 млрд. лева“, заяви още Цонев по повод на спирането на еврофондовете (ОП „Околна среда“ и ОП „Регионално развитие“), с което става първият представител на властта, който обвързва замразяването на средства със спорния газопровод.

Лиляна Павлова от ГЕРБ обясни, че сумата, която трябва да се предвиди за разплащане със строителите по спрени проекти може би ще бъде 500 млн. лева, а може би 1 млрд. лева. Имам опасения, че ЕК няма нагласа да отпусне отново тези средства, каза тя. Числото ще се изчисти преди второто четене. Тя посочени, че 1 млрд. лева е сумата, неплатена за извършена работа, заради което строителите спряха дейност, а още работа за още 1.7 млрд. лева трябва да се извърши. Независимо кога Брюксел възобнови плащанията, България има ангажимент да разплати тези средства за сметка на държавния бюджет и ако не го направи, трябва да върне всички пари, каза Павлова.

Цонев се опита да оправдае искането да се дадат права на служебното правителство да договаря заеми с това, че за вътрешни заеми не се иска ратификации от парламента, но не стана ясно какво точно има предвид.

По-рано Народното събрание одобри на първо четене актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тя предвижда увеличаване на разходите с 225 млн. лева, в това число 200 млн. лева за болниците.

По време на дебатите стана ясно, че разходите на болниците се дължат растат с 26 млн. лева месечно в сравнение със същия период на миналата година. Най-много – с 19%, са се увеличили разходите за лекарства и медицински изделия.

Няма да се реализира обаче другата идея на ГЕРБ и президента Росен Плевнелиев – смяната на управителя на БНБ. Борисов обясни защо се е отказал от това така: „Рискът да гласуваме управител и подуправител между ГЕРБ и ДПС е огромен политически риск. Би се приело много тежко от обществото, партията не би си го позволила. Затова след изборите новото мнозинство да си избере управител и подуправител“, каза той , цитиран от „Фокус“. ГЕРБ сондираше възможността да се избере като управител на централната банка подуправителя Калин Христов.