БАН: По-малко длъжници с по-големи кредити

БАН

През 2013 г. по-малък брой длъжници обслужват почти идентичен обем брутни кредити и изпитват доста по-сериозни затруднения спрямо 2009 г, показва проучване на Българската академия на науките. Средният размер на задължения се повишава от 13 914 лв. през 2009 г. на 20 266 лева.

кредитиНивата на „лошите кредити“ на домакинствата от около 5-6 на сто през първия изследван период сега са 18-19 на сто. Макар че опасността от масово кредитно свръхзадлъжняване на българското население е отминала, се очертава една сравнително по-малка група от длъжници, при които е налице свръхзадлъжняване.
Съществува отчетлива тенденция за изразено покачване на продължителността на закъсненията при обслужването на кредитните задължения в сравнение с 2009 г., откогато е предишното проучване на БАН. Негативните тенденции са особено изразени при жилищните ипотечни кредити.

Окзаемоло 30% от проблемните кредити са на софийски длъжници. Ярко се откроява ситуацията в областните градове, където се генерират 42% от нередовно обслужваните задължения. Данните показват, че кредитирането като цяло спрямо 2009 г. бележи много по-сериозен спад в София, отколкото в областните или в малките градове. Всеки четвърти проблемен кредит, уловен от изследването, произхожда от малките градове в България.

Изследването констатира силно негативни нагласи на българите към ползването на кредитни продукти. Според проучването, което е обхванало 1000 граждани, 58% от респондентите заявяват, че „при никакви условия не биха прибегнали до кредит“. Не е изненада, че оценките за банките не са ласкави. 75,9% от всички анкетирани смятат, че условията за отпускане на кредити от страна на банките са прекалено тежки. Почти 4 от 5 анкетирани са „напълно съгласни“, че лихвите и разходите по обслужването на кредитите са прекалено високи. Трима от четирима одобряват държавна намеса и контрол в политиката на кредитиране на банките. А 2/3 от анкетираните намират процедурите по отпускане и изплащането на кредити като изцяло непрозрачни от страна на банките, както и че банките не са коректни в поднасянето на информацията по отношение на кредитните продукти.кредити

Голямата част от ползвателите на кредити са домакинства, които не разполагат с висок финансов ресурс. Около 1/3 от домакинствата-длъжници декларират наличие на средномесечни суми от порядъка на 600-1000 лв., а доходите на друга 1/3, след приспадането на данъци, осигуровки, кредитни вноски, такси и др., са в диапазона от 1000 до 1500 лв. В голямата си част това са 3 и 4-членни домакинства, в които често има поне един подрастващ под 18 години.кредити

Въпреки че кредиторите са подобрили чувствително оценката и индивидуализацията на риска и са намалили значително едностранните промени по кредитните споразумения в сравнение с 2009 г., подобни практики все още съществуват и са фактор за изпадане на длъжниците в състояние на неплатежоспособност, твърдят икономистите.

Аведностранна промянаторите отбелязват високите такси, които създават допълнителни трудности за регулярното обслужване на кредитите. За едногодишни потребителски кредити (в левове) тези допълнителни достигат до 30% от кредита, подчерта проф. Гарабед Минасян.

Паралелно с негативните нагласи на потенциалните кредитоползватели и намаленото търсене на заеми при сегашните условия, сме свидетели и на завишени изисквания към потенциалните кредитоползватели от страна на кредитиращите институции. Може да се твърди, че кредитирането на домакинствата в България се намира в ситуация на замръзване. Според учените кредитирането все по-малко е фактор за икономически растеж.