Как Путин се върна в главната роля

Путин и Обама

Хладното споразумение между Владимир Путин и Барак Обама за съобразяване на действията им в Сирия е повратна точка не само за гражданската война в страната. Часове след ключовата среща в Ню Йорк, Москва започна военни удари над цели на Ислямска държава в Хомс (според американски военни всъщност срещу бунтовниците, които са срещу Асад) и иззе инициативата в региона. По време на срещата, която силно напомни епизод от третия сезон на „Къща от карти”, Обама и Путин гледаха в различни посоки пред камерите и изобщо поведението им беше политическа вариация на руското „пия, но с отвращение“.

Американската позиция остава доста двусмислена и това накара Гари Каспаров – известен критик на Кремъл, да заяви, че Путин има танкове в Украйна, изтребители в Сирия и Обама във Вашингтон.

Ангажирането на Русия с конфликта слага края на това, което Ройтерс сполучливо нарича прокси войни и води до по-сериозно ангажиране на великите сили (без Китай) с конфликта. Подготвя се съхопътна операция на армията на Асад, като стотици ирански войници вече са на терен, за да го подкрепят, а „Хизбула“ също се подготвя да се включи, твърди агенцията. Великобритания предстои да гласува включване във въздушните удар срещу Ислямска държава в Сирия, както това направи Франция.
Каква е дългосрочната цела на Путин е въпрос с повишена трудност, но е съмнително, че намесата ще доведе до блиц криг.

За разлика от намесата в Украйна, тази война извика спомена от Афганистан и е първи опит на Русия до увеличи с военни средства стеснената й зона на влияние след разпадането на СССР.

Как се стигна дотук?

През лятото на 2015 Путин предприе серия резки дипломатически ходове, които върнаха Москва на международната сцена и я превърнаха в неизбежен влиятелен посредник в Близкия изток, коментира FT.

Руският президент се появи ту в ролята на своенравно влиятелно лице в конфликта в Украйна, непосредствен участник в ядрената сделка с Иран, обединител на незападните държави и накрая – предполагаем военен спасител на режима на Башар Асад.

Подобна тактика може да не е равносилна на мъдра дългосрочна стратегия. Но сега дипломатите са в недоумение как да й отговорят. „Руснаците разиграват всички нас, предполага дипломат от съседна на Сирия страна. Те ни отвличат от Украйна, поддържайки Асад и призовавайки за противодействие на „Ислямска държава” и всичко това по време на изявите на техния президент в Ню Йорк (по време на Общото събрание на ООН)”

Ето как Русия се превърна от парий в основен играч:

Хладен прием
7 юни

По време на срещата в Елмау лидерите на Г-7 излязоха с по-сериозно от очакваното предупреждение към Русия по повод на Украйна. Това бе сигнал, че икономическите санкции срещу Русия ще останат и дори ще се разширят, ако страната засили военната поддръжка за сепаратистите в източна Украйна. На 24 юни ЕС продължи санкциите, подтиквайки Кремъл да удължи забраната за внос на храни от западните страни.

Путин и неговите приятели: от Уфа до Иран
10 юли

По време на двудневния шумен прием за ръководители на незападни страни в Уфа, включително БРИКС, Путин изгря в компанията на световни лидери – от китайския Си Дзинпин до иранския, Рухани.
Дни по-късно Русия стана една от шестте държави, постигнали историческо споразумение по иранската ядрена програма.

Ескалация в Украйна
10 август, 20 август

Най-големият артилерийски обстрел в източна Украйна от февруари. На 17 август Путин посети Крим. Военни сблъсъци около Мариупол и Горловка.

Разведряване в Украйна
25 август, 1 септември

Избликът на насилие в източна Украйна провокира дипломатическа активност. Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Петро Порошенко – лидерите на Германия, Франция и Украйна се срещнаха в Берлин, без да канят Путин, което се възприе като предупреждение. След това френският и германският лидери в телефонен разговор призоваха Путин към прекратяване на огъня. Реакцията се оказва неочаквана. 11 септември става първият ден от почти 18 месеца в източна Украйна без обстрел.

Путин разиграва сирийската карта
2, 4 септември

Увеличаването на руската военна мощ в Сирия, извършващо се в продължение на няколко седмици, накрая става обществено достояние. След разговор с президента на САЩ Барак Обама Путин призовава за създаване на международна коалиция срещу екстремистите в Сирия. Междувременно американските чиновници започват да изразяват тревога по повод на руската военна база и новото оборудване, доставяно в Сирия. Това се разглежда като проява на сила в нестабилния район, където политиката на САЩ плува по течението, а доминиращата роля на САЩ се поставя под съмнение. Това кара САЩ и неговите съюзници да отстъпят, оставяъки дипломатите да гадаят за дългосрочните намерения на Русия.

САЩ се оплакват, но са принудени да участват
6, 20 септември

Държавният секретар на САЩ Джон Кери звъни отново в Москва, а също така моли Гърция и България да блокират преминаваненто на руски транспортни самолети. Русия потвърждава военната си подкрепа за Сирия и прехвърля десетки изтребители. В края на краищата Вашингон отстъпва пред руските искания за преговори, а руският и американският министри на отбраната разговарят за първи път от година.

Северен поток 2
10 септември

„Газпром” се споразумя за удвояване на капацитета на „Северен поток” с 55 млрд. куб метра. Това е почти една трета от сегашните доставки за Европа.

Речта в ООН
28 септември

По време на първата си от десетилетие поява в ООН Путин привлича всеобщо внимание. В своята реч той критикува интервенционизма на САЩ, като заяви, че военните неуспехи в Ирак и Либия са оставили след себе си властови вакуум, който сега се запълва от екстремисти и терористи. „Разбирате ли сега какво се натворили?”, пита Путин. Докато той нарича Асад легитимен лидер на Сирия, Обама го осъжда като тиранин. Двамата провеждат доста гневна среща, на която Белият дом се съгласява с голяма неохота.

Възобновяване на преговорите за Украйна
2 октомври

Путин, Меркел, Оланд и Порошенко ще се срещнат в Париж, за да обсъдят Минското споразумение за прекратяване на огъня.
Това съвещание е възможност за Путин да обърне политическото мнение в Европа към облекчаване на санкциите до края на годината.

Загадката на Путин

Владимир Путин

Руският президент Владимир Путин за последно се появи пред журналисти на 5 март, когато прие италианския премиер Матео Ренци. Отсъствието му поражда спекулации.

„РБК дейли“ е разтревожен, че Владимир Путин не се е появявал на публични места и кремълският сайт съобщава със задна дата и за срещи отпреди почивните дни. Кремъл настоява, че президентът е здрав, предаде БТА. След това Путин имаше само една публична среща – на 8 март сайтът на Кремъл информира, че президентът е разговарял с жени, чиито деца са постигнали успехи в различни сфери, и ги е поздравил по случай празника. Всъщност обаче тази проява бе записана предварително от личния оператор на държавния глава, съобщи за изданието участник в срещата. Според него, президентът направил добро впечатление на жените, но изглеждал уморен. Всекидневникът изброява „само непублични срещи“ с участието на Путин от 6 март нататък. Кремълският сайт твърди, че на 10 март президентът е разговарял с един от сибирските губернатори, но близки до Кремъл източници на „РБК дейли“ заявяват, че на този ден въпросният служител не е идвал там. На 11 март президентската пресслужба информира за среща на държавния глава с друг губернатор, но местно издание бе съобщило за нея още на 5 март, пише всекидневникът.

Някои медии се вгледаха в детайлите от публикуваните официални снимки на сайта на Кремъл, за да открият, че на последните настолният календар на Путин показва една и съща дата и тя е едноцифрено число (тоест срещите са били най-късно на 9 март и няма как да се е срещал с губернатори на 10 и 11 март).

По-късно ТАСС разпространи снимка на президента Владимир Путин по време на срещата му с председателя на руския Върховен съд Вячеслав Лебедев на 13 март.

Отлагането на срещите на Путин възкреси древното изкуство на „кремлинологията“ за разгадаване на нещата, които се случват по руските политически върхове. Руският президент Владимир Путин се очакваше да участва в Евроазийската среща на върха в Астана днес с президентите на Беларус и Казахстан. Той трябваше да присъства и на подписването на договор с лидера на Южна Осетия в Москва вчера. И двете събития бяха неочаквано отменени. Първото съобщение дойде от Казахстан и в него се казваше, че Путин е болен. Руснаците бързо потвърдиха отлагането, но отрекоха, че президентът им е болен. Президентският говорител Дмитрий Песков всъщност отбеляза, че в случая не се касае за болест. Отлагането на второто събитие бе съобщено от руската информационна агенция „Взгляд“, която предположи, че програмата на Путин е „претоварена“. Това остави открит въпроса защо срещите бяха отменени.

Президентите обикновено не отменят срещи на върха и подписвания на договори. Той обаче го направи. След това направи впечатление, че програмата му за последната седмица е изненадващо лека със срещи, обявявани едва след като са се състояли. В разгара на слуховете Кремъл публикува снимка на Путин от среща с губернатора на (руската република) Карелия.

Това, което знаем, са три неща. Първо, отлаганията бяха странни. Второ, твърденията, че той не е болен, също бяха странни. Трето, Кремъл не направи нищо, за да разсее опасенията за състоянието на Путин. Руснаците сякаш трябваше да разберат, че никой не се опитва да разсее опасенията им; Отричането, че той е болен, без да се дава алтернативно обяснение за отменените срещи, също изглеждаше странно.

Когато нямаш представа какво става, както е в нашия случай, започваш да обръщаш внимание на всяко нещо, което изглежда странно.

Най-доброто, което можехме да направим, бе да обърнем внимание на съобщение отпреди два дни, че руският военен министър и шефовете на Федералната служба за сигурност и на Федералната служба за охрана бяха заедно в Крим. Присъствието им там не изглеждаше да е свързано с някакво конкретно събитие или военно учение. Не е нещо безпрецедентно тримата да отсъстват едновременно от Москва, но присъствието им в особено чувствителен район като Крим не можеше да не породи спекулации.

Друго странно нещо е, че Константин Ремчуков, главен редактор на „Независимая газета“, която е собственост на „Газпром“, писа в Туитър, че бил повикан навън по време на балетен спектакъл в Болшой театър и му било съобщено, че шефът на „Роснефт“ и висш член на руското политическо ръководство Игор Сечин ще бъде уволнен. „Роснефт“ отрече слуха.

Тези странности нямат никаква ясна връзка с отменените срещи на Путин, освен че са необичайни събития, които нямат достатъчно обяснение и се случват в деликатно време. Това поражда нови въпроси какво точно става в Москва. Една фраза от съобщението на Песков, която особено ни впечатли, бе, че решението за отмяната на срещите е било взето от „ръководството“. Забелязахме, че в стила на старата кремлинология той не каза, че Путин е отменил срещите, а че това е направило „ръководството“. При обичайни обстоятелства бихме подминали тази фраза, но при липсата на друга информация се чудим дали под ръководство следва да се разбират Путин и президентите на Беларус и Казахстан или че някакво различно ръководство взема решенията за програмата на Путин вместо самия Путин.

Когато Сталин почина, съветското ръководство отиде на балет. Там обаче липсваше шефът на НКВД – тайната полиция – Лаврентий Берия. Изглеждаше доста странно, че той не е там. Едно възможно обяснение бе, че Берия не обича балет и то изглеждаше логично. Но беше и невярно. Оказа се, че Берия е екзекутиран и целта на колективното посещение на балет е била да се демонстрира неговото изключване от ръководството, като се анонсира, че причина за отсъствието му е неговата смърт.

В Съветския съюз наблюдателите внимателно следяха такива знаци, за да съдят какво се случва. Кремъл знаеше, че наблюдателите правят това и използваше такива знаци, за да сигнализира за събития, които (съветското ръководство) още не е готово да оповести. Когато Кремъл не желаеше да официализира някои неща, но искаше съветските граждани или Западът да добият някаква представа какво се случва, отсъствието от дадено събитие, това къде застава някакво официално лице по време на парад или конкретното формулиране на определени изявления – всичко това придобиваше огромно значение.

Твърдението, че Путин не е болен, може да е предназначено, наред с други знаци, да подскаже, че той всъщност е болен. Или пък може да показва, че Путин наистина не е болен и отменя срещи по политически причини. Между присъствието на висшите лидери на военните и на разузнаването в Крим и неявяването на Путин на важни и насрочени събития може да няма връзка, но може да има и дълбока връзка.

Принудени сме да се върнем към много стари методи, за да се опитаме да си обясним какво става, продължава „Стратфор”. Самият този факт придобива важно значение. Но същото се отнася и за факта, че въпросните срещи бяха отменени. Читателите може да си спомнят, че ние сме повдигали въпроса дали Путин може да оцелее след провалите си в Украйна и икономическата бъркотия, пред която е изправен.

Кремъл, разбира се, не може да си затвори очите за тези спекулации и ние бихме очаквали той да полага активни усилия да ни уверява, че всичко върви нормално, за да подчертае, че Путин твърдо държи нещата под контрол. Но този подход в случая не сработи, Кремъл знае това и изглежда съгласен да го остави да не сработи без обяснение. Ние сме озадачени, защото онова, което Путин не би желал, е някой да се усъмни във властта му. Ако допуснем, че той не е болен, то тогава трябва да има друго обяснение за отсъствието му. Не трябва да прибързваме със заключенията, защото те вероятно са погрешни. Но трябва да се признае, че имаме основания да се чудим защо Путин допуска ние и мнозина други да бъдем озадачени.