Добри и лоши образователни модели

свят

Каква е добрата образователна система? Всяка страна разработва собствена система, някои са по-успешни от останалите, съдейки по международните оценки на учениците. Но всичко трябва да се разглежда в конкретен контекст. Примерът на Испания показва, че количеството учебни часове не води до добри резултати. Докладите на Международната програма за оценка на образователните постижения на учениците (PISA) показват по-ниски от средните показатели.

В последния доклад Испания е на 33 място с 484 бала по математика спрямо средно 694 бала за 65-те страни. В останалите науки страната е на 29 място, а по разбиране на текст – на 31-во.

Аналогична ситуация се наблюдава в Швеция, Великобритания и Германия, докато в азиатските страни продължава небивалият възход. Франция, чиято образователна система винаги е предоставяла равни възможности и се ползваше с голям авторитет, също не отбелязва подобрение, макар че показателите са по-добри. През периода 2003-2012 г. Франция пада с 16 бала по математика и разбиране на текст. Но в същото време повишава дела на учениците, които завършват средно образование.
Различните правителства се опитват да осъществяват методическа и кадрова реформа, а не законодателни промени, за да върнат славата на френското образование. Характерно за тази система са по-кратките часове и по-малкото домашни.

Една от причините за изоставането на Испания е историческа – допреди 15 години образованието не е универсално и общодостъпно.

И все пак в доклада става дума за страна, която в исторически план не е с добра образователна традиция и грамотността на по-възрастните също е на по-ниско ниво от средното: Само за едно поколение Южна Корея успява да повиши значително образователното ниво, особено на младите, займствайки част от рецептата за успех на Финландия.

Професорът по педагогика Хавиер Мелагрехо разказва за това в книгата си „Благодаря, Финландия”. Страната заделя за образование не повече от съседите си – Швеция и Дания. Те инвестират грамотно, пише Мелагрехо. Той посочва три главни принципа на образователната система – строг подбор и оценка на преподавателите, участие на обществото и семейството и всеобщ достъп до културни ценности.По отношение на приема в педагогическия факултет във Финландия, например, се изисква тест по математика, коментар към текст, умения за работа с хора и артистични способности. На най-добрите учители се зачисляват първите и вторите класове и най-трудните паралелки.

В Южна Корея пък средната заплата на учителите се смята за сравнително висока – 39 000 евро годишно, докато средно за ОИСР тя е 31 000 евро. И в двете страни, това е една от най-уважаваните професии.

Около 20% от испанските ученици завършват средно училище, без да получат зрелостно свидетелство. Във Финландия – едва 5 на сто. В Южна Корея също почти всички завършват с добри оценки.

Дългите ваканции в Испания, където децата тръгват на училище на 15 септември, вървят ръка за ръка с повече учебни часове – 1050 часа годишно, спрямо 856 часа във Финландия.

По данни на ОИСР испанските четвъртокласници отделят по 6.5 часа седмично за подготовка на домашните си.

Сред положителните черти на испанската система пък е еднообразната система на образование, но проблемът е, че това засяга предимно ниските слоеве на системата. Според PISA 2013 г. в Испания има малко ученици с блестящи резултати, а повечето са със средни и лоши.

Според последния доклад, най-добри резултати са отбелязани в Корея. По-високи показатели имат само четири китайски града, но не и държавата като цяло. Успехът на корейските ученици е 554 бала, с 60 бала по-високо от средното в ОИСР. Спрямо Испания това е изпреварване с две учебни години.

„Южна Корея и Финландия са пример за това както еднообразието и високите резултати могат да се допълват”, коментира Хавиер Бонал от Автономния университет на Барселона.

Във Финландия всички ученици в средното училище изучават едни и същи предмети (макар да има и избираеми) и не ги разделят по ниво на знанията, изхождайки от това, че всеки ученик трябва да може да завърши училище. Неотдавна приетият закон за подобряване на качеството на образованието правилно предлага достатъчно бързо да се разделят учениците в гимназиите на две нива по математика в зависимост от техния успех. Учениците с нисък успех, след 14-годишна възраст, се насочват към професионалните училища със съгласието на техните родители. Високите резултати в Южна Корея се дължат на това, че успехът на учащите е под силен контрол, а родителите плащат доста за допълнителни занятия. Там учениците се разделят на групи в съответствие със способностите им. Южнокорейските ученици посвещават много време на четенето. От всички страни в ОИСР най-малко учебни часове имат във Финландия, макар че те имат и домашни.

В САЩ образователната система е различна от тази на страните с високи показатели. „Те имат великолепна образователна система, но там за всичко се плаща. Неравенството е основен проблем, а меритокрацията има голямо тегло”, обяснява журналистката Лола Гарсия-Ахофрин.

Частното финансиране играе ключова роля в САЩ – 31% или два пъти повече от средния показател за ОИСР (16%) не се плаща от държавата. Неотдавнашно изследване на Atlantic Philanthropies и Open Society Foundations показа, че афроамериканските ученици биват гонени от часовете два пъти по-често от белите. Подобно е и положението с латиноамериканците. 43% от децата с латиноамерикански произход и 38% от афроамериканците посещават училища с висока степен на сегрегация, където малцинствата са 90-100% от учениците. Посредствеността на американската образователна система се отличава от престижа на американските университети, които са на челните места в света.

Решителни мерки в това направление предприема правителството на Бразиия, където се наблюдава голямо неравенство в образованието. Страната е сред примерите за напредък в PISA, макар да остава на 58-о място. Образователната система на Бразилия е много по-различна от европейската, на първо място, с това, че голямата ваканция е през зимата. Учи се на три смени – сутрешна, следобедна и вечерна (след 15 години).  Броят учебни часове (800) е по-малък отколкото в Испания , но и процентът на завършващите средно образование (само 58%, в това число само 30% от децата на бедните семейства).

Президентът Дилма Русеф обяви план, според който до десет години делът на бюджета на образование трябва да достигне 10% от БВП. Въпреки че само 17% от бразилците на възраст от 18 до 24 години учат в университет, през десетилетието след 2002 г. броят на студентите се удвои.

„Добрата образователна система не се създава за един час“, коментира Андреас Шлайхер, ръководител на експертите, изготвящи доклада PISA. Промените изискват време.

 

ЮЖНА КОРЕЯ

Инвестиции в образование (% БВП): 5,2
Брой часове в началното училище: 703
Основна заплата на преподавател: 39 000 евро годишно
Брой ученици в клас: 20-30
Дял на частните разходи за образование: 27,3%

САЩ
Инвестиции в образование (% БВП): 5,4
Брой часове в началното училище: 958
Основна заплата на преподавател: 34 300 евро годишно
Брой ученици в клас: 20-30
Дял на частните разходи за образование: 22%

ФИНЛАНДИЯ
Инвестиции в образование (% БВП): 6,8
Брой часове в началното училище: 683
Основна заплата на преподавател: 30 000 евро годишно
Брой ученици в клас: 20
Дял на частните разходи за образование: 2,4%

ФРАНЦИЯ

Инвестиции в образование (% БВП): 5,68
Брой часове в началното училище: 847
Основна заплата на преподавател: 25 000 евро годишно
Брой ученици в клас: 20-30
Дял на частните разходи за образование: 7%

ИСПАНИЯ

Инвестиции в образование (% БВП): 4,58
Брой часове в началното училище: 875
Основна заплата на преподавател: 30 000 евро годишно
Брой ученици в клас: 25-34
Дял на частните разходи за образование: 12%

БРАЗИЛИЯ

Инвестиции в образование (% БВП): 5,8
Брой часове: 900
Основна заплата на преподавател: 15 000 евро годишно
Брой ученици в клас: 20-35
Дял на частните разходи за образование: 15%

Въз основа на публикация във LaVanguardia, Испания

Бедните не могат да смятат

учене

Каква е връзката между богатството на родителите и резултатите в училище? Това е един от централните въпроси на неравенството в доходите и липсата на социална мобилност. Темата, която еconomix.bg следи постоянно, стана повод за ожесточени дискусии през последните дни – след като бе център на дебата в Давос, както и на годишната реч на президента на САЩ Барак Обама за състоянието на съюза. И най-бедните трябва да имат възможност да постигнат успех, каза ръководителят на най-богатата страна в света.

Социалната мобилност е ключовият момент в дебата за неравенството, а тя до голяма степен зависи от образователната система и програмите за преквалификация. Децата на бедни и нечетящи родители с голяма вероятност са бъдещите безработни. В страните с добра образователна система, произходът не тежи толкова върху резултатите от изпитите по Програма за международно оценяване на учениците (PISA).

Бедността и културната среда са сред основните причини за ниските резултати на българските ученици. България е на 47 място сред 65 развити държави в света по функционална грамотност на 15-годишните, стана ясно през декември, когато бяха обявени резултатите от PISA. У нас разликата в постиженията на най-добре и най-зле представящите се ученици е най-голяма спрямо останалите държави.  Освен това България е с най-силна зависимост между постиженията на учениците и тяхното социално-икономическо положение, стана ясно тогава.

Средният резултат на нашите ученици по четене е 436 точки при 496 т. за ОИСР, по математика, която бе акцент на последните изпити – 439 т.  спрямо  494 точки

PISAThe WorldPost наскоро добави още информация по темата за бедността и грамотността. Онлайн изданието анализира резултатите на 65 страни, участвали в изпитите по математика за PISA и открива изненадващи зависимости между доходите и постигнатите резултати.

Те показват, че не е задължително да имаш богати родители, за да успееш, но помага. В същото време най-добре представилите се страни не са най-богатите държави в света, което подчертава важността на добрата държавна политика.

В САЩ най-бедните деца постигат средно 433 от 700 точки на математическия изпит, докато най-богатите – 547. Най-ниският резултат е под средното равнище за бедните в ОИСР (436), най-високият също е под средното, което за богатите в ОИСР е 554.

Данните показват и други сравнения – например, учениците от препоследния децил в Тайван се представят на нивото на най-богатите в Черна гора. А бедните виетнамци са с по-добри резултати от децата на богати семейства в Перу.

Това, което е по-важно за нас е, че бедните виетнамци са на нивото на децата на средната класа в България. Най-богатите деца у нас се справят по-зле със смятането от бедните китайчета (графика).

Две години и половина изоставане

МОНПочти 14% от разликите между резултатите на учениците по математика в държавите от ОИСР (22,3% в България) се обясняват с влиянието на техния семеен произход и на социално-икономическата среда, твърдят в анализа на резултатите от МОН. Учениците в България с нисък индекс на социалния, културния и икономическия статус са около 24,3% (ОИСР средно – 15,4%). За целите на анализа учениците са обособени в четири групи (квартили) според големината на индекса. Вижда се, че с повишаване на социалния и културния статус се повишават и резултатите им по математика. (Освен че работи с квартили, а не с децили, това представяне включва и културния фактор, за разлика от международното сравнение по-горе.) Разликата между резултатите на учениците от двете крайни групи е много голяма – 117 точки (ОИСР средно – 90 точки). Тя се равнява на почти две и половина години училищно обучение и повече от едно и половина равнище на постижения от скàлата по математика.

Според този анализ най-силно е влиянието на два фактора: професионалния статус на родителите и броя на книгите в дома на ученика (графика)