Кабинетът избира четири приоритетни сектора

ИТ

Разходите за научни изследвания и развойна дейност ще се увеличат от 496 млн. лв. през миналата година на повече от 1.8 млрд. лева през 2020 г. Това е записано в стратегията за интелигентна специализация, която ще служи като база за редица програми, в това число новата ОП „Иновации и растеж”. Тя определя перспективните сектори в икономиката като прави впечатление включването на биохраните и биоматериалите, производството на филми и музика, медицинско оборудване, спортни облекла и др.

Основен принос за постигането на амбициозната цел трябва да имат предприятията, чиито разходи за НИРД трябва да нарастнат от 300 на 848 млн. лв. Почти три пъти ще се увеличат и разходите на ВУЗ – до 113 млн. лева, а приносът на държавния бюджет ще нарасне от 149 на 396 млн. лева. Еврофондовете ще осигурят други 443 млн. лева от необходимото финансиране на научната дейност и иновациите през 2020 г.

отраслиАнализът откроява 21 икономически дейности и услуги, въз основа на които се определят приоритетите на интелигентната специализация интелигентна специализация. Логиката на идентификацията е намирането на пресечна точка между група икономически дейности и услуги и областите на науката, в които са съсредоточени разходите на държавата и бизнеса за научно-изследователска и развойна дейност. По този начин са идентифицирани 7 технологични области: Мехатроника и чисти технологии, ИКТ, Био-технологии, Нанотехнологии, Творчески индустрии, Фармация, Хранително-вкусова промишленост. (В нанотехнологии се включват широк набор отрасли – от медицинско оборудване до козметика). С оглед на съществуващите и очаквани пазарни тенденции тези технологични области са обобщени в четири тематични области – Мехатроника и чисти технологии, Информатика и ИК технологии, Индустрия за здравословен живот и био-технологии, Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии.

Икономиката може да достигне ръст от 4.4%

ТЕЦ

България има потенциал да постигне годишен ръст от 4.4% до 2020 г., което надхвърля прогнозата на правителството за 1% ръст тази година. Брутният вътрешен продукт на глава от населението може да достигне до 12 хил. евро при 1164 евро сега. Това твърди Петър Бришимов от консултантската компания A.T. Kearney, а прогнозата бе представена на форум за перспективите за инвестиции, организиран от Българската агенция за инвестиции.

Според А.T. Kearney ако се инвестира в приоритетни отрасли на икономиката, те могат да формират 33% от оборота в българската икономика до 2020 година.

Такива са електроника и електротехника, химическата промишленост, хранително вкусовата промишленост и земеделието, транспортното оборудване и машиностроенето, транспортът и логистиката, информационните и комуникационни технологии, аутсорсинг, здравеопазването и фармацията. Седем сектора сега дават 26% от икономиката, докато в Унгария техният дял е над 40%. РазликатаОтрасли се дължи на електрониката и машиностроенето. Анализът показва, че потенциал за увеличаване на дела на приоритетните сектори има в  хранителната и химическата промишленост и транспорта и логистиката. (виж графиката).

Друга препоръка е да се засили партньорството с ИнвестицииКитай, който през последните години постоянно увеличава износа на преки чуждестранни инвестиции, посочи Бришимов пред участниците на форума.

Китайските пари биха могли да бъдат привлечени и чрез по активно предлагане на туристически услуги и образователен и културен обмен.

Стратегията отчита дългосрочни тенденции, като урбанизацията, увеличаването на средната класа и застаряването на населението, което натоварва социалната и здравната системи.

Освен приоритетните индустрии се предлага да се осигурят стимули за инвеститорите. Тези стимули биха могли да бъдат не само финансови под формата на субсидии, но и подкрепа за обучение на кадри, сътрудничество между правителство и университети, браншови организации, които биха подпомогнали растежа.

Третата стъпка е привличането на студенти от чужбина. Към момента се предполага, че броят на българските студенти, които учат в чужбина, е 30 хил. Повечето от тях планират да останат да работят в чужбина, затова се предлага те да бъдат информирани за възможностите да се върнат в България и да се прилагат целеви стратегии.

На последно място, България трябва да вземе мерки за подобряване на качеството на работната ръка. Това може да стане отново чрез привличане на експерти от чужбина и чрез по-активна комуникация между бизнеса и образователната система.