Световните медии: Европейското Чаено парти

икономически новини

Темите, подбрани тази седмица, са европейски и исторически. Екстремистките партии в Европа са пред най-голямата си победа от Втората световна война насам, пише The Economist под заглавие Европейското Чаено парти. Аналогията е с крайното течение в рамките на Републиканската партия в САЩ, под чийто натиск бюджетът на най-голямата икономика бе поставен под риск миналата година. Но има разлики със САЩ. Една от тях е, че Чаеното парти действа като фракция в рамките на една от основните партии и се основава на уважаваната традиция на консерватизма, докато в Европа имаме бунтовнически групи, някои от които отиват крайно вдясно. Европейците са много по-различни от американците. Партията на прогреса в Норвегия е на светове от агресивната Jobbik в Унгария. Найджъл Фарадж и неговите салонни досадници от Партията на независимостта във Великобритания гледат подозрително на Марин Льо Пен и нейния Национален фронт отвъд Ламанша. Това, което ги свързва, е, че те са гневни хора, които се вслушват в по-простите минали времена и се тревожат от имиграцията. Те произлизат от притиснатата средна класа, хора, които усещат, че елитите на върха и крадците на дъното просперират за сметка на обикновените работещи. И вярват, че центровете на силата – Вашингтон или Брюксел, са пълни с бюрократи, които мътят схеми за намеса в живота на хората. Традиционните политици се опитват да маргинализират крайните партии, като ги описват като смахнати, фашистки или расистки. Но това не работи, отчасти защото много от тези партии правят усилия да заслужат респект. Във Франция проучванията показаха, че 55% от студентите обмислят да гласуват за Мари Льо Пен. Подобни формации се хранят от слабостта на традиционните партии, пише списанието.

Ето и европейските прогнози за 2014 г., обобщени от The Economist: Трите балтийски държави ще бъдат трите най-бързо развиващите се страни в ЕС. Основният тласък за възстановяване на еврозоната ще бъде комбинацията от ръст от 1,7% в Германия заедно със скромно връщане към растеж в Италия и Испания , третата и четвъртата най-големи икономики в региона. Извън еврозоната, Швеция и Великобритания се очаква да се справят добре през 2014 г. –  с ръст от 2,8% и 2,2% съответно.

Още прогнози – в The Telegraph. Влизаме в годината на всепобеждаващиия долар поради ускоряването на американската икономика на фона на срива в Европа и опитите на Китай да охлади прегряването и поради изтеглянето на 1 трилион долара от все още слабата световна икономика. Историята се завръща със зъби и нокти, пише авторът, правейки аналогия със 17 век, Тридесетгодишната война и въстанието на Богдан Хмелницки, което откъсва част от Украйна от Полско-литовската държава, представена тук като „Запада“. Към всичко това се намесва и продължаващата висока склонност към спестяване, която не дава шанс на потреблението в Европа. Кредитирането продължава да намалява, а дългът на Италия достига 133% от БВП въпреки икономиите. Предстои и Конституционният съд в Германия да се произнесе по програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации (Outright Monetary Transactions).

Свикнали сме да чуваме оплаквания от липсата на подготвени кадри за индустрията и ИТ сектора. Но рядко от банкерите. Джейми Даймън, главният изпълнителен директор JPMorgan оставя друго впечатление. Банката харчи почти 300 милиона долара годишно за обучение, защото училищата не подготвят студентите на това, което им е нужно. Дори когато наемаме студенти от Harvard Business School, те трябва да преминат 12 седмичен курсо по математическо моделиране  и статистика, казва Даймън в интервю за The Washington Post . Според него недостигът на умения повишава безработицата с 1 до 2 процентни пункта.

Високата безработица рискува да вкара страните от европейската периферия в дефлационен капан и да влоши политическия климат преди европейските избори, пише Wall Street Journal в анализ за еврокризата.

WSJ ни среща с единствения сценарист на “Абатство Даунтън” (не четете, ако не сте гледали трети сезон), от когото разбираме, че той работи и върху драма за старата аристокрация на Ню Йорк по време на американския ренесанс. Нашата липса на реалистични очаквания за живота и липсата на лична дисциплина ни правят по-уязвими и слаби като общество, казва Джулиан Фелоус, правейки паралел с 19 век.

И един литературен поглед към проблема за парите и тяхното (несправедливо) разпределение, провокиран от големите романи на 19 век – в тази статия на „Файненшъл Таймс”. Зад всяко голямо богатство лежи престъпление, заявява Оноре дьо Балзак в „Човешка комедия“. Руските писатели имат по-различен възглед и както пише Достоевски в „Играчът на рулетка” – „Ако Господ те обича, ще те направи богат”. А викторианският проблем за парите е свързан не толкова с покупката на жилище, колкото с покупката на любов. Чарлз Дикенс – един от двамата писатели, изобразени на банкнота от 10 паунда, успява да спечели огромно за времето си състояние – 100 000 паунда (около 60 млн. паунда в наше време). Няма дикенсов роман, пише авторът – Джон Садърланд, който да не зависи от придобиването и загубата на пари и от това как, в крайна сметка, има по-важни неща в живота. Но Садърланд не е съгласен другият изобразен върху банкнотата да е Джейн Остин, която никога не се е интересувала особено от парите. В скорошния си бестселър „Най-важното за Джейн Остин” Джон Мълан изчислява, че човек има нужда от 20,000 паунда (£1 млн. в наши пари ), за да живее в стила на героите и героините на Остин.