Базовият доход е стара идея с много неясноти

Хора

На 13 януари изтича срокът на подписката за въвеждане на безусловен базов доход. Ако бъдат събрани 1 млн. подписа в целия ЕС, с проблемът ще трябва да се занимаят Европейската комисия и Европейският парламент. През октомври 2013 г. в Швейцария бяха събрани достатъчно подписи в полза на референдум за това дали всеки швейцарец да получи гарантиран доход от 2800 долара на месец. Подобни инициативи се обсъждат и в други страни, както и в Америка. Идеята всъщност е доста стара, тя е прилагана експериментално, но има много неясноти.

Подкрепата за нея, може би изненадващо за мнозина, идва от дясно и особено от либертарианците. За мнозина гарантираният доход елиминира патернализма на сегашната социална държава, която не дава право на избор на бедните.

Джесика Фланиган от Университета в Ричмънд даде тон за подновяване на дискусията в САЩ през април 2012 г., като заяви, че либертарианците трябва да подкрепят универсалния базов доход. Професор Фланиган, която се определя като анархист, смята, че правата на собственост карат невинни хора да гладуват.

Тя цитира изследване на философа Мат Зволински от Университета в Сан Диего, публикувано през 2011 г. Макар да признава, че повечето либертарианци биха отхвърлили явно преразпределение на доходи, той посочва, че редица либертарианци, включително Фридрих Хайек и Милтън Фридман подкрепят идеята за универсален базов доход.

[textblock style=“4″]Негативният данък: Бедните получават кеш

Оригиналното предложение на Милтън Фридмън е представено в статия за „Ню Йорк Таймс” през декември 1965 г. То е илюстрирано с таблица, която показва как негативният данък, на практика вид субсидия, би работил:

Брутен доход  Данък  Субсидия  Нетен доход
4000  140  3860
3500  70  3430
3000  3000
2500  250  2750
2000  500  2500
1500  750  2250

Таблицата се отнася до семейство от четирима – двама родители и две деца. Предполага се, че процентът на субсидия (ставката на негативния данък) е 50%. За граница на бедност и за разделителна линия, спрямо която се прилага данъкът се взема 3000 долара.

По тогавашното законодателство семейство от четирима е обект на лични облекчения и необлагаем доход, на стойност 3000 долара.Ако то има доход 3000 долара, той съвпада с необлагаемия минимум. Ако доходът е 4000 долара, облагаемата сума е 1000 долара, а данъкът – 14% (по тогавашната ставка, по-късно той дава друг пример с увеличена ставка) Ако доходът е под прага и е 2000 долара, тогава имаме негативен доход от 1000 долара и семейството ще получи част от тази сума. Ако ставката на негативния данък е 50%, то ще получи 500 долара или ще разполага общо с 2500 долара. Ако семейството няма никакви доходи, то ще получи 1500 долара (50% от 3000 долара).

[/textblock] Аргументацията на Фридман е изложена за първи път в неговата книжа „Капитализмът и свободата” през 1962 г., както и в лекции от 50-те, в които той обосновава негативния данък. Според неговото виждане прогресивното облагане трябва да действа в двете посоки (плащане и получаване на данък), като бъде основано на съществуващия данъчен кодекс.

През 1965 президентът Линдън Джонсън обсъжда подкрепа за идеята, а Фридман представя изчисления за това как би изглеждала тя (виж карето). Максималната субсидия би достигнала 1500 долара годишно за човек с нулев доход или 11 500 сегашни долари.

В крайна сметка Джонсън не подкрепя негативния данък, но назначава комисия, която през 1969 г. препоръчва програма за подкрепа на доходите. По-късно в някои щати започва експериментално прилагане на пилотна схема за гарантиран доход.

Негативният данък възкръсва през1969 г. като предложение на президента Ричард Никсън, наречено план за семейно подпомагане (FAP). По ирония на съдбата либералите  се противопоставят на тези усилия, тъй като не ги намират за достатъчно либерални. Все пак планът минава през Камарата на представителите през 1970 г., за да пропадне в Сената.

През 1978 г. негативният данък получава критичен удар, когато резултатите от експериментите показват, че влиянието му върху стимулите за труд е по-сериозно от очакваното, като заетостта на тези, които получават помощи, падат рязко. Сенатор Даниел Мойнихан, авторът на FAP, признава, че има съмнения в това дали системата може да работи.

Но през 1979 г. Хайек подкрепя идеята в книгата си „Закон, законодателство и свобода”: “Осигуряването на определен минимален доход за всеки, или вид праг, под който никой не може да падне, дори когато е неспособен да се осигури сам, изглежда не само ще бъде напълно законна защита срещу общите за всички хора рискове, но и необходима част от Великото общество, в което индивидът няма повече да има специални претенции към членовете на конкретната малка група, в която се е родил», пише той. Хайек обаче предупреждава, че ще бъде невъзможно да се въведе универсален минимален доход навсякъде и за проблеми, свързани със свободното движение на хора, което от днешна гледна точка е забележително прозрение.

През 2006 г. Чарлз Мъри (той е либертарианец, работещ по проблемите на благосъстоянието, също така е автор на книга за връзката между интелигентността и бедността, престъпността и т.н.)  публикува „В нашите ръце: план за замяна на държавата на благоденствието“. Той се застъпва за всеобща безвъзмездна помощ от $10,000 на година, която да замени съществуващата система на социално и здравно осигуряване.

Един от най-старите аргументи в полза на базовия доход е на Томас Пейн, който в памфлет от 1797 г. твърди, че субсидията за младите е вид компенсация за загубеното наследство в земя, която е отнета от държавата или продадена.

Дейвид Фридман, синът на известния икономист, също застъпва тезата, че негативният данък е вид компенсация за минали несправедливости в разпределението на собствеността, което не отговаря на либертарианския идеал за собствеността като резултат от доброволни и справедливи сделки. Фридман, който по убеждения е анархокапиталист, посочва и друг аргумент, който оскъдните коментари за базовия доход сякаш заобикалят: Проблемът с гарантирания доход е, ако той се въведе като допълнение към съществуващите социални програми, а не вместо тях. Това означава, че гарантираният доход е алтернатива на социалните помощи, включително за отопление, детските добавки, помощите за безработица, пенсиите и стойността на безплатната здравна помощ или поне на част от тези плащания.

Прочетете още: Базовият доход заслужава повече аргументи