Европа готви алтернативни доставки на газ. Имат ли шанс?

газ

Украинската криза все повече изважда на преден план конфликтната тема за газовите доставки в Европа. Докато Крим се обяви за присъединяване към Русия и лидерите в ЕС подготвят нови санкции към Москва, сондажите за разрешаване на добива на шистов газ и за осигуряване на доставки на втечнен газ от САЩ вече не се извършват под повърхността. Това оголи и някои предизвикателства пред енергийната политика на България.

Европейските лидери започнаха да обсъждат увеличаването на доставките на природен газ от САЩ, съобщи министърът на външните работи на Великобритания Уилям Хейг за BBC. Ако не бъде намерено решение за кризата в Украйна, страните от ЕС ще започнат да преразглеждат енергийната си политика и отношенията си с Русия, каза той.

САЩ биха могли да използват износа на енергоресурси, за да намалят зависимостта от Русия. Както заяви миналата седмица Джон Бейнър, ръководителят на мнозинството в Камарата на представителите, „нашите съюзници не трябва да зависят повече от Путин за енергийните си потребности”.

Конфликтът доведе до призиви за по-бързо одобрение на износните терминали за ВПГ в САЩ. Но износът от Америка няма започне сериозно преди 2017 г., според други прогнози – най-рано догодина. През това време доставките от други страни, включително Австралия, Канада и Катар могат да помогнат на Европа да заобиколи руската зависимост.

В известен смисъл проблемът с руската зависимост се преувеличава. Хранилищата на Полша сега са запълнени на 70%, в Чехия и Словакия – 35-45%, Австрия – 34%, Германия – 60 на сто. Такива обеми осигуряват потребление за два до три месеца., според Ройтерс. Според Société Générale през миналата година търсенето на газ в Европа е било на най-ниски нива от  1999 г..

По данни на Международната енергийна агенция ЕС внася от Русия 33.2% от газа. През миналата година ЕС е внесъл 167 млрд. куб. метра руски газ, в това число транзит през Украйна – 82 млрд. куб. метра. От Северна Африка са постъпили 49 млрд. куб. метра, от Иран и Азербайджан – 13 млрд. А доставките на втечнен природен газ вече достигат 46 млрд. куб. метра годишно. В Източна Европа вече е създадена инфраструктура за такъв внос.

А както отбелязва „Гардиън“, през 2012 г. доставките от норвежката Статойл са изпреварили тези на Газпром. Наблюдателите отдават това на привързаността на руската компания към дългосрочни договори, обвързани с цените на нефта.

Внос от САЩ?

Карлос Паскуал, енергиен експерт към Държавния департамент на САЩ, казва пред Ройтерс, че преди последната криза Украйна  вече е намалила зависимостта си от Русия до около 22 млрд. куб. метра спрямо 42 млрд. куб. метра.

Пикът в търсенето на газ отмина и теоретично може да се намалят покупките с обема на транзита през Украйна, твърди пред конференцията CERAWeek президентът на Eni Паоло Скарони, цитиран от „Ведомости”. За това е нужно да се изпълнят много условия, вкл. да се увеличат доставките от Либия. Практически невъзможност да се намалят доставките от Русия в средносрочна перспектива, смята Едуар Чо от Центъра за стратегически и международни изследвания.

В дългосрочен план замяната на част от доставките е възможна, но стои въпросът за разликата в цените. По данни на Oxford Institute for Energy Studies, ВПГ струва 3-4 долара за 1 млн. BTU по-скъпо от газа, доставян по тръбопроводи.

По данни на американската агенция за енергийна информация през 2012 г. САЩ са изнасяли втечнен газ само за Япония, а за миналата година няма данни. През 2011 г. администрацията на Барак Обама премахна някои от забраните за износ на ВПГ, но за доставка на страни, с които няма споразумение за свободна търговия, е необходимо разрешение на министерство на търговията на САЩ. Както economix вече писа, досега са издадени шест разрешения за строителство на терминали за износ.

Делът на руския газ на пазара на ЕС ще зависи от активността на други производители и гъвкавостта на ценовата политика. Според ЕксънМобил зависимостта на европейските страни от вноса на газ ще нарасне от 45% на 60% през 2025 г.

Газ от Катар?

Росен ПлевнелиевВ известен смисъл Катар, който държи 13% от запасите на газ в света, има огледални проблеми на тези на Европа. Докато ЕС иска да диверсифицира доставките, Доха иска да разнообрази пазарите си. Все още над половината от износа е за Азия (макар че през 2007 г. този дял е бил 78%). Оттогава износът за Америка е нараснал седем пъти, а за Европа – четири пъти.

Eмирството планира да увеличи доставките за Европа тази година с 22%, като удължи договора си с британската Centrica и подписа с EON и британското поделение на Petroliam Nasional Bhd. Всички тези договори са до 2018 г. Катар ще достави допълнителни 6.6 млн. метрични тона газ в Европа тази година в допълнение към вече договорените 19.7 млн. тона. Европа се очаква да получи 71.5 млн. тона втечнен газ общо (все пак по-малко от руския газ).

Катар бърза, тъй като Абу Даби рязко разширява производството на газ, расте конкуренцията и от Австралия.

У нас обаче нещата стават бавно. Има възможност Катар да стане първата страна-износител на природен газ, която да участва в реализацията на газов коридор „Юг-Север“, заяви във вторник президентът Росен Плевнелиев, който е на посещение в страната по покана на емира шейх Тамим бин Хамад Ал Тани. Готовност за участие в подобен проект имат държавите от Вишеградската група, Румъния, България и Гърция. Според президента България може да стане разпределителен център по трасето от Гърция за Прибалтика. Не е ясно каква инфраструктура стои зад това.

Въпросът за внос на газ от Катар се обсъжда повече от пет години, но до този момент няма необходимата инфраструктура. Въпросът бе обсъждан при визитата на тогавашния емир на Катар Хамад Бин Халифа Ал-Тани в София през 2009 г., както и при посещението на бившия премиер Бойко Борисов в Катар на следващата година. Лидерът на ГЕРБ по онова време планираше доставката да става с танкери до България. Опцията, за която споменава и днес Плевнелиев, е строителство на терминал в Гърция (при Александруполис – виж картата). Това обаче е средносрочна възможност и, както и доставките от Азербайджан, изисква инфраструктура.

Шистов газ

Страховете, че Европа ще се обърне към шистовия газ (респективно надеждите на привържениците) възкръснаха тази зима, когато Европейската комисия реши да започне проучване по темата.

Според изследване на Парижкия институт IDDRI шистовият газ, макар и да има преувеличена роля в САЩ, би могъл да изиграе положителна роля за подпомагането на Източна Европа да отблъсне зависимостта от Русия и да развие своя инфраструктура

Но от гледна точка на възстановяване на производствения сектор ефектът на шистовия газ ще бъде незначителен. До 2013 г. шистовият газ се очаква да осигури не повече от 3 до 10% от търсенето в ЕС. Една от причините е несигурността на залежите в Европа.

Досега в Европа се проучват само 50 находища на шистов газ. В сравнение със САЩ геоложките условия са по-неблагоприятни, общественото неодобрение е високо, плътността на населението е по-голяма и законодателството за околната среда е по-строго. Всичко това прави добива по-неизгоден.

Индустриалците също имат съмнения, че шистовата революция може да бъде пренесена от САЩ в ЕС, посочва EurActiv. „Ние сме в ситуация, при която дори не е възможно да започнем експлоатация, да започнем пилотен проект и да получим факти и числа, за да оценим дали производството на шистов газ е икономически и екологично осъществимо в Европа”, коментира ръководителят на енергийното звено на BASF Клаус Бекман.

За разлика от парижкия тинк танк, други изследователи намират шистовия газ за обещаващ. Скорошно изследване показва, че развитието на индустрия за шистов газ в Европа има потенциала да създаде 1.1 милиона работни места до 2050 г. и да добави 3.8 трилиона евро към европейската икономика, твърдят от асоциацията на петролните и газови производители пред EurActiv.

На 12 февруари комисията по околна среда на Европейския парламент гласува срещу задължителния характер на оценките за околната среда за новите сондажи под натиска на Великобритания, Полша и Литва, които настояха за ограничаване на бюрокрацията. Вместо това през януари Европейската комисия прие препоръка на подходящи предпазни мерки за опазване на околната среда и климата във връзка с технологията за фракинг.

Окончателното решение предстои.

Същевременно правителството на Полша предложи данъчни облекчения за шест години за добива на шистов газ в страната. През последните години тя построи газопроводи, които свързват страната със западните и южните й съседи, а също и терминал за ВПГ на брега на Балтийско море, който позволява внос от Катар.

Самата Украйна също е притегателен център за инвеститорите в проучвания и добив на шистов газ. Предишното правителство подписа споразумения с „Шеврон“, „Шел“ и италианската „Ени“, които сега се преразглеждат от новите власти – най-вече заради миноритарното участие на местна частна компания (SPK-Geoservice).

газ
Газова инфраструктура на Европа – LNG