CETA между страха и надеждите

CETA

Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада, по-известно като CETA, се превърна в една от основните теми от предизборната кампания у нас. То получи внимание, които далеч надхвърля външноикономическите отношения между България и Канада поради две причини: първо, заради опасенията, че CETA e троянският кон, чрез който несъстоялото се Трансатлантическо споразумение със САЩ ще влезе в ЕС и, второ, защото то събира страховете на всички противници на глобализацията (заради ГМО и т.н.).

Лидерът на БСП Корнелия Нинова обеща, че ако БСП има възможност, ще блокира споразумението в следващия парламент.

След като Европейският парламент го одобри на 15 февруари, споразумението ще влезе частично в сила за неопределен период, който зависи от темпото на ратификациите. Това частично влизане в сила от 1 април засяга отмяната на тарифните бариери. Клаузите, свързани със защита на инвестициите и специалния съд за решаване на споровете ще изискват произнасяне на парламентите на страните в ЕС.

През 2016 г. ЕС е изнесъл стоки и услуги за 37 млрд. евро за Канада, а вносът оттам е за 30 млрд. евро. Двете страни залагат на ръст на взаимната търговия с 20%.
През миналата година българският износ за Канада е спаднал до 68 млн. лева, докато вносът е 92 млн. лева, отбелязвайки бърз ръст с 69%.

Предимства

Споразумението премахва 99% от митата и отваря канадския пазар на обществени поръчки и някои услуги за европейски фирми. Това ще постави европейските вносители на равна нога с американските фирми, които изнасят за Канада по силата на взаимното им споразумение. Споразумението е ключово и за Канада, която иска да намали зависимостта си от САЩ.

Първоначално ще отпаднат 91-92% от митатата за селскостопански стоки, а за останалите ще има премахване на митата ще има за период от седем години или квоти. За безмитния внос на някои селскостопански стоки като месо, пшеница и сладка царевица при внос в ЕС или сирене при износ в Канада, се предвидени квоти през първите години. Квотата за канадско говеждо например е 0.6% от пазара в Европа.

СЕТА съдържа клаузи за взаимно признаване на квалификациите на инженери, архитекти, счетоводители и пр. СЕТА защитава географските означения на европейските стоки (от чешко пиво до румънски мармалад, но без български продукти), както и правата на интелектуална собственост.

ЕС твърди, че споразумението ще доведе до ръст на БВП на общността с 12 млрд. евро годишно. Тези оценки се оспорват. Европейските износители ще спестят 470 млн. евро от мита върху индустриалните стоки, изнасяни в Канада, сочат още прогнозите.

ЕС и Канада са се съгласили да признават взаимно удостоверения за оценка на съответствието на качеството, извършени от другата страна, в области като: електрически стоки, електронно и радиооборудване, играчки, машини, измервателно оборудване.
Това спестява разходи за спазване на техническите стандарти.

Опасения

ЕС изрично подчертава, че споразумението не понижава европейските стандарти за безопасност на храните, както и за социална защита и не позволява внос на ГМО храни или пилета, третирани с хормони. Еврокомисарят Сесилия Малстрьом специално уточни, че споразумението не отменя европейските стандарти за безопасност на храните. Но противниците му се опасяват и от процедурите за контрол по вноса.

Мерките за санитарен контрол са описани в глава V, която замества Ветеринарното споразумение между ЕС и Канада от 1998 г. като ще се прилагат унифицирани правила за проверките на ниво ЕС, а не на ниво отделна страна. Те обаче не изчерпват темата за регулациите.

Най-спорният въпрос е уреждането на инвестиционни спорове.

Опонентите на CETA запазват резерви по разпоредбите за инвестициите, като твърдят, че те дават специални привилегии на чуждестранните инвеститори и могат да накарат правителствата да се откажат от регулации в обществен интерес поради страх от дела. Защитата на инвестициите бе обоснована с равно третиране на местния и чуждестранния бизнес. Комисията твърди, че предложението запазва правото на правителствата да регулират и да преследват намеренията си, свързани със защита на здравето, сигурността и околната среда.

Смята се, че американски компании могат да завеждат искове срещу решения на правителствата в ЕС, използвайки канадските си поделения. Именно затова споразумението бе наречено „троянски кон”.

Предвиждаше се това да става чрез ад хок механизъм (ISDS), който противниците на СЕТА наричаха частен трибунал. Миналия месец бе договорен нов подход по предложение на ЕС – ICS (Investment Court System), в който участват равен брой съдии от ЕС, Канада и независими. Този съд е отворен за всички страни и се основава на предложенията, направени в хода на замразените преговори по TTIP. Все още не е напълно ясно как ще функционира този съд и как ще се решават въпроси като поемането на разходите, юрисдикцията и т.н.

Друга област, засегната от споразумението, е търговията с услуги. ЕК смята, че около половината от ползите за ЕС ще дойдат по тази линия. CETA осигурява достъп до канадския пазар на финансови услуги, телекомуникационни услуги, енергетика и морски транспорт.
Либерализацията на услуги обаче предизвиква и спорове. ЕС се съгласи да отвори пазара си на услуги, използвайки подхода на „негативния списък” – либерализира се всичко освен това, което е изрично посочено – например, аудиовизуалните услуги.

Томас Пикети, известен повече с изследванията си за неравенството, също атакува споразумението с Канада, посочвайки, че то не съдържа обвързващи цели за намаляване на емисиите парникови газове. Всъщност в CETA има сравнително малко разпоредби, свързани с климатичните промени и устойчивото развитие.