Новости при преките плащания за фермерите

Земя

Близо 1,5 млрд. лева са субсидиите, които българските земеделци ще получат за 2015 година. Това съобщи министърът на земеделието Десислава Танева.  Подпомагане обаче ще има само за фермерите, които докажат правно основание да обработват земите.

Изискванията за правно основание за обработка на земята се въвеждат за първи път, подчерта министърът на земеделието Десислава Танева на брифинг. Ако миналата година това изискване е било в сила, земеделците са щели да получат със 100 милиона повече. Тези пари  досега са плащани на хора, които обработват чужди земи, без договор и без да плащат наем или арендна вноска за тях. Това означава, че земеделските производители, които имат правни основания, т.е. съответни договори за собственост или за ползване, по които се плащат съответните ренти, ще получат повече пари.

Най-малките фермери ще получат за 2015-а година между 500 и 1250 евро, като схемата ще действа до 2020 година и тези, които се ползват от нея няма да получават друг вид субсидиране.

Новата кампания за директните плащания, която започва от първи март и ще продължи до 9 юни 2015 г., ще включи нови шест схеми за подпомагане, като по схемата за обвързана подкрепа има още десет схеми, насочени към различни подсектори от селското стопанство.

Кои са шесте схеми?

Основана е схемата за единно плащане на площ (СЕПП) – 597 млн.лв.

Земеделските стопани ще могат да получават и директни зелени плащания с общ бюджет 464 млн.лв. За целта трябва да отговарят на три условия – да разнообразяват културите, които отглеждат, да поддържат поне 5% екологично насочени площи и да запазват постоянно затревените си площи в добро екосъстояние, без да ги обработват.

По схемата за преразпределителното плащане, която е за 109 млн.лв., земеделците ще могат да получават по-висока субсидия за първите 300 декара.

Схемата се прилага за втора година и тъй като има опити за измами чрез изкуствено раздробяване на стопанства, сега контролът ще бъде засилен. Близо 200 земеделци през 2014 г. са разделили земите си, за да получат повече пари. Те рискуват да останат без субсидии.

За младите стопаните са предвидени 7 млн.лв., като те ще могат да получат добавка от 25% към плащането си по СЕПП, ако са до 40 годишни.

В схемата за дребните стопани ще се кандидатства само през 2015 г., а парите по нея ще се получават до 2020 г. Те са от 500 до 1250 евро на фермер. Но който кандидатства по нея, няма да може да кандидатства по други схеми.

Схемата за обвързана директна подкрепа е другата новост при директните плащания за 2015 г., по която приоритетно ще се подпомагат секторите животновъдство и плодове и зеленчуци – общо 232 млн.лв. От тях 31 млн.лв. ще бъдат за протеинови култури – фасул, леща, нахут, соя, бакла и др. За животновъдите са предвидени 122 млн.лв., като тя покрива цялата страна, за разлика от предходните години, когато специфично подпомагане получаваха само определени райони. За подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци ще отидат 79 млн.лв., като са добавени картофи, дини, пъпеши, моркови, сливи, вишни, десертно грозде и др.

Схемата за преходна национална помощ замества националните доплащания и по нея ще бъдат подпомогнати говеда, овце-майки и кози-майки и сектор тютюн.

Общото плащане на декар, заедно с преразпределителното е 27 лева. Не всички земи са допустими за подпомагане, съобщи farmer.bg.

Като трайно неподходящи за подпомагане са определени земеделските площи, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. Не са допустими за подпомагане и земеделските площи, в които дърветата или сградите са компактно разположени и заемат заедно или поотделно повече от 100 кв. м. от общата площ, както и овощни градини, в които повече от 30 на сто от дърветата са изсъхнали.

Таван на еврофондовете за зърнени босове

Земя

Министерството на земеделието обяви план за орязване на големите земеделски субсидии. Ако този механизъм се приложи, той ще промени структурата на земеделието, ориентирано предимно към зърнени култури.

Ограничения за плащания над 150 000 евро

Реформата на земеделските субсидии, за която настоява ЕС, ще бъде приложена у нас чрез Схемата за преразпределително плащане, въвеждане на прогресивно намаление на плащанията и използване на дефиницията за активен фермер. Това става ясно от концепцията на министерството на земеделието, пусната за обществено обсъждане.  Целта е да се сложи край на досегашната практика малък брой големи бенефициенти да получават по-голямата част от субсидиите.

>>Кой получи най-много еврофондове

Схемата за преразпределително плащане, за която вече писахме, цели по-равномерно разпределение на директните плащания между отделните групи бенефициенти. Завишеното подпомагане по схемата се насочва към първите 300 дка на стопанствата като се планира индикативната ставка да бъде около 15 лв./дка. Бюджетът по схемата за 2015 г. ще бъде 55 889 146 евро.

Концепцията допълва тази мярка с прогресивно намаление на субсидията по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) – това е основната схема, която може да получи един земеделски стопанин. Министерството предлага намаляване на плащания с 5% за сумите между 150 000 EUR и 300 000 EUR и с 10% за субсидията над 300 000 EUR. Това ще засегне между 216 и 346 фермера за различните години в периода 2015-2020 г. Сумата, която се получава от това намаление е между 1.8 млн. евро и 2.8 млн. евро през отделните години и тази сума ще се прехвърли към Програмата за развитие на селските райони. При прилагане на намалението на субсидията не се предвижда приспадане на разходите за заплати, данъци и осигуровки, тъй като ефектът ще е малък и не си струва. Големите ферми използват малко труд и заявяват преди всичко ниви. Например при 239 от кандидатите 100% от заявените площи са обработваеми площи. Едва около 15% от тези кандидати отглеждат животни и 67 от тях са заявили площи с трайни насаждения. Предлаганото намаление ще се отрази на стопанства с размер над 1829 ха  през 2015 г. като през годините този размер ще намалява (тъй като сумите на декар растат) и ще достигне до 1463 ха през 2020 г.

В следващия програмен период директните плащания ще бъдат отпускани само на активни фермери. Няма да получават директни плащания физически и юридически лица, чиито земеделски площи са основно (над 50%) площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработка и върху тях не се извършват минимални земеделски дейности. В срок до 31 януари 2015 г. предстои определянето на минималните земеделски дейности. Ще има и негативен списък на физически или юридически лица, които не могат да получават директни плащания – лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих.

Повече пари за производство на зеленчуци, животновъдство, тютюн

Други новости, които пренасочват ресурс от зърнопроизводството към други сектори, са схемите за обвързана с производството директна подкрепа, както и използване на възможността за национално финансиране по Схемите за преходна национална помощ и въвеждането на специално плащане за памук.

През 2014 г. може да се отделят до 6.5% от пакета за директни плащания за плащания, които са обвързани с производството (досега 3.5%) Тази програма е насочена към животновъдството, зеленчукопроизводство и трайните насаждения. За периода 2015-2020 г. се предвижда обвързано с производството подпомагане от 13% за въпросните сектори.

Преходна национална помощ ще бъде насочена към производителите на тютюн и животновъдството чрез продължаването на необвързаното плащане за говеда и биволи. Ще има специално плащане за култура – памук, на база хектар.

Подкрепа за малки стопанства и млади фермери

Освен това се предвижда минималният размер на стопанствата, които могат да получават директни плащания да бъде намален на 0.5 ха за всички видове стопанства. Прилагането на Схемата за дребни земеделски стопани с размер на стопанството от 5 дка нагоре със субсидия до 1 250 EUR щи им позволи да допълнят доходите си.

От 2015 г. ще бъде въведена отделна схема за млади земеделски стопани, които започват дейност в земеделието. Фермерите на възраст до 40 г., получаващи директни плащания на площ, ще имат надбавка от 25% от размера на плащането по СЕПП. Плащането се отпуска за срок от пет години, тъй като цели намаляване на трудностите в първоначалния период след създаването на предприятието. В бъдещия период за допълнително директно подпомагане на младите земеделски стопани ще бъде отделен бюджет до 2% от финансовия пакет за директни плащания. Надбавката се предвижда да бъде за първите 30 ха от стопанствата на младите фермери. От кандидатите се иска завършено средно или висше образование в областта на селското стопанство и/или удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за професионална квалификация в областта на селското стопанство.

„Екологизиране“ на директните плащания

Всички държави в ЕС са задължени да използват 30% от своите национални тавани за директни плащания, за да отпускат, в допълнение към основното плащане, годишно плащане за задължителни екологични практики. Фермерите трябва да спазват селскостопанските практики, благоприятни за климата и за околната среда.

Стопанства, които обработват над 10 хектара, трябва да отглеждат няколко различни култури в стопанството с цел избягване на монокултурното производство. Стопанства с обработваема земя между 10 ха и 30 ха трябва да отглеждат поне 2 култури. Стопанства с обработваема земя над 30 ха следва да имат поне 3 култури. Основната култура и в двата случая не следва да бъде на повече от 75% от обработваемата площ.

Има и изисквания за поддържане на постоянно затревени площи.

Стопанствата с обработваема земя над 15 ха има специално екоизискване – от 2015 г. най-малко 5% от декларираната обработваема земя следва да е заета от екологично насочени площи – земя под угар; тераси; площи с храсти или зелена покривка и др.

Подкрепа от браншовици и КНСБ

Зърнопроизводителите, които са най-големи получатели на субсидии, са подкрепили ограничаването им в работната група. Асоциацията на зърнопроизводителите обаче поставя условие политиците да се откажат от обещаните 1250 евро на малките фермери, защото не е икономически мотивирано и ще доведе до разпокъсване.

Всичките 31 браншови организации за първи път се обединиха да има праг на субсидиите, съобщи Димитър Зоров от името на съюза на говедовъдите. Те настояват изобщо да няма субсидии над 300 000 евро. „Това да е максиалният размер. Важното е да подчертаем, че в изчисляването на този максимален размер на субсидията няма да влизат разходите за заплати, осигуровки и данъци. Нашето желание е, да изсветлим този сектор. Земята, която е обвързана с животни – 10 декара на крава и 3 декара на овца – тяхното изхранване, също няма да влиза субсидията в прага.”, поясни Зоров пред БНР.

КНСБ подкрепи орязването на големите субсидии.

„Ние приветстваме въвеждането на намаленията на субсидията за единица площ, която може да получи един земеделски стопанин, но настояваме то да бъде обвързано с компенсиране на реално платените заплати и осигуровки и данъците за предходната година. Само това ще доведе до изваждане на светло на наетата работна ръка в сектора. Ние смятаме, че земеделските производители  трябва задължително да бъдат регистрирани по Наредба 3, да нямат задължения към държавата и да спазват трудовото и осигурително законодателство. Не казваме, че в зърнопроизводството не трябва да има допълнителни плащания, но трябва заедно с това и други сектори да бъдат включени в схемата.”, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БНР.

В секторен анализ на синдиката се предлага се изграждането на малки преработващи фирми в районите на производство, което ще стимулира разкриването на нови работни места в обезлюдените селски райони.