Мистерията на ниската производителност

През последните 10 години – или най-малко от 2010 г. насам, производителността в САЩ и много от развитите страни по света намаля забележимо. Темата тревожи икономистите, тъй като при слаб ръст на заетостта (а и на населението в работоспособна възраст) производителността е крайният източник на икономически растеж и увеличаване на богатството.

Според Алън Блиндър, бившият заместник председател на Федералния резерв, от 1995 до края на 2010 г. производителността нараства с 2.6% средногодишно, но само с 0.4% след това. Други учени вземат периода от 2005 г. насам, за да определят, че ръстът й се забавя до 1.3% средногодишно. Периодът има значение, тъй като през 2009 и 2010 производителността расте с 3% на фона на сериозни съкращения. Затова и една от хипотезите е, че забавянето на производителността след като възстановяването на икономиката увеличи заетостта е корекция на този ефект. Но това не обяснява защо тя остава бавна.

В краткосрочен план ръстът може да се стимулира чрез повече работни часове, включване на повече хора или увеличаване на пенсионната възраст, пише Едуард Люс във „Файненшъл таймс“. Но не след дълго тези възможности губят значение. Старата максима гласи – производителността не е всичко, но в дългосрочен план е почти всичко.

Възможно ли е това да е дългосрочен тренд и ръстът на производителността от 3% да е вече мираж. Според EIU сегашните темпове, измерени чрез 5-годишна плъзгаща се средна, са на най-ниски нива от повече от 30 години (с отбелязаното по-горе изключение). 250-годишният подем, предизвикан от индустриалната революция и променящи начина на живот иновации като хладилника и двигателя с вътрешно горене, свърши през 70-те години. Оттогава средният ръст на производителността е 1.5%, с изключение на периода 1995‑2003, когато тя се удвои до 3%, но временно. Всичко това отражение върху жизнения стандарт.

За много американци забавянето на производителността е съпроводено със стагниращи и намаляващи заплати през последните 15 години. Стартовата заплата за завършилите колеж в реално изражение днес е по-ниска от тази през 2000 г. Освен това за първи път следващото поколение американци ще бъде по-необразовано от предишното според ОИСР, което означава, че най-лошото предстои.

Част от обяснението е свързано с природата на последните иновации – те носят увеличена полезност и удобство, но не и увеличено производство на нови стоки и услуги. Затова мнозина казват, че преходът от коня към автомобила е по-значимо изобретение от прехода към самоуправляващите се автомобили.

Възможно е това да е проблем на измерването в резултат на новите технологии – такава е тезата на Ерик Бринджолфсън и главният икономист на Google Хол Вариан. Статистиката не отчита, например, стойността на произведената безплатна информация от Уикипедия. Но, както посочва Блиндър в статия за „Уолстрийт Джърнал“, не е вероятно слабият ръст на производителността да се дължи само на неизмерени услуги – за да се обясни разлика от 1.6 процентни пункта в темповете на растеж за 10 години, всички тези нови приложения, социални медии и безплатни услуги би трябвало да имат с 2.5 трилиона долара по-висока стойност отколкото през 2005 г.

Блиндър посочва и друга хипотеза – малкото инвестиции. Ако капиталът расте по-бавно, както е през последните години, производителността на работниците също ще расте по-бавно. Според икономиста слабите инвестиции обясняват около 70% от рязкото забавяне на производителността след 2010 г. Но ако се вземе по-дълъг период – след 2005 г., те оправдават само 25% от разликата.

Затова икономистът се спира на още две, по-неконвенционални обяснения.

Първо, серия от изследвания на Джон Халтивангер от Университета от Мериленд показват, че американските работодатели разместват работната сила по-малко отколкото преди. Това намалява и предприемаческата активност.
Второ, възможно е технологичният прогрес въпреки привидността за динамизъм, всъщност да се забавя. Услуги като Twitter не допринасят за създаването на повече продукт с дадено количество труд и капитал. Дори някои популярни онлайн услуги може би намаляват производителността като позволяват развлечения в работно време.

Джон Фърналд от Федералната резервна банка на Сан Франциско и Робърт Гордън от Northwestern University, двама водещи експерта на производителността, твърдят, че най-големите ползи от информационните технологии са се случили преди години и последните изобретения изглеждат жалки в сравнение с тях.

Възможно е да сме на прага на ренесанс, но да не го виждаме, допълва „Файненшъл таймс“. През 1987 г. икономистът Робърт Солоу се шегуваше, че векът на компютрите е навсякъде, но не и в статистиката на производителността. Но все пак няколко години по-късно той се показа и в статистиката.

Изобретенията увеличават производителността, но не веднага. Изследванията показват, че са нужни 15 години, за да може напредъкът в технологиите да доведе до забележимо подобрение на производителността. Това време е необходимо не само за внедряване, но и за реорганизация на компаниите.
Може би тепърва предстои да пожънем предимствата на изкуствения интелект, персонализираната медицина и други иновации.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>