Залезът на евтиния труд

работници

Сериозните темпове на ръст на заплатите отново изпреварват производителността на труда

България, като инвестиционна дестинация, бе известна с няколко прости предимства – членство в ЕС, стабилна валута, ниски данъци и ниска цена на труда. Ролята на евтиния труд обаче постепенно започва да отслабва и прекомерното осланяне на това носи рискове.

През 2015 г. средната заплата нарасна с 8,8%, а към второто тримесечие на тази година увеличението достига 7,6% на годишна база. Тези темпове трайно надхвърлят производителността.

Разходи за труд

Натиск за повишение

Тенденцията ще се запази. Очевидните причини включват повишаването на осигурителната вноска – с 1%  през 2017 г. през 2018 г. , както и поредният ръст на минималната работна заплата.

Но се натрупват и по-пазарни основания за поскъпване на труда. На първо място, спадът на безработицата (до 7,8%) означава намаляване на трудовия резерв, което усилва преговорната позиция на работниците. За това свидетелства по-бавният ръст на заетостта напоследък на фона на оплакванията за недостиг на кадри. Големият проблем е структурната безработица и изключването на големи групи от пазара на труда. Значителна част (над 60%) от хората без работа, са дългосрочно безработни и без квалификация. От друга страна, нараства и цената на предлагането на труд (или издръжката на живот). Това отразява още вътрешната миграция (необходимост да се плаща наем) и повишената задлъжнялост на домакинствата (лихви). Освен това младите имат по-големи изисквания и са по-мобилни. А данни на НСИ показат, че хората до 39 г. вече получават повече от възрастните, които скоро ще напуснат пазара на труда.

Емиграцията също допринася за повишаване на заплащането, особено в секторите, в които квалификацията на работещите е конвертируема – от  готвачи и строители до програмисти и медицински сестри.

 

Догонване на доходите в ЕС

Докато вдигането на минималната заплата е отделно събитие (макар и повтарящо се), догонването на нивата на заплащане в ЕС е или би трябвало да бъде дългосрочна тенденция. Този процес се развива твърде бавно след кризата, до голяма степен поради бавния ръст на производителността, специализацията в стоки с ниска добавена стойност и други местни ограничения.

Но дори да е на забавен каданс, догонването на доходите в ЕС няма да спре.

Четири са каналите, по които членството в ЕС влияе на доходите – чрез износа, чрез косвения натиск върху нивата на заплащане в услугите и останалия нетъргуем сектор, чрез еврофондовете и чрез „износа” на работна сила. Те водят до различни последици.

Най-чистият канал е през износа и имаше период, когато заплатите отбелязваха най-бърз ръст в секторите, разчитащи на износ – преработваща промишленост, аутсорсинг (класиран в административни услуги) и ИТ. Но едновременно с това наблюдаваме и „износ” на кадри, което – заедно с незавръщащите се студенти в чужбина, подкопава потенциала на икономиката. Само за няколко години например, се стигна до недостиг на медици (сестри, педиатри, лични лекари) и това се отрази на възнагражденията в сектора, който е в топ 3 по ръст на заплатите за последните 5 години.

Като стана дума за конвертируеми професии е добре да се отчитат и семейните връзки, които икономистите рядко улавят. Мотивът на емиграция може да не е свързан пряко с ниска заплата на съпруга, който има шанс за реализация в чужбина. Освен това много често хората с добра професия напускат страната не само заради доходите, а заради средата и перспективите за развитие.

 

Предел?

КНСБ разпространи наскоро доклад, който показва, че заплатите на редица професии у нас са много по-ниски от други страни. Ако един работник в производствота на облекло  получава у нас средно 276 евро, в Испания той би взел 1606 евро. Ако това е така, пределът в ръста на доходите съвсем не е достигнат. Но има значение и какво произвежда наетата работна ръка и в това отношение, както ще видим, дори съседна Румъния е по-напред.

Един продължителен период на изпреварващ ръст на заплатите би довел до рискове – от загуба на работни места и на конкурентоспособност.  Груба оценка на база минималните осигурителни прагове за 2017 г. (средно увеличение с 2,8%, само заради ръста на МРЗ), показва, че то ще засегне между една десета и една осма от заетостта. Добавете към това ръста на осигуровките и ще видим ефект, доближаващ този през 2016 г. (понеже осигуровките не се вдигат само за ниските заплати). Особено силно това ще се отрази на производството на мебели, обувки, напитки, консерви, облекло, както и в транспорта, където новата МРЗ ще се разпростре върху повечето длъжности. Голяма част от тези икономически дейности са нискодоходни и нископроизводителни.

Дали доближаваме границата на поносимост към увеличаване на минималните заплати? Показателни ще бъдат динамиката на заетостта в тези отрасли, както и на свързания с тях износ, тъй като на външните пазари фирмите разчитат единствено на ефективност, не на връзки и субсидии.

 

На две скорости

Износът сякаш вече не е този генератор на икономиката и доходите, който бихме очаквали. Доклад на Industry Watch от лятото на 2016 г. предвижда общо забавяне на растежа в секторите, движени от износа, докато перспективите за „вътрешните сектори” са по-добри. В два от общо шест сектора, които през последните 3 години отчитаха бърз ръст, темпът ще се забави и това са точно секторите с ниски заплати.

А разработка на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност и MOVE.BG констатира, че фирмите, които оперират само в България, в индустрии без експортен потенциал, успяват да генерират по-високи приходи на зает от работещите за чужбина. Те отдават това на субсидиите и еврофондовете, което е доста голямо отклонение от представите ни за достигане на ефективност. От друга страна, фирмите с експортен потенциал, създават 38% от заетостта, тоест те са определящи за тенденциите на пазара на труда.

 

Стигмата „евтин труд”

„Евтиният труд” е етикет, който целенасочено бе налаган като основно конкурентно предимство на страната. Но то е до време. А както посочва заместник председателят на АИКБ Румен Радев, очакванията за евтина работна сила оказват силен натиск при търговското договаряне и имат неблагоприятен ефект върху параметрите на сделките.

Дали България ще успее да предложи заместител на предимството на евтиния труд, когато то започне да се изчерпва? Положителен отговор предполага  увеличаване на дела на износа с висока добавена стойност, удължаване на вътрешните вериги на доставки (възстановяване на междуотрасловите връзки и т.н.), локализации и доближаване до крайните клиенти.

Другият критичен елемент е образователна реформа, ориентирана към несъответствията между търсените и предлаганите умения.

Засега прогнозата не е ведра. Колкото повече се бавят структурните реформи, преформулирането на индустриалната политика и създаването на среда, привличаща таланти, толкова повече ръстът на доходите ще идва от административни мерки, от емиграцията и субсидиите, вместо да става по класическия начин – следвайки производителността.

Статия за сп. Мениджър. Мненията на Евгений Кънев и Румен Радев четете в новия брой на списанието

 


Репери

Ръстът на износа не носи обратvds

Два индикатора показват дали заплатите растат твърде много – производителността и разходите за труд на единица продукция.

През второто тримесечие на 2016 г. реалната производителност нараства с 2%, сравнително добре на фона на ЕС, но по-слабо от Румъния. Този ръст не може да понесе едно силно нарастване на доходите. Резултатът е, че разходите за труд на единица продукция отново растат с изпреварващи темпове. Това значи загуба на конкурентоспособност.

Възстановяването на работни места бе съпроводено с разширяване на заетостта в ниския сегмент. Това потиска ръста на средната заплата, но също така и производителността на труда.

И ако преди пет години това увеличение на разходите за труд не подкопа външната конкурентоспособност поради благоприятното развитие на пазара на суровини и други външни фактори, сега тази възглавница отсъства.

В малка отворена икономика увеличаването на производителността до голяма степен се опира на износа. През последните 15 г. той нарасна драматично – 4 пъти по цени в долари и това увеличение все пак се съпровожда от по-голямо тегло на стоките с по-висока добавената стойност.

Въпреки това ролята на износа като мотор на икономиката и повишаване на нейната ефективност започва да се изчерпва. Според Move.bg българските фирми с експортен потенциал, дори когато са в индустрии с висока добавена стойност, извършват дейности с ниска добавена стойност. Част от обяснение е свързано с веригата на стойността. Вътрешно създадената добавена стойност като дял от износа намалява устойчиво след 1995 г., показват данни на ОИСР. Тоест изнасяме предимно вносни материали и компоненти при малка степен на преработка. В резултат, както се вижда от доклад на Световната банка, представен през 2015 г., вътрешната верига на стойността у нас е 10 пъти по-къса от тази в другите страни от региона, да не говорим за Турция и Румъния. Ето защо, макар че повишаването на износа и на технологичното му ниво води до ръст на търсенето на квалифицирана работна ръка и на доходите, на практика тези подобрения са по-ограничени. Отново за разлика от Румъния.

 

 

 

Мистерията на ниската производителност

Промишленост

През последните 10 години – или най-малко от 2010 г. насам, производителността в САЩ и много от развитите страни по света намаля забележимо. Темата тревожи икономистите, тъй като при слаб ръст на заетостта (а и на населението в работоспособна възраст) производителността е крайният източник на икономически растеж и увеличаване на богатството.

Според Алън Блиндър, бившият заместник председател на Федералния резерв, от 1995 до края на 2010 г. производителността нараства с 2.6% средногодишно, но само с 0.4% след това. Други учени вземат периода от 2005 г. насам, за да определят, че ръстът й се забавя до 1.3% средногодишно. Периодът има значение, тъй като през 2009 и 2010 производителността расте с 3% на фона на сериозни съкращения. Затова и една от хипотезите е, че забавянето на производителността след като възстановяването на икономиката увеличи заетостта е корекция на този ефект. Но това не обяснява защо тя остава бавна.

В краткосрочен план ръстът може да се стимулира чрез повече работни часове, включване на повече хора или увеличаване на пенсионната възраст, пише Едуард Люс във „Файненшъл таймс“. Но не след дълго тези възможности губят значение. Старата максима гласи – производителността не е всичко, но в дългосрочен план е почти всичко.

Възможно ли е това да е дългосрочен тренд и ръстът на производителността от 3% да е вече мираж. Според EIU сегашните темпове, измерени чрез 5-годишна плъзгаща се средна, са на най-ниски нива от повече от 30 години (с отбелязаното по-горе изключение). 250-годишният подем, предизвикан от индустриалната революция и променящи начина на живот иновации като хладилника и двигателя с вътрешно горене, свърши през 70-те години. Оттогава средният ръст на производителността е 1.5%, с изключение на периода 1995‑2003, когато тя се удвои до 3%, но временно. Всичко това отражение върху жизнения стандарт.

За много американци забавянето на производителността е съпроводено със стагниращи и намаляващи заплати през последните 15 години. Стартовата заплата за завършилите колеж в реално изражение днес е по-ниска от тази през 2000 г. Освен това за първи път следващото поколение американци ще бъде по-необразовано от предишното според ОИСР, което означава, че най-лошото предстои.

Част от обяснението е свързано с природата на последните иновации – те носят увеличена полезност и удобство, но не и увеличено производство на нови стоки и услуги. Затова мнозина казват, че преходът от коня към автомобила е по-значимо изобретение от прехода към самоуправляващите се автомобили.

Възможно е това да е проблем на измерването в резултат на новите технологии – такава е тезата на Ерик Бринджолфсън и главният икономист на Google Хол Вариан. Статистиката не отчита, например, стойността на произведената безплатна информация от Уикипедия. Но, както посочва Блиндър в статия за „Уолстрийт Джърнал“, не е вероятно слабият ръст на производителността да се дължи само на неизмерени услуги – за да се обясни разлика от 1.6 процентни пункта в темповете на растеж за 10 години, всички тези нови приложения, социални медии и безплатни услуги би трябвало да имат с 2.5 трилиона долара по-висока стойност отколкото през 2005 г.

Блиндър посочва и друга хипотеза – малкото инвестиции. Ако капиталът расте по-бавно, както е през последните години, производителността на работниците също ще расте по-бавно. Според икономиста слабите инвестиции обясняват около 70% от рязкото забавяне на производителността след 2010 г. Но ако се вземе по-дълъг период – след 2005 г., те оправдават само 25% от разликата.

Затова икономистът се спира на още две, по-неконвенционални обяснения.

Първо, серия от изследвания на Джон Халтивангер от Университета от Мериленд показват, че американските работодатели разместват работната сила по-малко отколкото преди. Това намалява и предприемаческата активност.
Второ, възможно е технологичният прогрес въпреки привидността за динамизъм, всъщност да се забавя. Услуги като Twitter не допринасят за създаването на повече продукт с дадено количество труд и капитал. Дори някои популярни онлайн услуги може би намаляват производителността като позволяват развлечения в работно време.

Джон Фърналд от Федералната резервна банка на Сан Франциско и Робърт Гордън от Northwestern University, двама водещи експерта на производителността, твърдят, че най-големите ползи от информационните технологии са се случили преди години и последните изобретения изглеждат жалки в сравнение с тях.

Възможно е да сме на прага на ренесанс, но да не го виждаме, допълва „Файненшъл таймс“. През 1987 г. икономистът Робърт Солоу се шегуваше, че векът на компютрите е навсякъде, но не и в статистиката на производителността. Но все пак няколко години по-късно той се показа и в статистиката.

Изобретенията увеличават производителността, но не веднага. Изследванията показват, че са нужни 15 години, за да може напредъкът в технологиите да доведе до забележимо подобрение на производителността. Това време е необходимо не само за внедряване, но и за реорганизация на компаниите.
Може би тепърва предстои да пожънем предимствата на изкуствения интелект, персонализираната медицина и други иновации.