Неуловимата тежест на виртуалната икономика

Колко голяма е виртуалната икономика? Никой не знае отговора на този въпрос. Малкото сигурни факти са, че нейният дял е подценен от официалната статистика, че този дял расте и че европейският шампион е Великобритания, където хората се научиха да поръчват онлайн дори хранителни стоки.

Проблемът с измерването на онлайн икономиката* се дължи на най-малко три причини – неясен обхват, остаряла класификация и трудности поради факта, че голяма част от дигиталните стоки се разменят без (пряко) заплащане. Затова и почти няма оценка, която да й отрежда повече от 10% дял в БВП.

Делът на интернет икономиката е занижен

Бумът на безплатна информация подклажда съмнения в това дали БВП е достатъчен измерител на производството и потреблението. Как се отчитат безплатните мобилни приложения, софтуерът с отворен код и статиите в Уикипедия?

Преди няколко години, комисията за измерване на икономическата ефективност и социалния прогрес, водена от Джоузеф Стиглиц и Амартая Сен, обсъди ограниченията на БВП като индикатор. Ако официалните показатели са непълни, това се отразява и на политиките за насърчаване на икономическия растеж, смятат икономистите. Те препоръчаха допълнителни показатели, които отразяват благосъстоянието на хората, както и устойчивото развитие.

Днес ние знаем по-малко за източниците на стойност отколкото преди 25 години, твърди Ерик Бринджолфсън, един от най-известните застъпници на идеята за подценяване на виртуалната икономика. Въпреки че имаме достъп до повече филми, музика и данни, делът на информационния сектор в БВП остава все същите 4%.

Ако цената е нула, дигиталната икономика не допринася изобщо за ръста на БВП. Всъщност дори може да го понижава, защото достъпът до безплатни стоки изтласква платените – урокът, който научиха издателите на вестници или производителите на навигация.

Според Бринджолфсън съществуват няколко проблема с измерване на стойността на дигиталната стока. Първият е, че пределната стойност на доставката и чрез интернет е близка до нула. Макар че в някои случаи бизнес моделът разчита на реклами, по-често потребителите допринасят като отделят от своето време и създават дигитално съдържание без заплащане. Според Бринджофсън през последните пет години времето за потребяване и разработка на дигитални стоки се е увеличило повече от два пъти. Именно безплатните ресурси обясняват защо секторът на ИТ, който включва информационни услуги, софтуер, данни и телекомуникации, отбелязва слаб ръст след 80-те години.

Времето, прекарано онлайн, е алтернативен измерител

онлайн икономикаМожете да плащате с пари, но можете да плащате и с времето си или с труда си (някои сайтове изискват да качвате свое съдържание, за да получите достъп до чужда курсова работа или до фотография).

Както се вижда от таблицата, хората увеличават онлайн присъствието си и в САЩ за първи път дигиталните медии изместиха телевизиите в битката за вниманието на публиката.

Бринджолфсън предлага рамка за оценка на стойността на вниманието на потребителите към онлайн приложения с много ниска цена (The Attention Economy: Measuring the Value of Free Digital Services on the Internet). Той изчислява потребителския излишък, създаден в резултат на безплатните стоки, на 100 млрд. долара годишно в САЩ

Чрез същия модел се оценява стойността на телевизията, друга безплатна стока. Тази стойност е по-висока, но с намаляването на часовете, прекарани пред телевизора тя ще изостава.

Друго проучване на икономиста Майкъл Мандел твърди, че правителствата подценяват стойността на свързаните с данни услуги (мобилни приложения и подобни) с около 300 млрд. долара годишно.

Още оценки

Изследване на McKinsey от 2011 г. в страните от G8, Бразилия, Китай, Индия, Южна Корея и Швеция показа, че интернет икономиката достига 3.4% от БВП на 13-те страни и расте. Повече от половината от това влияние се дължи на частно потребление – онлайн покупки и реклама.  Други 29 процента идват от инвестиции в сървъри, софтуер и комуникационно оборудване. Интернет икономиката, която вече е по-голяма от БВП на Испания, надхвърля сектори на глобалната икономика като земеделието и енергетиката, твърди консултантската компания.

Интернет е важен фактор за растежа. В развитите страни интернет допринася за 10% от БВП през периода от 1995 до 2009 г., а през последните пет години този принос за растежа се удвоява – до 21 процента (да не се бърка с дял от БВП).

По-голямата част от стойността, която интернет създава, не е свързана с технологичния сектор. Според  McKinsey 75% от ползите се разпределят на компании от традиционните индустрии.

Според друго изследване на McKinsey потребителският излишък, създаден в резултат на интернет в 9 догонващи икономики (включително Унгария и Турция) е бил между 9 и 26 долара на потребител месечно в сравнение с 18-28 долара в развитите страни.

Според BCG дигиталната икономика в Европа расте с 10% годишно, което е много по-бързо от офлайн икономиката. Тя вече достига 5% от БВП или почти 600 млрд. евро.

Във Великобритания интернет икономиката (175 млрд. евро) доближава 10% от БВП, заради активната онлайн търговия. Дания и Естония също са отгледали значителен онлайн сектор, благодарение на усилията за електронно управление.

Какво влиза в икономиката на интернет

Класификацията на отраслите също скрива мащабите на онлайн икономиката. Скорошен доклад, поръчан от Google във Великобритания, разкри, че истинският размер и разпространение на дигиталната икономика е много по-голям от това, което правителството може да измери. Проучването, което е извършено от NIESR чрез софтуера на Growth Intelligence, открива, че това се дължи частично на остарялата бизнес класификация. Например, властите оценяват броя на британските компании, ангажирани в дигиталната икономика, на около 187 000, докато според доклада те са най-малко 270 000. Работодателите във виртуалния свят наемат с 15% повече хора от аналоговите работодатели и отчитат с 25% по-висок растеж.

Проблемът с измерването се усложнява от това, че липсва общоприета дефиниция за виртуалната икономика. Според ОИСР тя включва икономически, обществени и културни дейности, поддържани от интернет, както и свързаните информационни и комуникационни технологии. Това определение предполага по-широко разбиране за интернет икономиката и предполага да се измери стойността на всички икономически дейности, поддържани от интернет.

ОИСР, която разглежда интернет като универсална технология, в свое изследване от 2013 г. прилага три подхода за измерване на интернет икономиката – директно влияние или добавената стойност на свързаните с интернет отрасли, динамично влияние или приносът на интернет за производителността и непряко влияние, тоест потребителския излишък и повишаването на благосъстоянието (тук се отчитат и безплатните стоки).

Как интернет допринася за ръста на икономиката, производителността и заетостта?

Изследването на ОИСР от 2013 г., използвайки директния подход, оценява дела на интернет икономиката в БВП на САЩ от 3.2% до 13.8%. Това включва както добавената стойност, създадена чрез е-търговия, така и свързаните с интернет дейности в сектора на информационни и комуникационни технологии (например, вестниците, продавани офлайн са изключени).

Що се отнася до приноса на интернет за ръста на БВП, според това проучване той е оценен на 7.2% от БВП на САЩ през 2011 г.

ОИСР препоръчка и рамката за оценка на влиянието на интернет върху благосъстоянието е потребителския излишък (това е разликата между цената, която хората са готови да платят и цената, която те действително плащат). Тъй като голяма част от дигиталните стоки нямат явна цена, определянето на влиянието на интернет върху благосъстоянието и потребителския излишък е трудна задача. В някои случаи е налице кроссубсидиране (например, рекламодателите плащат за безплатен достъп на крайните клиенти до съдържание). В други случаи част от цената се покрива от таксите, чрез които се издържат платформи като eBay. Намаляването на разходите за търсене, 24-часовата достъпност на онлайн продуктите, както и достъпът до широк асортимент благодарение на „дългата опашка“ допълват списъка от неотчетени ползи за потребителите.

Но безплатното има и скрита цена (не само чрез рекламата), както показва търговията с данни за потребителите и за техните навици онлайн.

* В тази статия разглеждаме дигиталната икономика и онлайн икономиката като синоними, въпреки че първото понятие е по-широко; с времето тази разлика все повече се заличава. Все пак, там, където изрично се говори за дигитална икономика и дигитални стоки, това е отбелязано. От друга страна, приемаме, че виртуалната икономика надхвърля ИТ и телекомуникационния сектор, като включва и продукти на други отрасли, създадени електронно.

Свързани текстове

интернет Мястото на България в глобалната интернет икономика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *