Дигиталната икономика води до по-бавен ръст на БВП

Първичното публично предлагане на Twitter предложи доста числа за анализ – пазарната оценка на компанията достигна 24 млрд. долара при приходи от само 535 млн. долара. Активните потребители са 230 милиона, а най-важното число е цената, която те плащат за използването на технологията: нула.
След като Netscape реши да пусне безплатно своя браузър, безплатното стана правило, а не изключение в онлайн бизнеса, смята Джеймс Суроуики. И докато традиционните медии въвеждат платен достъп, повечето потребители прекарват огромна част от времето си в интернет, без да плащат. Това прави трудно да се открие влиянието на дигиталната икономика в икономическата статистика.

Например, ръстът на БВП е основен показател, след като концепцията бе измислена от Саймън Кузнец през 30-те години на миналия век. Основното предположение е просто – колкото повече произвеждаме и продаваме, толкова по-добре сме. В индустриалната епоха това бе логично, но по време на дигиталната икономика картината става по-неясна.

Икономистът от МИТ Ерик Бринджолфсън посочва, че според държавната статистика информационният сектор на икономиката – издателският бизнес, софтеурът, обработката на данни и телекомуникациите, едвам нараства след края на 80-те години, въпреки скока на количеството информация, която хората и бизнесът потребяват. Това е напълно погрешно, казва той.

Бринджолфсъни Андрю Макафий са автори на книгата „Втората Машинна епоха”, която изследва как дигитализацията променя икономиката. „Ние подценяваме стойността на тази част от икономиката, която се разпространява безплатно, казва той. Тъй като дигиталните стоки заемат все по-голям дял от икономическата активност, това означава, че получаваме изкривена картината за икономиката”, обяснява той. Както и Кузнец признава, благосъстоянието трудно може да бъде преценено по националния доход. Например, повечето сайтове се създават чрез приложения с отворен код. Това прави поддържането на сайт евтино, което има предимства от гледна точка на благосъстоянието, но БВП се оказва по-нисък, отколкото ако всеки трябваше да плаща за софтуер. Иновациите дори могат да доведат до намаляване на БВП: Skype понижи сумите, които хората харчат за международни разговори, а безплатни приложения за смартфон заместват устройства, които преди генерираха продажби за милиарди дорали.

GPS компанията Garmin някога бе една от най-бързо растящите в САЩ, но благодарение на Google Маps, продажбите й намаляха рязко. Такъв пример са и часовниците. Хората обаче имат своя достъп до услуга, тоест благосъстоянието им не е намаляло, дори се е подобрило.
Новите технологии винаги изтласкват старите, но преди това водеше до ръст на продажбите – както когато автомобилите заместиха конския впряг. Дигитализацията промени този модел и стойността, която тя създава за потребителите, никога не става част от БВП. Така се отваря пробойна между това, което реално се случва в икономиката и това, което статистиката измерва.
Да се установи невидимата стойност, която интернет създава, не е лесно. Една стратегия, която икономистите използват е да измерят колко време прекарваме онлайн (времето е пари!).

Бриньолфсън и Джу Хи Оу достигат до извода, че през 2011 г. стойността на безплатните стоки в интернет е била стотици милиарди, и че тя расте ежегодно с повече от 40 млрд. долара.

Според представянето на техния проект на сайта на МИТ той се основава на предположението, че дори когато не плащат с пари, хората плащат с внивание. Двамата оценяват ръста  на потребителския излишък, създаден от безплатните интернет услуги на над 30 млрд. долара годишно в САЩ или 0.23%. Изследването включва периода  2002-2011. Същият метод, приложен към телевизията, показва три пъти по-голям потребителски излишък, но годишният темп на ръст е съпоставим с този в интернет. Анализът предполага, че повечето изгоди от дигиталната икономика не се отчитат от традиционната статистика.

Друго изследване на икономиста Майкъл Мандел, твърди, че правителство подценява стойността на мобилните приложения и други услуги, свързани с данни, около 300 млрд. долара годишно. Това са груби оценки, но те дават представа за благосъстоянието, осигурено от безплатните дигитални стоки.
Уловката е, че големите печалби за потребителите в дигиталната ера често е за сметка на работниците. Wikipedia носи ползи за читателите, но е ужасна иновация за хората, които правят енциклопедии. Дигитализацията създава нови начини за правене на пари, но не изисква много работници. Можете да създадете ново приложение и да го разпространите до милиони хора. Това е напълно различно от индустриалното производство на физически стоки, което изисква много работна ръка. Дигиталната икономика вече преобрази света на медиите и шоубизнеса, но няма да спре дотук. Според Бриньолфсон малко индустрии ще останат незасегнати.

Вижте и тази лекция на Ерик Бриньолфсон

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>